Определение № 945 от 21.12.2016 г. на ВКС по гр. д. № 50290/2016 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на В. Т. Г., [населено място], чрез адвокат Г. И., срещу въззивно решение №218 от 25.11.2015 г. по в.гр.дело №480/2015 г. на Пловдивския апелативен съд, с което е потвърдено изцяло решение №1181 от 30.06.2015 г. по гр. дело № 2436/2014 г. на Пловдивския окръжен съд. С първоинстанционното решение касаторът е осъден да заплати на И. К. Г., [населено място], сумата 45 217 лв., дължима по споразумение от 22.06.2009 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 26.05.2014 г. до окончателното и изплащане. Ответникът по касационната жалба И. К. Г., [населено място], чрез адвокат Т. Б., представя отговор по касационната жалба. Моли да не се допуска касационно обжалване на въззивното решение и да бъдат присъдени направените разноски в касационното производство. Въззивният съд е приел за безспорно установено между страните, че на 22.06.2009 г. са подписали споразумение, с което са преуредили отношенията си като са постигнали съгласие съществуващите до този момент парични задължения на ответника по иска в общ размер на 45 217 лв. да бъдат изплатени в определен срок. Това не е станало. Възражението на ответника, че споразумението е нищожно, тъй като няма съгласие на управителните органи на търговските дружества, които те с ищеца представляват, е неоснователно, защото страни по него са физически лица. Не е доказано и възражението, че договорът е сключен чрез измама. Неоснователно е възражението за унищожаемост на договора поради грешка. Грешката следва да е в предмета по отношение на това, за което страните са постигнали съгласие. В конкретния случай не са ангажирани доказателства от страна на ответника, чиято е доказателствената тежест, че съществува някаква грешка в споразумението, касаещо неговото волеизявление. Липсват също така доказателства, че споразумението е подписано под осъществен от ищеца натиск върху ответника, граничещ с принудата. Страните са обвързани от валиден договор за спогодба. Ответникът е признал дължимостта на сумата, но твърденията за липса на парични средства не могат да бъдат основателна причина за освобождаването му от задължението да плати. Касаторът е изложил доводи за произнасяне в обжалваното решение по следните правни въпроси: 1/ задължен ли е въззивният съд да обсъди всички възражения и доводи на страните по делото; 2/ какви са елементите от фактическия състав на извънсъдебната спогодба по чл. 365 ЗЗД и наличие на предходно правоотношение между страните един от тях ли е;3/ възможно ли е договор за спогодба по чл. 365 ЗЗД да включва в себе си и други по вид правни сделки (новация, цесия и др.) и следва ли елементите от фактическия състав на тези други сделки да са изпълнени, за да бъдат валидно произведени правните последици; 4/ следва ли клаузите на договора да се тълкуват като се отчита действителната воля на страните с оглед цялостното му съдържание, целта на договора и предходните правоотношения между страните (респективно липсата на такива). Трябва ли да се установи връзката между страните в процеса и всяко едно от задълженията обективирани в договора, за да се признае, че то съществува и се дължи изпълнение; 5/достатъчно ли е извънсъдебно признание за наличие на задължение, изразено в договор, за да се приеме, че то съществува във вида, в който е описано; 6/ възможно ли е с извънсъдебна спогодба по чл. 365 ЗЗД да се създават правоотношения, отделени от каузата. Съответно, ако отговорът е положителен, следва ли да се приложат някои правила, типични за абстрактните сделки, при които каузалното правоотношение е извън съдържанието на сделка, в това число (но не само) кратката тригодишна погасителна давност. Според касатора са налице основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т.3 ГПК. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на решение №218 от 25.11.2015 г. по в.гр.дело №480/2015 г. на Пловдивския апелативен съд. Допускането на касационно обжалване на въззивното решение съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за спорното право и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК. Съгласно ТР № 1 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС, материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Основателността на искането за допускане на касационен контрол се преценява само с оглед конкретните правни разрешения на въззивния съд, обусловили изхода на спора, доколкото във връзка с тях касаторът е формулирал относим правен въпрос. Правнорелевантен в случая е само първият повдигнат въпрос, но той е разрешен в съотвествие със задължителната съдебна практика. Според нея съдът е длъжен да обсъди всички правнорелевантни факти, от които произтича спорното право. Той трябва да обсъди в мотивите на решението доказателствата, въз основа на които намира едни от тях за установени, а други за неосъществили се. Освен това трябва да бъдат обсъдени и всички доводи на страните, които имат значение за решението по делото. В случая въззивният съд е направил всичко това. Отделил е спорните от безспорните факти и е преценявал събраните по делото доказателства с оглед спорните факти. Обсъдени са всички относими към спора доказателства и доводи на страните като не е дадено разрешение по поставените въпроси в противоречие с практиката на ВКС. Касаторът за първи път повдига останалите правни въпроси, които не са били обсъждани от въззивния съд. Освен това последният е съобразил задължителната съдебна практика, според която новацията е възникване на ново облигационно отношение на мястото на съществуващото, което се характеризира като ново или с промяна на страните (нов длъжник или нов кредитор) или с нов предмет или ново основание. Страните могат да подновят (новират) едно задължение, ако намерението им е да се погаси старото задължение заедно с всички обезпечения и на негово място да възникне ново задължение с нови или без обезпечения. Страните могат да променят основанието на всяко вземане както чрез подновяване (новация), така и чрез спогодба, установителен или друг ненаименован договор. Разликата между двете групи правни способи е в това, че в първия случай отношенията се преуреждат занапред, а във втория – с обратна сила./решение №379/13 от 06.01.2014 г. по гр. дело №171/2012 г. на ВКС, IV г.о./ Съобразно изхода на спора на ответника по касационната жалба трябва да се присъдят 500 лв. направени разноски за адвокатско възнаграждение, съобразно представен договор за правна защита и съдействие. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.