Определение № 714 от 25.10.2013 г. на ВКС по т. д. № 3870/2013 г.

Производството е по чл. 274 ал. 3 ГПК, образувано по частна жалба на [фирма] - [населено място] срещу Определение № 1817 от 12.07.2013 г. по ч.гр.д.№ 1247/2013 г. на Бургаски окръжен съд, с което е потвърдено Разпореждане № 9136 от 22.04.2013 г. по ч.гр.д.№ 3194/2013 г. на Бургаски районен съд, с което е отхвърлено заявлението по чл. 410 ГПК за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение: за 6255.40 лв. - вземане за доставени стоки по две фактури, за 47.17 лв. - изтекли до подаване на заявлението и разноски по делото срещу [фирма] - [населено място], с оплакване за неправилност. Жалбоподателят излага решените по делото въпроси, по които поддържа, че има противоречива съдебна практика, която сочи. Ответникът по частната жалба [фирма] - [населено място] по съображения, изложени в писмен Отговор, оспорва основателността на искането за допускане на касационно обжалване, както и по същество частната касационна жалба, като неоснователна. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение преди да се произнесе по основателността на искането за допускане на касационно обжалване, и по основателността на частната жалба, констатира следното: Обжалваното определение е въззивно и с него е потвърдено първоинстанционно разпореждане, с което се прегражда по - нататъшното развитие на делото, но обжалваемият интерес е до 10 000 лв.: 6255.40 лв. - за вземане за доставени сладкарски продукти, със законната лихва, 47.17 лв.- обезщетение за забавено плащане 47.17 лв. и разноски по делото. Делото е търговско, затова на основание чл. 274 ал. 4, вр. чл. 280 ал. 2 ГПК определението не подлежи на обжалване с частна касационна жалба. По изложените съображения частната касационна жалба е недопустима и следва да се остави без разглеждане. Затова Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение