Определение № 60232 от 09.06.2021 г. на ВКС по т. д. № 423/2021 г.

Производство по чл. 274, ал. 3 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба на „Спортс пропърти мениджмънт“ АД срещу определение № 100 617/10.11.2020 г. по в. ч. т. д. № 207/2020 г. на Апелативен съд Бургас, с което е потвърдено определение № 835/31.08.2020 г. по т. д. № 343/2020 г. на Окръжен съд Бургас за спиране производството по делото на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК до приключване с влязъл в сила акт на т. д. № 336/2020 г. по описа на същия съд.

Жалбоподателят прави оплакване за неправилност на атакуваното определение. Излага доводи, че разпоредбата на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК се прилага, когато в същия или друг съд се разглежда дело, решението по което има значение за правилното решаване на спора, а не за допустимостта на обусловения иск.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът релевира основание по чл. 280, ал. 2, предл. III ГПК за пряк достъп до касационна проверка. Отделно мотивира достъп до факултативен касационен контрол поради постановяване на въззивното определение в противоречие с практика на касационната инстанция и необходимост от развитие на правото.

Формулира въпроси, които счита обуславящи за изводите на въззивния съд. Въпросите са следните:

1. „Налице ли е преюдициалност между производство по предявен от ищеца иск по чл. 694, ал. 3, т. 1 ТЗ за установяване на несъществуване на вземането на друг кредитор с прието вземане и производството по чл. 694, ал. 2, т. 1 ТЗ по иск, предявен от същия ищец, с който се цели установяване съществуване на вземането му?“

2. „Следва ли активната процесуална легитимация на ищеца да е налице към момента на предявяване на иска, за да е налице допустимост на производството, или може да бъде установена на по – късен етап от производството?“

3. „Налице ли е правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск по чл. 694, ал. 3, т. 1 ТЗ от кредитор, чието вземане не е включено в одобрения от съда по реда на чл. 692 ТЗ списък на приети вземания?“

Релевира отклонение от формирана практика на ВКС, обективирана в определение № 257/06.07.2020 г. по ч. т. д. № 778/2020 г. на II ТО, решение № 207/13.12.2010 г. по т. д. № 129/2010 г. на II ТО, решение № 251/06.03.2018 г. по т. д. № 593/2017 г. на II ТО, решение № 86/01.09.2017 г. по т. д. № 11068/2016 г. по трите въпроса, а отделно по третия от тях сочи, че отговорът му е от значение за точното прилагане на закона и развитие на правото.

„Професионален спортен клуб Черноморец Бургас“ АД поддържа подадената от „Спортс пропърти мениджмънт“ АД частна касационна жалба.

Ответникът по частната касационна жалба община Бургас не ангажира отговор.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на първо търговско отделение, като взе в предвид изложените доводи и провери данните по делото, намира следното:

Частната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК от легитимирана да обжалва страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и отговаря на изискванията за редовност по чл. 284 ГПК, поради което се явява процесуално допустима.

С обжалваното определение Апелативен съд Бургас е потвърдил определение № 835/31.08.2020 г. по т. д. № 343/2020 г. на Окръжен съд Бургас за спиране производството по делото на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК поради наличие на обуславящ спор по т. д. № 336/2020 г. на Окръжен съд Бургас. Апелативният съд е възприел изводите на първоинстанционния съд относно наличието на преюдициалност между производството по т. д. № 336/2020 г. и производството по т. д. № 343/2020 г., тъй като установяване качеството кредитор на несъстоятелния длъжник „Професионален спортен клуб Черноморец Бургас“ АД в полза на община Бургас е от значение за допустимостта на предявения от този кредитор иск по чл. 694, ал. 3, т. 1 ТЗ, с който се оспорва качеството кредитор на „Спортс пропърти мениджмънт“ АД.

Не са налице предпоставките за допускане на атакуваното въззивно определение до касационно обжалване.

В практиката си касационната инстанция е извела, че „очевидна неправилност“ е квалифицирана форма на неправилност, която е налице, когато решението страда от толкова съществен порок, че същият може да бъде констатиран „на пръв поглед“, prima facie, без да се налага извършване на присъщата на същинския касационен контрол проверка за правилност на акта /съответствие с материалния или процесуалния закон, както и обоснованост/. Такива са нарушенията при подвеждане на фактите под отменена или несъществуваща законова разпоредба, при приложение на закона в неговия обратен смисъл или при драстично нарушение на правилата на формалната логика или основни правни принципи. В процесната хипотеза не се установява наличие на сочения селективен критерий за директен достъп до касационен контрол.

С оглед разясненията, дадени с т. 1 на ТР № 1/19.02.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, които съгласно чл. 274, ал. 3 ГПК намират приложение и по отношение на частните касационни жалби, допускането на касационно обжалване предпоставя произнасяне на въззивния съд по материалноправен и/или процесуалноправен въпрос, който е от значение за решаване на възникналия между страните спор и по отношение на който е налице някое от основанията на чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма. Във фазата на селекция касационната инстанция не може да се произнася по същество и да проверява правилността на атакувания пред нея съдебен акт.

В процесната хипотеза формулираните под номера две и три въпроси не отговарят на изискването да са обусловили изводите на въззивния съд по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК. В мотивите на атакуваното определение не е коментирано в кой момент от производството следва да е налице активна процесуална легитимация за ищеца, нито дали е налице правен интерес за лице, твърдящо, че е кредитор, да предяви иск по чл. 694, ал. 3, т. 1 ТЗ. Както е известно, процесуалната легитимация се определя от изложените в исковата молба твърдения, а дали те отговарят на действителното фактическо положение и ищецът притежава соченото от него материално право следва да бъде проверено с акта по същество. При висящност на производство, по което ще се установи община Бургас има ли качеството кредитор спрямо длъжника, то отговорът на този въпрос ще се окаже от значение за допустимостта на иска по обусловеното производство с правно основание чл. 694, ал. 3, т. 1 ТЗ.

Първият въпрос е обусловил изводите на въззивната инстанция, но по отношение на него не е удовлетворен допълнителният селективен критерия по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, тъй като сочената от частния касатор практика не е постановена за отговор на формулирания въпрос. С цитираното определение № 257/06.07.2020 г. по ч. т. д. № 778/2020 г. на II ТО е даден отрицателен отговор на въпроса относно приложение на разрешението, дадено с ТР № 2/2017 г. на ОСГТК на ВКС относно преюдициалността между производството по предявен от кредитора иск за вземането му и този по чл. 135 ЗЗД, по отношение на предявените искове с правно основание чл. 649 ТЗ в рамките на открито производство по несъстоятелност. Останалите три акта, посочени като практика, на която противоречи въззивното определение, са постановени в производства по чл. 74 ТЗ и чл. 25, ал. 5 ЗЮЛНЦ, които нямат нищо общо с образуваното пред Окръжен съд Бургас по т. д. № 343/2020 г.

Обжалваното определение не следва да бъде допуснато до разглеждане за преценка дали същото е законосъобразно постановено.

С тези мотиви и на основание чл. 274, ал. 3 ГПК настоящият състав на първо търговско отделение на ВКС