Определение № 363 от 23.10.2018 г. на ВКС по гр. д. № 2747/2018 г.

Производството е по чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК. Образувано е по касационна жалба, вх.№1901/61708 от 14.5.2018 г., подадена от И. Ц. Д. от [населено място], чрез адвокат Р. Р., против решение ат 27.3.2018 г. по гр.д.№14/2018 г. по описа на Окръжен съд – Монтана, в частта, с която е потвърдено решение №506/06.11.2017 г. по гр.д.№2095/2016 г. по описа на Районен съд – Монтана, за осъждане на касационния жалбоподател да заплати на А. Б. Р. от [населено място] сумата 8000 лева (искат е предявен като частичен) – обезщетение за неимуществени вреди в резултат на публично направено изявление, ведно със законната лихва от датата на увреждането. Както в касационната жалба, както и в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, се поддържа, наред останалите оплаквания по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК, и такова за недопустимост на обжалваното решение като постановено при наличието на отрицателна процесуална предпоставка за упражняване на правото на иск – наличието на предпоставки за спиране на производството по чл. 229, т.4 ГПК. В производството по селекция на касационните жалби в случая ще са от значение разясненията, които ще бъдат дадени от ВКС в решението по тълк.д. № 1/2017 г. по описа на ОСГТК, които ще бъдат дадени при отговор на въпроса под № 1 в тълкувателното дело, а именно какъв е порокът на въззивно решение, постановено при наличие на основание за спиране на производството по чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК. Ето защо се налага производството по делото да бъде спряно до постановяването на решение по соченото тълкувателно дело. Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение,