Определение № 204 от 23.10.2020 г. на ВКС по т. д. № 2974/2019 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Т. В. Г. от [населено място], чрез процесуалния му пълномощник, против въззивно решение № 1801 от 16.07.2019 г. по в.гр.д. № 4778/2018 г. на Апелативен съд – София, с което, след частична отмяна и частично потвърждаване на решение № 2119 от 03.04.2018 г. по гр.д. № 2806/2016 г. на Софийски градски съд, като краен резултат е признато за установено на основание чл. 422 ГПК във вр. с чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ, че Т. В. Г. дължи на „Юробанк България“ АД по договор за банков кредит – продукт „Бизнес револвираща линия – плюс“ № BL720/21.02.2006 г. следните суми: сумата от 29 771.93 лв., представляваща неиздължена главница по договора, ведно със законната лихва, считано от 03.11.2010 г.; сумата от 2 634.97 лв., представляваща лихва (възнаградителна и наказателна) по договора за периода от 03.05.2010 г. до 25.10.2010 г. и сумата от 79.19 лв., представляваща такси за обслужване на банковия кредит за периода от 03.05.2010 г. до 25.10.2010 г. С въззивното решение настоящият касатор е осъден да заплати на кредитната институция и сумата от 4 284.60 лв., представляваща деловодни разноски за заповедното производство и производството пред първата и въззивната съдебна инстанции. Твърди се, че обжалваното въззивно решение е недопустимо и неправилно, поради допуснати нарушения на материалния закон, съществено нарушение на процесуалните правила и необоснованост, за което в касационната жалба са изложени подробни доводи. Въз основа на тях се моли решението да бъде обезсилено, евентуално – отменено, като предявените искове бъдат отхвърлени в цялост. Претендират се разноски. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът обосновава приложно поле на касационното обжалване с едновременното наличие на допълнителните предпоставки по т. 1 и по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че с атакуваното решение въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС по редица материалноправни и процесуалноправни въпроси, два от които са следните: 1. Прекратява ли се поръчителството, ако до изтичане на шестмесечния срок от изискуемостта на главното задължение кредиторът не е предприел действия по събиране на вземането си спрямо длъжника? и 2. Кой е началният момент, от който започва да тече шестмесечният срок по чл. 147, ал. 1 ЗЗД, с изтичането на който се погасява отговорността на поръчителя при непредявен в този срок иск от кредитора? В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК приложното поле на касационното обжалване е обосновано и с основанието по чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК – очевидна неправилност на въззивното решение. Ответникът по касация – „Юробанк България“ АД, чрез процесуалния си пълномощник, с писмен отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК изразява становище за неоснователност на касационната жалба, както и на искането за допускане на касационно обжалване. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, преди да се произнесе по искането за допускане на касационно обжалване на решението, взе предвид следното: Подадената касационна жалба е процесуално допустима – подадена е от легитимирано лице, в преклузивния срок по чл. 283 ГПК, против подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Поради създадена от отделни състави на ВКС противоречива съдебна практика по въпроса: „При уговорено погасяване на главното задължение на отделни погасителни вноски с различни падежи, от кога тече шестмесечният срок по чл. 147, ал. 1 ЗЗД – от датата на падежа за всяка вноска или от настъпване на изискуемостта на целия дълг, вкл. в хипотеза на предсрочна изискуемост?“, е образувано тълк. д. № 5/2019 г. на ОСГТК на ВКС. Тъй като посочените по-горе два въпроса, поставени в изложението на касатора по чл. 284, ал. 3 ГПК като значими за изхода на делото и резултата от обжалването, се припокриват по смисъл с въпроса, предмет на разрешаване по образуваното и висящо към момента тълкувателно дело, производството по настоящото дело следва да се спре на основание чл. 292 ГПК, до приключване на тълкувателното дело. Така мотивиран, съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, второ отделение