Определение № 476 от 02.02.2024 г. на ВКС по гр. д. № 5259/2023 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК. Образувано е по подадена частна касационна жалба от ищеца М. Д. Д., чрез процесуалния представител М. Г.-Д., срещу определение № 2329/24.09.2023 г. по в. ч. гр. дело № 2365/2023 г. на Софийския апелативен съд, с което е потвърдено определение № 8059/01.07.2023 г. по гр. дело № 14083/2021 г. на Софийския градски съд, с което е върната искова молба с вх. № 28659/23.11.2021 г., подадена от М. Д. Д. и производството по делото е прекратено. Поддържаното основание за неправилност на определението е незаконосъобразност. Според жалбоподателя въззивният съд е постановил определението си в незаконен състав и в нарушение на правото на Европейския съюз, поради липсата на направен отвод на съдиите, които счита за предубедени, заинтересовани и пристрастни при постановяване на обжалвания съдебен акт. Искането е да се допусне до касационно обжалване по поставените въпроси в изложението, да се отмени въззивното определение и делото да се върне на Софийски градски съд за продължаване на процесуалните действия по подадената искова молба. Към частната касационна жалба е приложено изложение на основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното определение. Поддържа се, че обжалваното определение е постановено в противоречие с актове на Съда на Европейския съюз. Изложени са доводи, че съставът, постановил определението е незаконен, тъй като съдиите са си правили самоотводи по други дела, по които жалбоподателят е страна. Настоящият състав на ВКС Четвърто гражданско отделение, като взе предвид доводите на жалбоподателя съобразно правомощията си по чл. 278, ал. 1 и сл. от ГПК приема следното: Частната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 от ГПК от надлежна страна срещу въззивно определение, подлежащо на касационно обжалване и е процесуално допустима. С обжалваното определение въззивният съд е потвърдил определение № 8059/01.07.2023 г. по гр. дело № 14083/2021 г. на СГС, с което е върната искова молба с вх. № 28659/23.11.2021 г., подадена от М. Д. Д. и производството по делото е прекратено. Съдът е приел, че първоинстанционното определение е постановено от надлежен съдебен орган, в предвидения в чл. 20 ГПК състав, в който се разглеждат първоинстанционните дела. Посочил, че основанията за отвод по чл. 22 ГПК се преценяват по всяко конкретно дело с оглед особеностите на конкретния случай. Приел е, че определението е постановено в рамките на правораздавателната власт на съда, в писмена форма и е подписано. Прието е, че само обстоятелството, че съдебният състав си е правил отвод по други дела със страна сегашния ищец, не следва извод, че съставът, постановил обжалваното определение, е незаконен. По направените оплаквания за неправилност съдът е посочил, че първоинстанционният съд с разпореждане №16441/05.10.2022 г. и разпореждане 18815/05.11.2022 г. е дал указания на ищеца за отстраняване на констатирани нередовности на исковата молба и привеждането ѝ в съответствие с изискванията на ГПК. Приел е, че всяко от разпорежданията са редовно връчени на ищеца - първото на 18.10.2022 г., а второто на 25.11.2022 г. Прието е, че указанията на съда не са изпълнени, като ищецът не е поискал продължаване на дадения едноседмичен срок. С оглед на това е преценен за правилен извода на първоинстанционния съд за връщане на исковата молба и прекратяване на производството по делото, поради неотстранени в срок нередовности на същата. По правните въпроси: Съдът преценява за неоснователни доводите на жалбоподателя в изложението, че обжалваното определение е постановено от незаконен състав, съответно за нищожност на същото определение. Съгласно трайната практика на ВКС нищожно е съдебно решение, постановено от ненадлежен орган или в ненадлежен състав, извън правораздавателната власт на съда, не е в писмена форма, абсолютно неразбираемото решение или неподписаното решение. В настоящият случай обжалваното определение на Софийски апелативен съд е постановено от надлежен съдебен орган. Съдебният състав е тричленен, съгласно чл.20 ГПК, в който се разглеждат въззивните дела. Определението е постановено в рамките на праворавораздавателната власт на съда, в писмена форма е и е подписано. Обстоятелството, че членовете на съдебния състав са си правили отвод по други дела, по които жалбоподателят е страна не води до извод, че съдебния състав, който е постановил обжалваното определение е незаконен. В хода на въззивното производство жалбоподателят не е искал отвод на съдиите от съдебния състав, нито последните са намерили основание за самоотвод по чл.22 ГПК. По делото не са налице данни за извършено от съда нарушение на чл.22 ГПК, поради което е неприложима практиката на СЕС, която разглежда и правилата за отвод и самоотвод като гаранции за независимост и безпристрастност на съда по смисъла на чл. 47, ал. 2 от Хартата на основните права на ЕС. Не следва да се допусне касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.2 ГПК. В изложението жалбоподателят не е формулирал правен въпрос по смисъла на чл.280,ал.1 ГПК. Съгласно практиката на ВКС, изразена в т.1 от т.решение № 1/2010 г. по т.дело № 1/2009 г. на ОСГТК в изложението жалбоподателят следва да формулира ясно конкретен правен въпрос, разрешен от въззивния съд, включен в предмета на спора и обусловил решаващите правни изводи в обжалваното определение. В изложението няма формулиран такъв правен въпрос. Доводите в изложението за неправилност на въззивното определение не представляват правни въпроси. Същите Върховният касационен съд следва да преценява ако се допусне касационно обжалване на въззивното определение на Софийския апелативен съд при разглеждане на касационната частна жалба по същество. Жалбоподателят не е обосновал и допълнителното основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.2 ГПК – противоречие с актове на Съда на Европейския съюз. Актове на СЕС, които да са относими към решаващите правни изводи на въззивния съд не са посочени. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение