Определение № 1644 от 13.02.2026 г. на ВАС по адм. д. № 1067/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на В. А. С. срещу определение № 13041 от 26.11.2025 г., постановено по адм. д. № 2784/2025 г. по описа на Административен съд (АС) – Варна. Частният жалбоподател навежда доводи за неправилност на обжалваното определение. Твърди, че производството пред първоинстанционния съд, в рамките на което е постановено обжалваното определение, е единствено, тъй като подадената му в преклузивните срокове жалба е дала повод за образуване на две производства - и двете прекратени поради грешка на съответното длъжностно лице от Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество (КОНПИ), изпратило жалбата, въпреки изричното й адресиране до АС-Варна, до Административен съд – София-град (АССГ). Сочи, че към датата на разглеждане на настоящата частна жалба, производството по адм. д. № 2332/2025 г. по описа на АС-Варна е прекратено с влязъл в сила съдебен акт. Иска обжалваното определение да бъде отменено и делото да бъде върнато на първоинстанционния съд за разглеждане на жалбата му по същество. Не претендира разноски. Ответникът – председателят на Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество, не изразява становище по частната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, намира, че частната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 230 АПК, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество частната жалба е основателна. С обжалваното определение е прекратено производството по адм. д. № 2784/2025 г. по описа на АС-Варна на основание чл. 159, т. 7 АПК. За да постанови този резултат съдът е посочил, че жалбата е постъпила чрез КОНПИ в АССГ на 01.09.2025 г. и е изпратена по подсъдност на АС-Варна с определение № 38043 от 17.11.2025 г. по адм. д. № 9127/2025 г. по описа на АССГ. След запознаване с жалбата и след извършена служебна проверка в деловодството на АС-Варна, съдът е установил, че по същата жалба вече е образувано адм. д. № 2332/2025 г. по описа на АС-Варна. Определението е неправилно. Наличието на образувано дело пред същия съд, между същите страни и на същото основание е процесуална пречка за повторно съдебно производство. Според чл. 159, т. 7 АПК жалбата се оставя без разглеждане, а образуваното съдебно производство се прекратява, когато има образувано дело пред същия съд, между същите страни и на същото основание. Смисълът на разпоредбата е, че не може да има две еднакви съдебни производства пред един и същ съд. Отрицателна процесуална предпоставка е наличие на висящ процес със същия предмет и страни, която е и пречка за съществуването на субективното право на оспорване, която е абсолютна по своя характер и съдът следи служебно за нея. Установено е, че действително в АС-Варна е образувано адм. д. № 2332/2025 г., което е със същите страни и предмет – оспорване на мълчалив отказ на председателя на КОНПИ да се произнесе по подадено от В. А. С. заявление за достъп до обществена информация с вх. № ДОИ-11/09.07.2025 година. Делото е образувано по подадена с вх. № 15976/06.10.2025 г. по електронен път директно в АС-Варна жалба на В. А. С.. Съдът по това дело е оставил без разглеждане жалбата и е прекратил производството по адм. д. № 2332/2025 г. на основание чл. 159, т. 5 АПК. При служебно извършена проверка касационната инстанция установи, че определение № 13501/04.12.2025 г. по адм. д. № 2332/2025 г. по описа на АС-Варна е влязло в законна сила на 13.12.2025 година. При постановяване на обжалваното определение първоинстанционният съд не е извършил надлежна преценка на релевантните фактически обстоятелства по делото, като необосновано е приел приложимостта на чл. 159, т. 7 АПК. Според чл. 126, ал. 1 ГПК във връзка с чл. 144 АПК когато в един и същ съд или в различни съдилища има висящи две дела между същите страни, на същото основание и за същото искане, по-късно заведеното дело се прекратява служебно от съда. Съдът съгласно чл. 135, ал. 2 АПК ако намери, че делото не му е подсъдно, той го изпраща на надлежния съд. В този случай делото се смята за образувано от деня на завеждането му пред ненадлежния съд, като извършените от последния действия запазват силата си. В конкретния случай адм. д. № 2784/2025 г. е по-рано образуваното дело, тъй като процесуалното правоотношение е възникнало с подаването на жалбата на 25.08.2025 г. от В. С. чрез КОНПИ до АС-Варна, която административният орган вместо до АС-Варна, изпраща до АССГ. Обстоятелството, че жалбата е изпратена от административния орган до ненадлежен съд, не може да доведе до неблагоприятни последици за жалбоподателя и не води до промяна на момента на възникване на процесуалното правоотношение. В съответствие с правилото на чл. 135, ал. 2 АПК, релевантен за определяне момента на образуване на делото е денят на първоначалното му завеждане пред ненадлежния съд, а не датата на фактическото му постъпване в компетентния съд. Ето защо неправилно първоинстанционният съд е прекратил делото, позовавайки се на разпоредбата на чл. 159, т. 7 АПК, при липса на законовите предпоставки за нейното приложение. При наличие на две жалби, подадени до АС-Варна, оспорващият не може да бъде лишен от съдебна защита по жалбата му срещу мълчаливия отказ на председателя на КОНПИ по заявление с вх. № ДОИ-11/09.07.2025 г., доколкото допускането на противното би довело до ограничаване на правото му до достъп до правосъдие и правото му защита. Правото на достъп до правосъдие се упражнява в съответствие с установени в закон процесуални предпоставки, като при тяхното наличие съдът е длъжен да се произнесе по съществото на сезирането и да осигури ефективна съдебна защита. Предвид изложените съображения, настоящият съдебен състав приема, че административният съд, като не е съобразил фактическите обстоятелства по делото, неправилно е приел наличие на предпоставките по чл. 159, т. 7 АПК и не се е произнесъл по жалбата срещу мълчаливия отказ, поради което е постановил неправилно определение, което следва да бъде отменено и делото да бъде върнато на същия съд за продължаване на съдопроизводствените действия. С оглед изхода на спора разноски не следва да бъдат определяни. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ, вр. с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение