Решение № 2027 от 20.02.2026 г. на ВАС по адм. д. № 12106/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на министъра на вътрешните работи срещу Решение № 2154/24.10.2025 г. на Административен съд (АС) – Добрич, постановено по адм. дело № 345/2025 г. С обжалваното решение е отменена Заповед № 8121К-8841/25.06.2025 г. на министъра на вътрешните работи, в частта по т. 2, с която жалбоподателят е временно отстранен от длъжност и е разпоредено да му бъдат иззети служебната карта, личния знак и служебното оръжие; Министерството на вътрешните работи е осъдено да заплати разноски по делото. Касаторът обжалва съдебното решение като неправилно – постановено в нарушение на материалния закон и необосновано, отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Сочи, че първоинстанцинният съд не е преценил правилно и в неговата съвкупност представения по делото доказателствен материал, вследствие на което е възприел неточно фактическата обстановка по делото. Оспорва изводите на съда, че заповедта не е достатъчно мотивирана. Излага съображения, че от доказателствата по делото се налагал обратният извод. Твърди, че съдът, в нарушение на материалния закон, необосновано не е приел правните и фактическите основания на министъра на вътрешните работи, в който той е мотивирал временното отстраняване на служителя. Моли обжалваното решение да се отмени. Претендира юрисконсултско възнаграждение в минимален размер за двете съдебни инстанции и заплатената държавна такса за касационното обжалване. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Касационният жалбоподател се представлява от юрк. Цановска. Ответникът по касация – П. П. Р. оспорва касационната жалба по съображения изложени в писмен отговор. Моли обжалваното решение да се остави в сила. Претендира разноски. Представя писмена молба, която в частта по т. ІV е и списък на разноските. Ответникът по касация се представлява от адв. Атанасов. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. Първоинстанционният съд е събрал относимите за спора доказателства въз основа на които е установил фактите по делото. Установено е следното: П. П. Р. е заемал длъжността разузнавач V степен в сектор „Противодействие на икономическата престъпност“ към отдел „Криминална полиция“ при ОД на МВР – Добрич. С Предложение рег. № 357р-7055/ 17.06.2025 г. на директора на ОД на МВР – Добрич, изготвено въз основа на Докладна записка рег. № 357р-7050/17.06.2025 г. на началник сектор ООР при ОД на МВР – Добрич, е предложено на министъра на вътрешните работи да бъде образувано дисциплинарно производство по чл. 205, ал. 1 от Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР), във връзка с данни за извършено от инспектора тежко нарушение на служебната дисциплина и лицето да бъде временно отстранено от длъжност. Предложението е мотивирано с това, че на 17.04.2025 г., в жилището на П. П. Р., находящо се в гр. Добрич, [адрес], при извършване на претърсване и изземване по ДП № 13/2025 г. по описа на Окръжен следствен отдел при Окръжна прокуратура – Добрич, образувано за престъпление по чл. 339 от НК, в една от стаите на апартамента е намерено и иззето дългоцевно огнестрелно оръжие с нарезна цев от категория „С“ - ловна карабина „Марлин“, калибър 22LR № 00396132, за което жалбоподателят не е имал издадено разрешение за придобиване и съхранение по ЗОБВВПИ. Процесуално – следствените действия са извършени в присъствието на двама служители от Първо РУ – Добрич. Оръжието е иззето и предадено за съхранение от следовател М. Колева от Първо РУ – Добрич. Снети са писмени сведения от полицейските служители, присъствали по време на претърсването в дома на жалбоподателя. Прието е, че с действията си (държане на огнестрелно оръжие без валидно разрешение по ЗОБВВПИ) инспекторът не е спазил правилата на т. 15, т. 29, б. „а“, т. 19 и т. 20 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР. Направен е извод, че неправомерното му поведение е станало достояние на граждани (поемните лица) и органи извън МВР (прокурори от ОП – Добрич и следователи от ОСлО – Добрич), което е довело до уронване престижа на службата и представлява нарушение по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 4 от ЗМВР, наказуемо с дисциплинарно наказание „уволнение“ съгласно чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР. Въз основа на предложението и приложената към него докладна записка е издадена Заповед № 8121К-8841/25.06.2025 г. на министъра на вътрешните работи, с която на основание чл. 207, ал. 1, т. 1 и чл. 214, ал. 1, т. 1 от ЗМВР е образувано дисциплинарно производство срещу жалбоподателя за извършено тежко нарушение на служебната дисциплина по чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР (т. 1) и държавният служител е временно отстранен от длъжност (без посочен срок), като е разпоредено да му бъдат иззети служебната карта, личния знак и служебното оръжие (т. 2). Въз основа на така установените факти съдът приел от правна страна, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, в изискуемата писмена форма, но при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, водещи и до нарушение на материалния закон и неговата цел. В тази връзка е изложил съображения, че за приложението на чл. 214, ал. 1, т. 1 от ЗМВР се изисква наличието на две кумулативни предпоставки – образувано дисциплинарно производство по чл. 207 от ЗМВР и възможност служебното положение на служителя да затрудни разкриването на обективната истина. Наличието на първата предпоставка се извеждало от заповедта за образуване на дисциплинарното производство, като е посочил, че едновременното произнасяне на органа по чл. 207, ал. 1 и чл. 214, ал. 1, т. 1 от ЗМВР не изключва наличието на образувано дисциплинарно производство. По отношение на втората предпоставка е приел, че липсват конкретни мотиви как служебното положение на жалбоподателя би затруднило разкриването на обективната истина. В тази връзка е посочил, че факта, че служителят заема определена длъжност в МВР, не е достатъчен да обоснове такъв извод. Подробно е анализирал посоченото в заповедта, че правомощията, с които разполага служителят, му предоставят възможност да оказва влияние и натиск върху служители на Първо РУ – Добрич и граждани от региона, станали свидетели на неправомерното му поведение, от които следва да се вземат сведения. В тази връзка е посочил, че не е упоменато кои са тези лица и какви сведения ще се събират от тях. От съдържащите се в административната преписка данни e видно, че за доказване на вмененото на жалбоподателя дисциплинарно нарушение са ползвани материали от водено досъдебно производство. От предложението на директора на ОД на МВР – Добрич и приложената към него докладна записка се установявало, че полицейските служители, участвали в претърсването и изземването в жилището на П. П. Р., са дали сведения месец преди образуването на дисциплинарното производство, а и те работят в друга структура на ОД на МВР – Добрич, не са йерархично зависими от жалбоподателя и няма как обясненията им да са повлияни или да могат да бъдат повлияни от служебното му положение. От друга страна, единствените граждани, за които се твърди в преписката, че са станали свидетели на нарушението, са поемните лица, в присъствието на които е осъществено претърсването и изземването. Това претърсване и изземване е извършено повече от два месеца преди образуването на дисциплинарното производство и за него следва да е съставен протокол, в който поемните лица се подписват – чл. 161, чл. 162, във вр. чл. 137 от НПК. Съдът е посочил, че в подкрепа на този извод е и последващата заповед на министъра на вътрешните работи за удължаване на срока на ограничителната мярка, в която изрично е разпоредено да се изиска протоколът за претърсването в дома на служителя. С оглед на това съдът е приел, че не ставало ясно по какъв начин жалбоподателят би могъл да затрудни дисциплинарното разследване и да въздейства на гражданите, участвали в едно вече проведено и документирано процесуално – следствено действие. За неубедителни е приел твърденията на органа, че в качеството си на разузнавач той имал достъп до информационните масиви на МВР и можел да се сдобие с личните данни и адресите на поемните лица, след като повечето от тези данни (имена, адреси и ЕГН) се вписват в протокола за претърсване и изземване, копие от който се връчва и на самия служител. Решаващият съд е изложил съображения и че в заповедта не са изложени каквито и да е логически съображения за наличието на реална възможност за възпрепятстване разкриването на обективната истина по конкретното дисциплинарно производство. Решението е правилно. Фактическите установявания в обжалваното решение кореспондират на събрания доказателствен материал, поради което касационната инстанция ги приема изцяло и не следва да ги преповтаря. При правилно установени факти, съдът е достигнал до законосъобразни правни изводи, които са логични, безпротиворечиви и последователни. Съдът не е допуснал грешки при формиране на вътрешното си убеждение, поради което доводът в касационната жалба, че обжалваното решение е необосновано са неоснователни. Неоснователен е и доводът, че решението е постановено в противоречие с материалния закон. С оглед наведените в касационната жалба съображения спорен по делото е въпросът дали е мотивирано в достатъчна степен отстраняването от длъжност на служителя, предвид обстоятелството, че чл. 214, ал. 1, т. 1 ЗМВР изисква служебното положение на служителя да е такова, че би затруднило разкриването на обективната истина. Изводите на решаващият съда относно липсата на конкретни мотиви за наличието на втората предпоставка на чл. 214, ал. 1, т. 1 ЗМВР, а именно как служебното положение на жалбоподателя би затруднило разкриването на обективната истина, са правилни и законосъобразни. Действително липсват конкретни мотиви, защо е необходимо временното отстраняване на служителя. Заповедта, както сочи касаторът, съдържа мотиви, но те са привидни. Изложението на органа навежда на наличие на мотиви, но същите на практика не обосновават, защо е необходимо отстраняването на служителя Р.. Към изводите на първоинстанциония съд, настоящата инстанция препраща при условията на чл. 221, ал. 2, изр. второ АПК. Те са направени на база правилен анализ на събраните по делото доказателства, спрямо които са преценени мотивите на органа да отстрани временно служителя. Правилно съдът е приел, че те не водят до извод, че служебното положение на П. Р., заемащ длъжност разузнавач V степен в сектор „Противодействие на икономическата престъпност“ към отдел „Криминална полиция“ при ОД на МВР – Добрич би затруднило разкриването на обективната истина. Правилни са изводите на съда, че причините за временното отстраняване от длъжност не следва да са хипотетични или предполагаеми, а обективно съществуващи, основани на определени факти и обстоятелства, за да може съдът да извърши проверка относно законосъобразността на приложената ограничителна мярка. Това е така, защото отстраняването на служителя от длъжност, макар и временно като мярка, го лишава от правото на труд, а от там и от възможността да получава на трудово възнаграждение, без на този етап от дисциплинарното производство да е установено по безспорен начин дали да налице основания за ангажиране на дисциплинарната му отговорност. Затова мотивите на органа следва винаги да са такива, че от тях безспорно да се установява, защо е необходимо да се отстранява от длъжност служител. При липса на пороците сочени като касационни основания за отмяна, постановеното от първоинстанционния съд решение, като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора претенцията на ответника по касация следва да се уважи и му се присъдят разноски в доказан по делото размер – 500 евро, договорно и заплатено възнаграждение за един адвокат съобразно представения договор за правна защита и съдействие № 3285/2025 от 26.01.2026 г. Превалутирани 500 евро са 977,91 лв. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо АПК, Върховният административен съд, пето отделение