Определение № 552 от 16.06.2022 г. на ВКС по гр. д. № 3682/2021 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Н. В. Б., [населено място] бряг, област П., подадена от особения му представител адвокат И. Н., срещу решение №77 от 07.07.2021 г. по в. гр. дело №16/2021 г. на Великотърновския апелативен съд, с което е потвърдено решение №260138 от 20.11.2020 г. по гр. дело №358/2020 г. на Окръжен съд - Плевен, в обжалваната му част. С първоинстанционното решение е признато за установено по реда на чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.415, ал.1 ГПК, по иск на Обединена българска банка АД, [населено място], със съдебен адрес офис [населено място], против Н. В. Б., [населено място] бряг, че последният дължи на банката по договор за кредит от 30.05.2007 г. следните парични суми: сумата от 44617,89 евро, представляваща просрочена главница по договора за кредит, заедно със законната лихва върху главницата, считано от 18.03.2019г. до изплащане на вземането; сумата от 3 030,12 евро, представляваща договорна лихва за периода от 28.02.2018г. до 05.03.2019г. и сумата от 136,54 евро, представляваща наказателна лихва за просрочие за периода от 01.03.2018г. до 17.03.2019г., които суми са част от паричните суми, за които е издадена заповед за изпълнение №155/19.03.2019г. по ч. гр. дело № 289/2019г. на Районен съд - Червен бряг. Ответникът по касационната жалба „Обединена българска банка“ АД, чрез юрисконсулт Е. Г., оспорва касационната жалба. Иска се присъждане на разноски. Въззивният съд е приел, че предмет на постъпилата от ответника Н. В. Б. въззивна жалба е само частта на първоинстанционното решение, с която е уважен искът по реда на чл.422 ГПК за сумата по кредита за разликата над 52 000 лева до 52 000 евро. На 30.05.2007 г. „Обединена българска банка“ АД сключила с ответника Н. В. Б. договор за кредит за закупуване и ремонт на недвижим имот, по който банката като кредитодател предоставила на ответника като кредитополучател /договорът е сключен чрез пълномощника му И. П. Т./, кредит в размер на сумата 52 000 евро, който е усвоен от кредитополучателя. Договорено е ответникът да върне изцяло дадения му заем до 28.02.2032г. на 300 равни месечни анюитетни вноски. За обезпечение на кредита е оформена договорна ипотека като кредитополучателят е ипотекирал апартамент и гараж, негова собственост, намиращи се в [населено място], [улица], ет. 1. Към договора за кредит страните сключили 4 допълнителни споразумения, съответно от 13.09.2010г., 26.06.2013г., 13.04.2017г. и 26.04.2017г., с които били предоговорени начинът на издължаване на кредита, в смисъл размерът на вноските, както и срокът за плащане, като в последното споразумение бил променен годишният лихвен процент на 6%. Банката е обявила целият кредит за предсрочно изискуем по реда на чл.18 от договора. Изпратила уведомително писмо на ответника изх.№ ИД 6475- 19.02.2019, което ответникът получил лично. Тълкувайки по реда на чл.20 ЗЗД съдържанието на процесния договор за кредит и във връзка с техническата експертиза, въззивният съд е приел, че в чл.3 от същия е допусната техническа грешка и вместо 52000 евро, в която валута е отпуснат кредитът, е посочена сумата 52 000 лева, както и вместо сумите 6 157,10 евро и 45 842,90 евро са посочени същите числа, но като лева, което също е техническа грешка. Следователно кредитополучателят трайно е преустановил редовното погасяване на кредита. съгласно условията на договора и анексите. В забава за плащане са повече от три погасителни вноски. Предсрочната изискуемост е съобщена на ответника преди подаването на заявлението, тъй като датите са съответно 12.03.2019 г. на уведомлението и 18.03.2019 г. на подаване на заявлението. Неоснователно е възражението на ответника за нищожност на част от процесния договор за кредит, поради това, че за сумата, предмет на въззивната жалба, не било посочено с каква цел се отпуска. Не се спори, че тази сума е предоставена от Банката на ответника, както и че е усвоена от него. В съдържанието на процесния договор фигурира целта, с която е отпусната сумата. Целта на договора, посочена още в неговото заглавие, е: Договор за предоставяне на кредит за закупуване и ремонт на недвижим имот. Видно е, че целият кредит се отпуска за закупуване и ремонт на недвижимия имот, описан в договора. Друга цел не е посочена, тъй като няма такава. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК към касационната жалба са изложени оплаквания относно валидността на договор, при който не е посочена неговата цел. Твърди се, че въззивното решение е постановено в противоречие със задължителната практика на ВКС, обективирана в решение № 77 от 13.03.2014 г. по гр. дело № 3229/2013 г., определение № 271 от 15.04.2011 год. по т.д. № 762/2010 г. и решение № 95 от 13.09.2016 г. по т.д. № 240/2015 г. на ІІ т.о. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира, че не са налице предпоставките за допускане касационно обжалване на решение №77 от 07.07.2021 г. по в. гр. дело №16/2021 г. на Великотърновския апелативен съд. Допускането на касационно обжалване на въззивното решение съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за спорното право и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК. Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС – т. 1, правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по делото. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Жалбоподателят е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода на делото. След измененията на ГПК с бр. 86 от 2017 г. на ДВ, касационно обжалване може да бъде допуснато и на основание чл. 280, ал. 2 ГПК, независимо от предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК, поради вероятната нищожност или недопустимост на решението или очевидната му неправилност. В изложението липсва конкретен правен въпрос, което според ТР № 1 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС е основание за недопускане на касационно обжалване. Доколкото може да се счете, че се касае най-общо за значението на липсата на цел, за която се отпуска кредитът, то такъв въпрос е неотносим, защото въззивният съд е приел, че в заглавието и съдържанието на процесния договор фигурира целта, с която е отпусната процесната сума като кредит. Целта на договора, посочена още в неговото заглавие, е за закупуване и ремонт на недвижим имот. Съобразно изхода на спора, на ответника „Обединена българска банка“ АД трябва да се присъдят 250 лв. деловодни разноски за юрисконсултско възнаграждение. Адвокатът, назначен за процесуален представител в хипотезата на чл. 47, ал. 6 ГПК изпълнява функция в интерес на правосъдието, назначен е от съда, който определя размера на адвокатския му хонорар съобразно същата разпоредба и постановява заплащането му с всеки акт по чл. 81 ГПК. Ответникът по касационната жалба „Обединена българска банка“ АД трябва да бъде задължен в едноседмичен срок от съобщението да внесе депозит от 1 000 лв. по сметка на ВКС за възнаграждение за особения представител на касатора като в противен случай ще бъде осъден да заплати същата сума. Касаторът трябва да бъде осъден да заплати по сметка на ВКС 1040 лв. държавна такса. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІII г.о.