Определение № 5475 от 26.11.2024 г. на ВКС по гр. д. № 748/2024 г.

Производството е по реда на чл. 288 във връзка с чл. 280 ГПК.

Образувано е по касационни жалби на Х. Г. Х., С. Г. С. и В. С. С. срещу решение № 197 от 07.11.2023 г. по гр.д.№ 308 от 2023 г. на Габровския окръжен съд, I състав.

Ищецът Х. Г. Х. обжалва решението в частта му, с която е потвърдено първоинстанционното решение № 289 от 09.06.2023 г. по гр.д.№ 1473 от 2022 г. на Габровския районен съд за отхвърляне на следните предявени от Х. Х. срещу С. С. и В. С. искове по чл.109 ЗС:

1. за осъждане на ответниците да освободят достъпа през общото стълбище към подпокривното пространство на къщата /сграда с идентификатор *** по кадастралната карта на [населено място], находяща се в [населено място], [улица], която е етажна собственост на ищеца и на ответниците/, като от стълбището и стълбищната площадка се премахнат всички движими вещи, които препятстват достъпа;

2. за осъждане на ответниците в бъдеще да не поставят такива вещи на стълбището и стълбищната площадка;

3. за осъждане на ответниците да отстранят всички вещи, трайно прикрепени към общите части- газов котел и кондензна тръба, които обслужват жилището на втория етаж;

4. за осъждане на ответниците в бъдеще да не поставят в общите части вещи, които обслужват само обекта на втория етаж;

5. за осъждане на ответниците да отстранят от имота на ищеца водопроводната, канализационната и кондензната тръби, обслужващи жилището на втория етаж и

6. за осъждане на ответниците да възстановят изцяло пода във всички помещения на първия етаж, разрушен при изграждането на водопровода и канализационната тръба, обслужващи втория етаж.

В касационната си жалба ищецът твърди, че решението на въззивния съд в обжалваните от него части е неправилно- основание за касационно обжалване по чл.281, т.3 ГПК. Като основания за допускане на касационното обжалване се сочат чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК по следните правни въпроси:

1. Предпоставките за уважаване на негаторния иск следва ли да са налице към момента на постановяване на решението, тоест неоснователните действия на ответниците, които създават пречки на ищеца да упражнява правото си на собственост, да не са преустановени към същия момент, или е достатъчно да е доказано, че тези пречки са били налице при завеждане на делото ? По този въпрос сочи основанието на чл.280, ал.1, т.3 ГПК.

2. Допустима ли е претенция по чл.109 от Закона за собствеността за осъждане на ответниците за в бъдеще да не извършват действия, с които пречат на ищеца да упражнява правото си на собственост. По този въпрос сочи основанието на чл.280, ал.1, т.1 ГПК /противоречие с решение № 87 от 23.03.2012 г. по гр.д.№ 610 от 2011 г. на ВКС, ГК, I г.о./, евентуално чл.280, ал.1, т.3 ГПК.

Ответниците С. Г. С. и В. С. С. обжалват въззивното решение в частта му, с която е отменено първоинстанционното решение № 289 от 09.06.2023 г. по гр.д.№ 1473 от 2022 г. на Габровския районен съд в частта му за отхвърляне на предявяния от Х. Х. иск по чл.109 ЗС за осъждане на ответниците С. С. и В. С. да изградят разрушенитe при ремонта на покрива на сградата с идентификатор *** комини, обслужващи имота на ищеца в състояние, годно да се ползват по предназначение- като разрушените комини да се доизградят с още 1,70 м., за да излязат над покрива, като дървената покривна конструкция над тях се премахне и се изгради същата около коминните тела.

В касационната си жалба ответниците твърдят, че решението в обжалваната от тях част е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и необосновано- основания за касационно обжалване по чл.281, т.3 ГПК. Като основания за допускане на касационното обжалване се сочат чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК, както и чл.280, ал.2 ГПК в хипотезата на очевидна неправилност на решението. Поставят се следните въпроси:

1. Когато ремонтът на общи части от сградата е договорен между един от двамата съсобственици на общите части и изпълнителя, при положение, че другият съсобственик знае и не се противопоставя относно избора на изпълнител, начина на извършване на ремонта и приемане на извършената работа от изпълнителя, като заплаща полагащата му се част от стойността на ремонта, има ли последният качеството възложител /поръчващ/, заедно с този съсобственик, който е договарял с изпълнителя ? По този въпрос се сочи основанието на чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационното обжалване.

2. Релевантно ли е за спора по чл.109 от Закона за собствеността обстоятелството, че твърдяното от ищеца неоснователно действие /бездействие/, което му пречи да упражнява правото си на собственост, не е предизвикано от действия на трети лица, а от самия ищец ? По този въпрос се сочи противоречие на решението в обжалваната от ответниците част с Тълкувателно решение № 4 от 06.11.2017 г. по тълк.д.№ 4 от 2015 г. на ОСГК на ВКС и решение № 27 от 26.02.2015 г. по гр.д.№ 5427 от 2014 г. на ВКС, ГК, II г.о.

Страните взаимно оспорват жалбите си. Претендират за направените разноски по делото на ВКС.

Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, състав на първо гражданско отделение приема, че касационните жалби са допустими: подадени са от легитимирани лица /страни по делото/, в срока по чл.283 ГПК и срещу решение на въззивен съд по искове за собственост на недвижим имот /искове с правно основание чл.109 ЗС/, което съгласно чл.280, ал.3, т.1 ГПК подлежи на касационно обжалване при условията на чл.280, ал.1 или ал.2 ГПК, независимо от цената на исковете.

I. По допустимостта на касационното обжалване на решението в обжалваната от ответниците С. С. и В. С. част Върховният касационен съд приема следното: За да постанови решението си за уважаване на предявения от Х. Г. Х. иск по чл.109 ЗС за осъждане на ответниците С. Г. С. и В. С. С. да изградят разрушенитe при ремонта на покрива на сградата с идентификатор *** комини, обслужващи имота на ищеца, в състояние, годно да се ползват по предназначение, въззивният съд е приел за безспорно доказано, че сградата е етажна собственост между ищеца и ответниците /ищецът е собственик на обект, находящ се на първия етаж от сградата, а ответниците- на обект, находящ се на втория етаж от сградата/, както и че ответниците са възложили на трето лице извършването на ремонт на покрива на сградата. Постигната е била договорка между тях и изпълнителя на покрива да се остави един комин и да се премахнат два комина, но така че ако се наложи, да се възстановят лесно наново, като ищецът Х. не е възразил на това. За спорен е приет въпросът дали ищецът е дал съгласието си за премахване на двата комина. По този въпрос съдът е приел, че и двамата свидетели, които свидетелстват за дадено от ищеца съгласие за премахване на комините- свидетелят И. /неправилно посочен във въззивното решение като Х., който е изпълнил ремонта на покрива/ и свидетелката Т. /съжителка на ответника С./ са заинтересовани, поради което показанията им не следва да бъдат кредитирани. Посочил е обаче, че независимо от това дали ще се ценят техните свидетелски показания като достоверни, от заключението на вещото лице И. се установявало, че обслужващите имота на ищеца комини са премахнати в нарушение на строителните и противопожарни изисквания: комините били прекъснати под покривната конструкция и над тях имало монтирани носещи греди на покрива, което било конструктивно недопустимо и опасно при пожар. Поради това премахването на комините или използването им за други цели, несвързани с предназначението им, представлявало неоснователно действие, противоречащо на чл.32, т.6 от Наредба № 8121з-647 от 01.10.2014 г. за правилата и нормите за пожарна безопасност при експлоатация на обектите. Тъй като с това неоснователно действие ответниците пречат на ищеца да ползва пълноценно собствения му имот /жилището, находящо се на първия етаж от сградата/, съдът е счел, че предявеният иск за осъждане на ответниците да възстановят тези комини е основателен.

С оглед тези мотиви на съда не са налице сочените основания на чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК за допускане на касационното обжалване на решението в обжалваната от ответниците част, по поставените от тях въпроси, поради следното: И двата поставени от касаторите С. въпроси не могат да обусловят допускане на касационното обжалване на решението, тъй като не са правни въпроси, съгласно разясненията в т.1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк.д.№ 1 от 2009 г. на ОСГТК на ВКС- не са относими към конкретното дело. Това е така, тъй като и двата въпроса предпоставят, че ищецът е дал съгласие при ремонта на покрива на сградата да се премахват комините /с което фактически се е превърнал във възложител на работата и сам е предизвикал промяната- премахването на комините да се дължи на негови собствени действия, а не на действия на трети лица/, докато в обжалваното решение е прието обратното- че ищецът не е давал такова съгласие. В тази връзка съдът е обсъдил показанията на свидетелите И. /неправилно посочен като Х./ и Т. и е посочил, че не ги кредитира, а други доказателства за дадено от ищеца съгласие за премахване на комините не са събрани по делото.

Решението в обжалваната от ответниците част не е и очевидно неправилно по смисъла на чл.280, ал.2, предл.3 ГПК. То не е постановено нито в явно нарушение на материалния или процесуалния закони /такова нарушение, което да е довело до приложение на законите в техния обратен, противоположен смисъл/, нито извън тези закони /въз основа на несъществуваща или несъмнено отменена правна норма/, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика. За да постави решението си, съдът е приложил относимите към спора разпоредби на ЗС и ГПК, в действащите редакции на тези разпоредби и съобразно с техния точен смисъл. Изводите, до които е достигнал съдът, не са в противоречие с правилата на формалната логика и в този смисъл не са явно необосновани.

Не са налице и останалите предвидени в чл.280, ал.2 ГПК основания за служебно допускане на касационното обжалване на решението в обжалваната от ответниците част: Няма вероятност решението в тази част да е нищожно или недопустимо, тъй като същото е постановено от съд в надлежен състав; в пределите на правораздавателната власт на съда; изготвено е в писмен вид и е подписано; изразява волята на съда по начин, от който може да се изведе нейното съдържание; постановено е по редовна искова молба и по предявения иск, без да са били налице процесуални пречки за разглеждането на този иск.

II. По допустимостта на касационното обжалване на решението в обжалваната от ищеца Х. Х. част Върховният касационен съд приема следното:

1. Първият поставен от този касатор правен въпрос /Предпоставките за уважаване на негаторния иск следва ли да са налице към момента на постановяване на решението, тоест неоснователните действия на ответниците, които създават пречки на ищеца да упражнява правото си на собственост, да не са преустановени към същия момент, или е достатъчно да е доказано, че тези пречки са били налице при завеждане на делото ?/ е свързан с решението на съда само по един от предявените искове по чл.109 ЗС- искът за осъждане на ответниците да освободят достъпа през общото стълбище към подпокривното пространство на къщата, като от стълбището и стълбищната площадка се премахнат всички движими вещи, които препятстват достъпа. Поставеният въпрос не може да обуслови допускането на касационното обжалване на решението по този иск, тъй като не е от значение за конкретото дело, по което няма доказателства /писмени или гласни/ ответниците да са държали такива свои вещи на общото стълбище, които пречат на достъпа на ищеца до подпокривното пространство- нито към момента на приключване на съдебното дирене, нито към момента на огледа на вещото лице, нито към момента на подаване на исковата молба.

Действително, в мотивите на решението си въззивният съд е посочил, че принципно искът по чл.109 ЗС е неоснователен, ако към момента на приключване на съдебното дирене действията, препятстващи упражняването на правото на собственост на ищеца, или резултатът от тези действия не съществуват. Тези мотиви на съда са в съответствие с практиката на ВКС по приложението както на чл.109 ЗС /според която искът по чл.109 ЗС е основателен само ако към момента на приключване на съдебното дирене съществуват пречки за безпрепятственото упражняване на правото на собственост на ищеца- например решение № 62 от 01.07.2015 г. по гр.д.№ 339 от 2015 г. на ВКС, ГК, II г.о., решение № 48 от 16.08.2017 г. по гр.д.№ 3809 от 2016 г. на ВКС, ГК, II г.о. и др./, така и на чл.235, ал.3 ГПК /според която при постановяване на решението си съдът следва да вземе предвид и настъпилите след предявяване на иска факти, които са от значение за делото/. Не са настъпили промени в законодателството или в обществените условия, които да налагат промяна на утвърдената практика на ВКС по този въпрос. Ето защо, по първия поставен от касатора- ищец въпрос не е налице соченото от него основание на чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационното обжалване на решението.

2. Вторият поставен от касатора Х. въпрос /Допустима ли е претенция по чл.109 от Закона за собствеността за осъждане на ответниците за в бъдеще да не извършват действия, с които пречат на ищеца да упражнява правото си на собственост/ е свързан с два от отхвърлените искове по чл.109 ЗС- искът за осъждане на ответниците в бъдеще да не поставят вещи на стълбището и стълбищната площадка, които биха могли да пречат на достъпа на ищеца до подпокривното пространство и искът за осъждане на ответниците в бъдеще да не поставят в общите части вещи, които обслужват само обекта на втория етаж. По този въпрос няма противоречие на приетото в обжалваното решение и посочената от касатора практика на ВКС- решение № 87 от 23.03.2012 г. по гр.д.№ 610 от 2011 г. на ВКС, ГК, I г.о., в което е разгледан различен от настоящия случай: на издадено в полза на ответниците по иска разрешение за строеж и искане на ищеца да задължи ответниците да спрат все още незапочнало строителство в имота на ищеца, което искане е счетено за неоснователно. Действително, в това решение на ВКС е прието, че в този случай е било допустимо ищецът да поиска ответниците да бъдат задължени в бъдеще да не извършват строителна дейност в имота, но това е прието с оглед съществуващата непосредствена опасност такава строителна дейност да бъде започната /предвид издаденото на ответниците разрешение за строеж/ и установеното от съда, че извършването на строителство в имота на ищеца ще е пречка за упражняването на неговото право на собственост върху този имот. По настоящото дело се касае за коренно различна хипотеза: на отхвърлен иск на ищеца за осъждане на ответниците за в бъдеще да не поставят движими вещи на стълбището, стълбищната площадка към втория етаж и другите общи на сградата, които пречат на достъпа на ищеца до подпокривното пространство, предвид на това, че не е било доказано някога ответниците да са поставяли, съответно да е съществувала опасност за в бъдеще да поставят такива вещи, които да пречат на достъпа на ищеца до подпокривното пространство и на безпрепятственото ползване на общите части на сградата.

По този въпрос не е налице и основанието на чл.280, ал.1, т.3 ГПК, доколкото въпросът не е свързан с прилагането на неясна или непълна правна норма, която да се нуждае от тълкуване или прилагане по аналогия от страна на ВКС.

Поради всичко гореизложено и тъй като касаторът Х. не е поставил други правни въпроси, касационната жалба на Х. не следва да се допуска до касационно разглеждане.

Предвид изхода на делото пред ВКС /недопускане до касационно разглеждане и на двете касационни жалби/ всяка от страните следва да понесе направените от нея разноски за делото пред ВКС.

Воден от горното, Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, състав на първо отделение