Определение № 489 от 12.10.2012 г. на ВКС по гр. д. № 583/2012 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на [община] срещу въззивното решение на Варненския апелативен съд, постановено на 22.03.2012г. по гр.д.№45/2012г.,с което е потвърдено решението на първоинстанционния съд,с което [община] е осъдена на основание чл.73,ал.1,предл.2 ЗС да заплати на [фирма] сумата 175900лв., представляваща дължимо обезщетение за ползите,от които дружеството е лишено да получи от собствения си имот,съставляващ /неотчужден имот/ по действащата кадастрална карта реална част с площ от 732кв.м. от ПИ с идентификатор * с предназначение-второстепенна [улица],при граници на реалната част: от две страни [улица],имот №* и [улица],за периода от 01.01.2004г. до 01.10.2010г./датата на предявяване на иска/,ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане. Като основание за допускане на касационно обжалване касаторът поддържа,че въззивният съд се е произнесъл по въпроса дали е необходимо страната в гражданския процес да се позовава на правата си, които следват от императивни разпоредби на закона или съдът е длъжен служебно да приложи тези разпоредби,който въпрос според касатора е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото; по въпроса може ли да се приеме,че съществуваща улица,изградена в съответствие с предвижданията на ЗРП и имаща всички характеристики на част от уличната мрежа,не е общинска собственост,въпреки изричната разпоредба на §7,ал.1,т.4 ПЗР ЗМСМА и чл.2,ал.1,т.1 от Закона за общинската собственост,който въпрос според касатора е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото; по въпроса допустимо ли е приложението на презумпцията на чл.69 ЗС в противоречие с твърденията на страната,за която се поддържа,че упражнява фактическата власт върху имота; по въпроса ако едно лице,по отношение на което в закона съществува презумпция за собственост,бъде признато от съда за владелец,а не за собственик,какво е владението му-добросъвестно или обикновено. В писмен отговор в срока по чл.287,ал.1 ГПК ответникът по касационна жалба [фирма] изразява становище,че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по изложените в жалбата съображения. Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл.283 ГПК.Налице са предпоставките за допускане на касационно обжалване,като съображенията за това са следните: В обжалваното решение въззивният съд е приел,че в качеството си на правоприемник на [фирма] дружеството се легитимира като собственик на процесната реална част от недвижим имот-с постановление от 01.12.1998г. по т.д.№169/1998г. по описа на Варненския окръжен съд на основание чл.717,ал.4 ТЗ на [фирма] е възложено имуществото на “М. ц. [фирма] в несъстоятелност,включено в масата по несъстоятелността като цяло, включващо и дворно място с площ от 20000кв.м.,представляващо кв.* по плана на V-ти подрайон на [населено място],ведно с построените в него сгради и на 14.07.2000г. на основание акта на съда е съставен констативен н.а.№*, том VІ. Прието е,че по действащия към момента на придобиване на собствеността кадастрален план имотът представлява пл.№* в кв.* като със ЗРП на 5-ти микрорайон,одобрен със заповед №5-1/03.01.1994г. са засегнати части от ПИ №*,вкл.1849кв.м. за разширението на [улица],а със заповед № Р-173/15.06.2001г. ПИ №* е разделен и попълнен в кадастъра като ПИ №* с площ 6999кв.м.,от които 1019кв.м. попадат в площта,отредена за разширение на [улица]и 1119кв.м. попадат в площта,отредена за разширение на [улица]. Със заповед № Р-267/17.08.2001г. ПИ №* е разделен и попълнен в кадастъра като ПИ №* и ПИ №* в кв.* като частта,предвидена за разширение на [улица]е част от имот №* с площ от 1119кв.м.,за който въз основа на заключението на вещо лице е прието,че след 17.08.2001г. е налице фактическо отнемане, попадащо в улицата като процесната реална част на място е реализирана и изпълнена като улица. Въз основа на всички доказателства е приет за установен и неоспореният от общината факт,че процедура по отчуждаване на процесната реална част не е проведена. Възражението на общината,че уширението на [улица]е част от одобрен и изпълнен проект за подход към търговските обекти на дружеството и на собственици на съседни обекти /магазин и бензиностанция/ е прието за неоснователно и противоречащо на доказателствата по делото и на общоизвестния факт,че [улица]в процесната си част се ползва именно като улица,част от едно от най-натоварените кръстовища в града,с изпълнена маркировка,тротоари, част от пешеходна пътека и светофар,при което местоположението на имота и състоянието му са установени и от вещите лица,дали заключението за средния пазарен наем,който може да се реализира от имота. Обстоятелството от кого фактически е изпълнено и заплатено това уширение е прието,че не касае настоящето дело по причина,че в процесния период реалната част е използвана за обществени цели,през нея е преминавал и преминава целият уличен трафик,като това й предназначение отговаря на ЗРП на този участък от града и се стопанисва от общината именно като улица,а не като частен имот. От тази гледна точка е прието,че имотът се владее от общината-предвиден е по ЗРП и се използва и стопанисва като улица,а с оглед на предназначението му единствен възможен субект за осъществяване на подобно владение е [община]. Прието е,че за осъществяването на владение не се установява правно основание от страна на общината като дружеството не е изгубило собствеността ,тъй като за имота не е проведена отчуждителна процедура. Според настоящия състав са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по реда на чл.280,ал.1,т.3 ГПК поради липса на трайно установена съдебна практика и с оглед необходимостта да бъде дадено тълкуване по въпроса може ли да се приеме,че съществуваща улица,изградена в съответствие с предвижданията на ЗРП и имаща всички характеристики на част от уличната мрежа,не е общинска собственост, въпреки изричните разпоредби на §7,ал.1,т.4 ПЗР ЗМСМА и чл.2,ал.1,т.1 от Закона за общинската собственост. Неоснователен е доводът на ответника по касационна жалба,че по този въпрос касационно обжалване не следва да се допуска,доколкото по такъв въпрос въззивният съд не се е произнасял. Въззивният съд е изследвал въпроса проведена ли е отчуждителна процедура за имота и в този смисъл е извършил преценка за приложимостта и на сочените от касатора разпоредби. По отношение на останалите,поставени от касатора въпроси предпоставки за допускане на касационно обжалване не са налице, доколкото самостоятелното им разглеждане не е от значение за изхода на спора-отговорите на тези въпроси са функция от въпроса,по който е прието,че са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване и същите следва да бъдат обсъдени при разрешаване на спора по същество. Водим от гореизложеното,Върховният касационен съд,състав на Второ гражданско отделение