Определение № 942 от 02.07.2012 г. на ВКС по гр. д. № 232/2012 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на П. Д. П. против въззивно решение № 266 от 28.12.2011 г. по гр. дело № 502/2011 г. на Смолянски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 294 от 26.10.2011 г. по гр. дело № 891/2011 г. на Смолянски районен съд, с което са отхвърлени исковете на П. Д. П. против [фирма] [населено място] с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ за признаване за незаконно и отмяна на дисциплинарно уволнение извършено със заповед № 1/16.06.2011 г., за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „международен шофьор” и заплащане на обезщетение за оставане без работа поради незаконно уволнение в размер на 2400 лв. със законните последици. В изложение за допускане на касационно обжалване жалбоподателят поддържа, че при сключването на трудовия договор работодателят не е определил мястото му на работа, с което е нарушил разпоредбите на чл. 62 КТ и чл. 66 КТ за писмената форма, в която трудовият договор се сключва и съдържанието на трудовия договор. Позовава се на приложно поле за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Ответникът [фирма] [населено място] в писмен отговор оспорва основанието за допускане на касационно обжалване по съображения в подкрепа правилността на обжалваното решение. Върховният касационен съд, състав на трето г. о., като взе предвид, че решението е въззивно, с което е потвърдено първоинстанционно решение по разгледани искове по чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна. Изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК не съдържа конкретно изведен правен въпрос като общо основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК. Основанието по т. 3-та на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване - правен въпрос от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото е посочено формално, без развити съображения. По приложението на чл. 62 КТ и чл. 63 КТ има установена трайна съдебна практика на Върховния касационен съд, която с обжалваното решение е съобразена. Съдът е разграничил понятието „място на работа”, като задължителен елемент от съдържанието на трудовия договор от понятието „работно място”, поради смесването им от жалбоподателя, извел е съдържанието им дефинитивно определено в закона - чл. 66, ал. 3 КТ относно „мястото на работа” и § 1, т. 4 ДР на КТ относно „работно място” и е приел, че жалбоподателят не се явил на работа на посочените в заповедта за налагане на дисциплинарно наказание дати 2,3 и 4 май 2003 г., не се е явявал на работа от седми януари 2011 г. до 16.06.2011 г., въпреки задължението на всички шофьори, които не са път, да се явяват всеки ден в офиса на фирмата за възлагане на автомобил и маршрут, с което е нарушил трудовата дисциплина и предвид тежестта на нарушението наложеното дисциплинарно наказание „уволнение” се явява законосъобразно прекратяване на трудовото правоотношение. В изложението няма твърдения за неяснота на приложената правна норма, за необходимост от нейното тълкуване, за нужда от промяна на установена съдебна практика, поради което и предвид изложеното липсва основание за допускане на касационно обжалване. С оглед изхода на делото жалбоподателят ще следва да заплати на другата страна съдебни разноски за настоящето производство в размер на 300 лв. адвокатско възнаграждение Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.