Определение № 1792 от 11.04.2024 г. на ВКС по гр. д. № 3584/2023 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на В. Н. Х., представлявана от адв. Г. Г., срещу въззивно решение № 2096/26.04.2023 г., постановено по възз. гр. д. № 12223/2022 г. по описа на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение № 10700/04.10.2022 г. по гр. д. № 26833/2022 г. на Софийския районен съд. С първоинстанционното решение касаторката е осъдена да предаде на основание чл. 233, ал. 1 ЗЗД на Б. Г. Б., владението на недвижим имот – масивна къща с площ от 210 кв. м, находяща се в [населено място],[жк], ул., „Г.“ № 40, предоставен по прекратен договор за наем от 01.01.2018 г.. В касационната жалба се поддържат оплаквания за недопустимост и неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила – касационни основания по чл. 281, т, 2 и т. 3 ГПК. В изложението си жалбоподателката поддържа, че са налице основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 ГПК за допускане на касационния контрол по въпрос относно преклудирането на възможността за формулиране на доказателствени искания и сочене на нови доказателства, когато са направени конкретни оспорвания на документи в отговора на исковата молба, по която е заведен иск при условията на бързо съдебно производство. Сочи се и основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК – очевидна неправилност на въззивното решение. Ответникът по жалбата – Б. Б., представляван от адв. Н. Ф., в писмен отговор поддържа становище за липса на предпоставки за допускане на касационното обжалване. Претендира разноски. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, по предпоставките за допускане на касационно обжалване намира следното: Въззивният съд е приел за установено, че между страните е сключен договор за наем от 01.01.2018 г., по който държането на процесния имот е предадено от наемодателя – ищец на ответницата - наемател В. Х.. С договора е уговорена възможност за едностранното му прекратяване преди уговорения срок с шестмесечно предизвестие. Ищецът е отправил предизвестие за прекратяване чрез ЧСИ Н. М., което й е надлежно връчено на 11.10.2021 г., при условията на отказ. Съдът е посочил, че документите, удостоверяващи връчване на такива изявления от служител на ЧСИ (от ЧСИ), имат удостоверителна сила за отразените в тях обстоятелства при връчването, като същите са официални документи по смисъла на чл. 179, ал. 1 ГПК. Твърденията на ответницата, че не е отказвала да получи документите, не са доказани, а дори това да е така, то предизвестието е връчено най-късно с получаването на преписа от исковата молба, към която то е приложено, като 6-месечният срок за прекратяване на договора за наем е изтекъл към датата на приключване на съдебното дирене във въззивното производство. Посочено е още, че в случая с определението си по насрочване на делото СРС е изготвил доклад, разпределил е доказателствената тежест и изрично е дал възможност на страните в едноседмичен срок от получаването на препис от определението за становище и предприемане на съответни процесуални действия по делото, съгласно нормата на чл. 312, ал. 2 ГПК. Страните са предупредени за последиците от пропускане на срока, като определението е връчено на пълномощника на ответницата на 24.08.2022 г. В указания срок жалбоподателката не е предприела никакви процесуални действия и за нея се е преклудирала възможността за доказателствени искания в заседанието по делото. В заключение е направен извод, че наемното правоотношение между страните е прекратено и ответницата дължи предаването на имота на ищеца. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение намира, че липсват предпоставки за селектиране на жалбата. Допускането на касационно обжалване, съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК, предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за спорното право и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 - 3 ГПК, както и в хипотезите по чл. 280, ал. 2 ГПК. Съгласно т.1 от ТР № 1/ 19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК, ВКС, материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Основателността на искането за допускане на касационен контрол се преценява само с оглед конкретните правни разрешения на въззивния съд, обусловили изхода на спора, доколкото във връзка с тях касаторът е формулирал относим правен въпрос. Не е налице вероятност въззивното решение да е недопустимо. Най-общо, недопустимо е решението, което не отговаря на изискванията, при които делото да може да се реши по същество, като например - липса на право на иск, което се свързва с липсата на абсолютните процесуални предпоставки или наличието на процесуални пречки за неговото предявяване и ненадлежното му упражняване. Съдебният акт е недопустим и когато съдът се е произнесъл извън пределите на диспозитивното начало и исканата защита, ако не е разгледал иска на предявеното основание, а е разгледал такъв, който не е предявен. Правната квалификация на иска е свързана с допустимостта на постановеното по него решение, само когато е нарушен принципът на диспозитивното начало в гражданския процес, когато съдът се е произнесъл извън определения от страните по спора предмет и обхвата на търсената защита. Когато такова нарушение не е налице, дадената от съда правна квалификация на иска, с който е сезиран, във всички случаи обуславя правилността на решението. В случая, с оглед посочените критерии, съдебният акт не може да бъде оценен като вероятно недопустим, тъй като съдът се е произнесъл в рамките на предмета на спора, с който е бил сезиран. По формулирания в изложението въпрос следва да се посочи, че съгласно чл. 312, ал. 1, т. 2 и ал. 2 ГПК по делата, разглеждани по реда на бързото производство, съдът в закрито заседание, в деня на постъпване на отговора на ответника или на изтичане на срока за това, изготвя писмен доклад по делото и указва на страните да вземат становище във връзка с дадените им указания и доклада, вкл. за подлежащите на доказване факти и разпределението на доказателствената тежест. След изтичането на срока по чл.312, ал. 2 ГПК страните могат да сочат доказателства само при условията на чл. 147 ГПК (вж. - решение № 416/12.7.2009 г по гр. д. № 531/2009 г., IV г.о. и др.). Приетото от въззивния съд, че е било преклудирано искането на ответницата за доказателства във връзка с оспорването на връчването на предизвестието, не е в противоречие с цитираните правни разрешения. Извън това, въпросът няма претендираното от страната значение, доколкото съдът е приел също, че предизвестието е връчено най-късно с получаването на преписа от исковата молба и 6-месечният срок е изтекъл и в този случай. Основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК – очевидна неправилност на въззивното решение, поради противоречието му с материалния и процесуалния закон – също не се установява. Във фазата по селектиране на жалбите, Върховният касационен съд, без да проверява действително съществуващите пороци на обжалвания въззивен съдебен акт, може да направи извод за възможната му очевидна неправилност пряко от съдържанието му и въз основа на достатъчна аргументираност на изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК. В случая, изложените от жалбоподателката аргументи не сочат за наличие на такъв тежък порок на решението, който да може да се установи пряко от самото него. Доколкото неправилността не може да се изведе от съдържанието на самия акт, без подлагането му на допълнителен контрол, тя не е „очевидна“ по смисъла на чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК и не осъществява фактическия състав на посоченото основание. При този изход на спора, касаторката следва да заплати на насрещната страна разноските за тази инстанция в размер на сумата 1 500 лв. – заплатено адвокатско възнаграждение. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение