Определение № 1043 от 24.10.2013 г. на ВКС по гр. д. № 3249/2013 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Д. Н. К. от [населено място], подадена от процесуалния му представител адв. Р. Д., срещу въззивното решение на Софийски апелативен съд, ГК, 7-ми с-в, № 2095 от 17.12.2012г. по в.гр.д. № 2408/2012г., с което е потвърдено решението на Софийски градски съд, ГК, І г.о., 13 с-в, № 6956 от 19.12.2011г. по гр.д. № 7891/2009г. в частта, с която е признато за установено задължението на Д. Н. К. към [фирма] в размер на 19 865,64 лв. за потребена топлинна енергия за периода от м.11.2005г. до м. 04.2008г. и сумата 4207,91 лв. лихва. Ответникът по касация [фирма] не е изразил становище. Върховният касационен съд, състав на трето г.о. намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК от легитимирано лице, срещу подлежащо на обжалване съдебно решение и е процесуално допустима. За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване на въззивното решение ВКС съобрази следното: За да уважи иска въззивният съд е приел, че въз основа на подадена от Д. Н. К. молба от 07.10.1997г. между него и [фирма] са възникнали облигационни отношения свързани с ползването на топлинна енергия. Основанието за възникване на тези отношения е разпоредбата на чл. 5, ал. 1, т. 2 от Наредба № 1 за ползване на топлинна енергия. От тълкуването на разпоредбата следва, че потребители са всички лица, които ползват жилищата на правно основание за това. В имота не са били поставяни топломери. Въз основа заключението на вещо лице съдът е приел, че за целия исков период задължението на ищеца е 34 026,32 лв., а за периода извън погасените по давност вноски е 19 865,64 лв. Обстойно са обсъдени и преценени като неоснователни възражението на ищеца за прихващане, възражението че не се дължи такса мощност и че не са му били връчвани фактури и изравнителни сметки. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът Д. Н. К. поддържа, че са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение поради противоречие на въззивното решение на практиката на съдилищата по тълкуването на разпоредбата на чл. 5, ал. 1, т. 2 от Наредба № 1 за ползване на топлинна енергия от 1975г. /отм./. Счита, че за разлика от приетото в други съдебни решения, въззивният съд недопустимо е тълкувал разпоредбата разширително. Не прилага съдебна практика за установяване на твърдяното противоречие. ВКС намира, че не е налице твърдяното от касатора основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. В касационната жалба са посочени две решения на различни съдилища в страната и решение № 621/2008г. ВКС, І т.о., които не са представени. При служебната справка настоящият състав констатира, че посоченото решение на ВКС е по прилагането на чл. 6, ал. 1 от Наредба № 1 за ползване на топлинна енергия /отм./, който регламентира използването на топлинна енергия за производствени цели и за отопление на нежилищни сгради и помещения. В случая претенцията е за отопление на жилищна сграда и помещение, за които приложима е разпоредбата на чл. 5, ал. 1, т. 2 от същата Наредба. По изложените съображения Върховният касационен съд намира, че не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на Софийски апелативен съд. Водим от горното ВКС