Определение № 721 от 05.06.2015 г. на ВКС по гр. д. № 2819/2015 г.

Производството е по чл.288, вр. чл.280, ал.1 ГПК. Образувано е по касационна жалба, вх.№521/06.01.2015 г., подадена от ищеца О. И. Й. от [населено място], приподписана от адв. М. М., против въззивно решение от 05.6.2014 г. по гр.д.№12518/2013 г. по описа на Софийския градски съд, г.о., ІІ-А въззивен състав. С обжалваното решение е потвърдено изцяло решение №І-44-53/19.6.2013 г. по гр.д.№35462/2012 г. по описа на Софийския районен съд, І ГО, 44 състав, с което са отхвърлени предявените от О. И. Й. от [населено място] против [фирма] – София, обективно съединени искове с правно основание чл.415, във връзка с чл.124 и сл. ГПК и чл.49, във връзка с чл.45 ЗЗД. Въззивната инстанция е приела, че предвид разпоредбата на ;1, т.42 ДР ЗЕ потребител на топлинна енергия за битови нужди, респективно задължено лице за заплащане цената на доставената такава във връзка с чл.155 ЗЕ е собственик или ползувател на имот, който ползва топлинна енергия с топлоснабдител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, който в процесния случай е ищецът, и поради което същия е обвързан от силата на закона от облигация с ищцовото дружество досежно доставяната до неговия имот топлинна енергия, без да е необходимо нарочно изявление от негова страна, че желае да закупува доставяната в имота от ищеца топлинна енергия и конкретно да е подал декларация в последния смисъл, доколкото законът не отдава правно значение на декларацията. За неоснователни са приети възраженията на ответника за необоснованост на решението предвид недоказан обем и качествени показатели на доставената до топлоснабдения имот топлинна енергия, като изводът е обоснован със събраните по делото доказателства и заключението на вещото лице и с оглед разпоредбите на чл.чл.125, 139 и 141 ЗЕ. Съдът е приел също така, че монтираните измервателни уреди съответстват на нормативно установените изисквания към същите, че са подлагани на на изискуемия се контрол и точно са отразявали количествата постъпила топлинна енергия. Предвид нормата на чл.150 ЗЕ съдът е приел, че по повод продажбата на топлинната енергия от топлопреносното предприятие и потребителят на същата отношенията се уреждат от публично известните общи условия, както и на липсата на данни по делото за възражение от ответника по чл.150, ал.3 ЗЕ. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, се поставят следните процесуалноправни въпроси: 1. Допустимо ли е с оглед разпоредбите на чл.143, ал.3, чл.145, чл.148, във връзка с чл.156 ГПК, при заведен отрицателен установителен иск, страната, подала същия, да представя писмени доказателства, противопоставими на допуснатите от първоинстанционния съд доказателствени средства по искане на ответната страна – ССЕ, носител на доказателствената тежест в процеса, като заключението на ССЕ е изготвено въз основа на частни по своя характер документи, изхождащи от ответната страна;, и 2. При отказ на първоинстанционния съд да приеме писмени доказателства, представени от ищеца в производството по отрицателен установителен иск, в открито съдебно заседание при оспорване на доказателствено средство – заключение на вещо лице по ССЕ, налице ли е правна възможност за въззивната инстанция да приеме писмени доказателства за оспорване на приетата от първоинстанционния съд невярна експертиза, обсъди същите и изложи мотиви в тази насока в решението си ? По първия от поставените въпроси касационният жалбоподател се позовава на решение №230/05.3.2012 г. по т.д.№1041/2010 г. на ВКС, ІІ т.о. Моли се за допускане на въззивното решение до касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.т.1 и 3 ГПК. Ответникът по касация [фирма] – С. и третото лице – помагач – **** [фирма] - С. Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа изложението на основанията за допускане на касационното обжалване по чл.280 ГПК намира, че жалбата е подадена в законния срок. За да се произнесе по допускане на въззивното решение до касационно обжалване съдът взе предвид следното: Въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване последните съображения: Поставените въпроси са правни, но са неотносими към изводите на въззивната инстанция. Никъде в мотивите си съдът не е изложил мотиви, за да се приеме, че зададените въпроси корелират с тях. Следователно въпросите не отговарят на приетото с т.1 от ТР №1/19.02.2010 г. по т.д.№1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. Съгласно посоченото тълкувателно решение правният въпрос, който касационният жалбоподател поставя следва да е в съответствие с изложеното в обжалваното решение. В процесния случай това не е налице. Водим от изложените съображения и на основание чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,