Определение № 917 от 29.02.2024 г. на ВКС по гр. д. № 3230/2023 г.

Производството е по реда на чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество против решение №41 от 31.03.2023 г., постановено по въззивно гражданско дело №32 по описа за 2023 г. на Бургаския апелативен съд, с което е отменено решение №43 от 22.07.2022 г. по гр. д. №461 по описа за 2019 г. на Сливенския окръжен съд в частите, с които е отнето имущество в полза на Държавата от С. Й. Д. на стойност 43 837 лв., постановено е друго, с което исковете за отнемане на това имущество са отхвърлени и е потвърдено първоинстанционното решение в останалите части, с които са отхвърлени исковете за отнемане на имущество от С. Й. Д. и Ж. Т. И..

Касаторът твърди, че решението на Бургаския апелативен съд е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост-основания за касационно обжалване по чл.281, т.3 от ГПК. Като основания за допускане на касационно обжалване сочи очевидна неправилност и чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ГПК по следните въпроси:

1.Съгласно ТР №4/2021 г. на ОСГК сумите на придобитото и отчуждено имущество следва ли да участват при определяне размера на значително несъответствие по смисъла на параграф 1, т.3 от ДР на ЗПКОНПИ тоест-следва ли същите да се изключат изцяло от анализа или следва същите да се отразят съответно като приход и като разход? В кои случаи тези стойности ще участват в анализа за значително несъответствие и ще подлежат на отнемане в полза на държавата съгласно разпоредбата на чл.151 от ЗПКОНПИ?

2. Следва ли имущество, отговарящо на изискванията на чл.147 от ЗПКОНПИ, но неналично в края на периода, да се отрази в имуществената част на анализа за определяне на значително несъответствие, или същото следва да се отрази в разходната част?

Ответниците по касационната жалба С. Д. Й. и Ж. Т. И. застъпват становището, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на решението на Бургаския апелативен съд, като оспорват жалбата и по същество.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 от ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт. По предварителния въпрос за допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд намира следното:

Бургаският апелативен съд е приел, че общият размер на приходите на ответниците през проверявания период възлиза на 508 504,53 лв. В тази сума съдът е включил 84 522,98 лв. вноски на трети лица в банкови сметки на ответниците, без да посочи дали са били налични в края на проверявания период. Извършените разходи според въззивния съд са били 514 192,75 лв. и съответно нетният доход на проверяваните лица е отрицателна величина-5 688,22 лв. Към разходната част съдът е отказал да отнесе сумата на конфискуваните златни предмети, понеже липсват данни тя да е заплатена. Касае се за стойността на отнетите златни предмети, които са били пренесени през границата от ответника без знанието и разрешението на митниците, за което престъпление е бил осъден и е послужило като основание за образуване на проверката от Комисията. В края на периода ответниците притежават МПС на стойност 44 500 лв. и недвижими имоти на стойност 93 264,97 лв., или общо имущество в размер на 137 764,97 лв. Това имущество заедно със сумата на нетния доход/-5 688,22 лв./ не надвишава 150 000 лв., поради което няма значително несъответствие по смисъла на параграф 1, т3 от ЗПКОНПИ. Ето защо въззивният съд е приел, че исковете са неоснователни, поради което е отменил първоинстанционното решение в частите, с които е отнето част от имуществото и го е потвърдил в отхвърлителните части.

От така изложеното съдържание на решението на Бургаския апелативен съд не се констатира очевидна неправилност като квалифициран негов порок. Не се установява приложение на несъществуваща правна норма, на правна норма в нейния противоположен смисъл или на грубо нарушение на правилата на формалната логика. Ето защо касационно обжалване поради очевидна неправилност на решението не следва да се допуска.

При определяне размера на несъответствието въззивният съд е включил като доход получени от проверяваните лица по банковите им сметки парични суми на стойност 84 522,98 лв., за които не е посочил дали са налице в края на проверявания период. Следователно даденото по първия въпрос разрешение на въззивния съд противоречи на т.1 на ТР № 4 от 18.05.2023 г. по тълкувателно дело № 4/2021 г. на ОСГК на ВКС, поради което по този въпрос следва да бъде допуснато касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 от ГПК.

Към разходната част въззивният съд е отказал да отнесе сумата на конфискуваните златни предмети, понеже липсват данни тя да е заплатена. Не се е произнесъл по довода на Комисията, че по силата на презумпцията на чл.147 от закона намерените у ответника златни предмети при установяването на престъплението са негова собственост. Следователно въззивният съд не се е дал отговор на втория въпрос на касатора, поради което касационно обжалване по този въпрос може да се допусне.

Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение