Определение № 327 от 09.05.2023 г. на ВКС по т. д. № 99/2023 г.

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба от „Кожух Ванга“ ЕООД против решение № 533/19.07.2022 г. по в.т.д. № 455/2022 г. на Апелативен съд София, с което е отменено решение № 7/14.01.2022 г. по т. д. № 26/2022 г. на Окръжен съд Благоевград и вместо него е обявена неплатежоспособността на „Кожух Ванга“ ЕООД и спрямо дружеството е открито производство по несъстоятелност.

В касационната жалба са изложени твърдения за недопустимост на въззивното решение, тъй като е постановено при наличие на отрицателна процесуална предпоставка за упражняване на процесуални права, а именно – нередовно призоваване за участие във въззивното производство. Касаторът релевира нарушение на чл. 56, ал. 3 ГПК поради неправилно прилагане на чл. 56, ал. 2 ГПК спрямо лице извън нейния обхват. Излага и доводи за неправилност на обжалвания съдебен акт. Намира за необосновани и незаконосъобразни изводите на решаващия състав относно размера на задълженията на „В & ВГД Оранжерии Петрич“ ООД към „КТБ“ АД при солидарна отговорност от страна на „Кожух Ванга“ ЕООД, като заявява, че с плана за преобразуване на „В & ВГД Оранжерии Петрич“ ООД на новоучредените дружества са разпределени активи - недвижими имоти, движими вещи, права и задължения по действащи договори, сключени от „В & ВГД Оранжерии Петрич“ ООД, като на „Кожух Ванга“ ЕООД са разпределени активи на стойност 44 370 лева. Поддържа тезата, че съгласно чл. 263л ТЗ и съобразно практиката на ВКС, обективирана в решение № 78/10.07.2017 г. по т. д. № 843/2016 г., І т.о., в хипотезата на отделяне с договор или план за преобразуване неконкретизираните в него права и задължения остават в патримониума на първоначалното дружество, което е сключило договора, респ. и отговорността, произтичаща от неизпълнението е негова. В случая договорите за банков кредит са сключени преди преобразуването чрез отделяне, задълженията по тях не са разпределени, поради което „КТБ“АД не е кредитор на нито едно от отделените дружества. Намира също така, че апелативният състав неправилно е приел, че „Кожух Ванга“ ЕООД е в състояние на неплатежоспособност, въпреки че коефициентът за обща ликвидност е в норма и дружеството е в състояние да извършва своите текущи плащания. Касаторът моли да бъде обезсилено като недопустимо, евентуално отменено като неправилно въззивното решение.

Достъпът до касация жалбоподателят мотивира с предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. Поставя въпроси, които счита значими за изхода на делото и включени в предмета на спора. Въпросите са следните:

1. „Приложима ли е нормата на чл. 56, ал. 2 от ГПК по отношение на страна в производството, която не е била редовно призована за явяване в първо о.с.з. пред въззивна инстанция?“

2. „В хипотезата на отделяне /а не на разделяне, уредено с ал. 2 на чл. 263л ТЗ/, ако е налице разпределяне с договор или план за преобразуване, в който преминаващите в отделеното дружество права и задължения са конкретизирани, то в този случай непосочените такива остават ли в патримониума на първоначалното дружество и отговорността, произтичаща от неизпълнението на договор, негова ли е, при условие, че изпадането в забава, като предпоставка за настъпване на изискуемостта на вземането, е настъпила след преобразуването?“

3. „При анализ на извършената експертиза следва ли съдът да се съобрази, че коефициентът за обща ликвидност?“

4. „Отговорността за вземане по банков кредит, сключен преди датата на преобразуване чрез отделяне, остава ли в тежест на дружеството праводател, когато след отделянето правата и задълженията по изпълнението на този договор не са разпределени в патримониума на отделеното дружество?“

Касаторът твърди по първи въпрос противоречие на приетото от въззивния съд с практиката на ВКС, обективирана в решение № 54/16.03.2018 г. по гр.д. № 4105/2017 г. на IV г.о. и решение № 113/07.06.2018 г. по гр.д. № 1209/2019 г. на III г.о. Втори въпрос е формулиран с оглед твърдяно противоречие с решение № 78/10.07.2017 г. по т.д. № 843/2016 г. на І т.о. на ВКС, а при евентуалност с наличие на допълнителната предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Въпрос четвърти е обоснован с отклонение от приетото с решение № 28/05.04.2012 г. по гр.д. № 523/2011 г. на III г.о. на ВКС, решение № 261/12.07.2011 г. по гр.д. № 795/2010 г. на IV г.о., решение № 38/26.03.2019 г. по т.д. № 1157/2018 г. на II т.о.

Ответникът по жалбата „КТБ” АД /н./ намира атакуваното решение за допустимо, правилно и обосновано. Счита, че не са налице основания за допускането му до касационен контрол. Излага доводи, че приложената от касатора практика, обосноваваща предпоставката на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, е постановена при различна фактическа и правна обстановка, изключваща приложимостта ѝ към настоящия случай. Намира, че разпоредбата на чл. 263л, ал. 1, изр. 2 ТЗ, тълкувана систематически с изр.1, следва да се разбира като уреждаща вътрешните отношения между солидарните длъжници, а не като ограничаваща пълната им отговорност спрямо кредитора. Поддържа, че в случая са налице необходимите предпоставки за откриване производство по несъстоятелност на „Кожух Ванга“ ЕООД.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:

Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.

За да отмени първоинстанционното решение и да постанови откриване на производство по несъстоятелност по отношение на „Кожух Ванга“ ЕООД, въззивният съд е приел, че наличието или липсата на вземане в полза на молителя по чл. 625 ТЗ е относимо към материалноправната му легитимация. Апелативен съд София е приел за безспорно, че по партида на „В & ВГД Оранжерии Петрич“ ООД е вписано преобразуване на дружеството чрез отделяне, в резултат на което са образувани шест нови търговски дружества, едно от които е „Кожух Ванга“ ЕООД. Като спорен между страните е отграничил въпросът за наличието на солидарна отговорност между двете дружества и нейния обем. Въззивният състав е приел за доказано, че с плана за преобразуване е направено разпределение на всички права и задължения, които преминават към новоучредените дружества, като в договора е посочено, че имуществото, преминаващо към „Кожух Ванга“ ЕООД, е с чиста стойност в размер на 44 370 лв., но към тях не спадат задължения по процесните договори с „КТБ“ АД /н./. Направил е извод, че съгласно чл. 263л ТЗ за задълженията, възникнали до датата на преобразуването, отговарят солидарно всички участващи в преобразуването дружества освен прекратените, като отговорността на всяко дружество е до размера на получените от него права, освен на дружеството, на което задължението е разпределено с договора или плана за преобразуване. След извършено тълкуване съдът е стигнал до извод, че тази разпоредба следва да се разбира като уреждаща единствено вътрешните отношения между солидарните длъжници, а не като ограничаваща пълната им отговорност спрямо кредитора. Посочил, че в случая солидарната отговорност на „Кожух Ванга“ ЕООД за задълженията на „В & ВГД Оранжерии Петрич“ ООД към „КТБ“ АД /н./ е до размера на получените от същото права от 44 370 лв., тъй като вземането на банката не е разпределено, поради което банката молител се явява кредитор на новоучреденото дружество, легитимиран да подаде молба с правно основание чл. 625 ТЗ. След подробен анализ на доказателствата по делото съставът на апелативния съд е стигнал до извод, че „Кожух Ванга“ ЕООД е в състояние на неплатежоспособност, поради което и искането за откриване на производство по несъстоятелност е основателно.

Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице предпоставките за допускане на контрол по същество на обжалваното решение.

Атакуваният въззивен акт е валиден и допустим. Твърдението за нарушено право на участие в процеса не съставлява довод за недопустимост на акта, а оплакване за допуснато от състава процесуално нарушение, което в случая дори не е обосновано като съществено, тъй като страната не сочи как призоваването ѝ на 23.06.2022 г. за откритото съдебно заседание, проведено на 28.06.2022 г., е рефлектирало върху правните изводи на състава, респективно върху правилността на съдебният акт. Не се твърди, че страната би ангажирала доказателства, респективно би навела допълнителни доводи, които, ако бяха допуснати, респективно съобразени, биха променили правния резултат. Не всяко нарушение на чл. 56, ал. 3 ГПК се счита за съществено, за да обуслови недопустимост на съдебния акт, а само това, което би се отразило върху правилността на решението, и касаторът е изложил конкретни твърдения /решение № 473 от 20.01.2012 г. по гр. д. № 263/2011 г.на ІV г.о. и решение № 291 от 18.11.2014 г. по гр. д. № 2193/2014 г. на IV г.о./.

Поставените в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК въпроси не отговарят на общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК, а касаторът не е обосновал допълнителните такива по т. 1 и т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК.

Въззивният съд е приел, че вземанията на „КТБ“ АД, произтичащи от описаните 11 броя договори за банков кредит, сключени в периода 28.09.2006 г. - 22.08.2012 г., са възникнали преди преобразуването на кредитополучателя „В & ВГД Оранжерии Петрич“ ООД, съответно решаващият му извод не произтича от съждения относно началния момент, в който кредитополучателят е изпаднал в забава. Отделно, установените по делото факти не сочат, че правата и задълженията по договорите за кредит са разпределени изрично на някое от отделените дружества или на преобразуващото се „В & ВГД Оранжерии Петрич“ ООД, което да се счете като основание за изключване на солидарната отговорност. Следователно, формулираните от касатора въпроси са изцяло предпоставени от факти, които не са обусловили произнасянето на въззивния съд, и поради това се явяват хипотетично зададени. Въпрос трети е непълен и неясен.

За пълнота следва да бъде посочено, че не е налице твърдяното противоречие с практика на ВКС. В решение № 78/10.07.2017 г. по т. д. № 843/2016 г. на І т.о. на ВКС е прието, че в хипотезата на чл. 263л, ал. 1 ТЗ за задължения, възникнали до датата на преобразуването /чрез разделяне или отделяне/, отговарят солидарно всички участващи в преобразуването дружества освен прекратените. На следващо място, дадените от съда различни разрешения на въпроса - в зависимост от момента на възникване на задължението /преди или след преобразуването/ и вида на преобразуването /отделяне или разделяне/, се отнасят за хипотези, различни от разгледаната от въззивния съд в настоящото производство. Само в случай, че задължението е възникнало след преобразуването чрез отделяне и не е изрично разпределено с договор или плана за преобразуване на някое от отделените дружества, то остава в патримониума на първоначалното /преобразуващото се/ дружество, сключило съответния договор и носещо отговорност за неговото изпълнение.

Основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК предполага поставяне на правен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона /когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика или за осъвременяване на това тълкуване/ и за развитие на правото /когато законите са непълни, неясни и противоречиви/, като приносът в тълкуването осигурява разглеждане и решаване на делата според точния смисъл на законите /т. 4 на ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС/. Касаторът не е изложил аргументи, обосноваващи приложното поле на сочена разпоредба.

С оглед изложеното, настоящият състав намира, че не са налице предпоставките по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК за достъп до касационен контрол по същество.

Предвид изхода на спора, разноски на касатора не се дължат, а ответникът не е представил доказателства за извършени такива.

Воден от горното и на основание чл. 288 ГПК, Върховният касационен съд