Определение № 60 от 08.11.2021 г. на ВКС по гр. д. № 2705/2021 г.

Производството е по чл. 288 вр. чл. 280 ГПК. А. Х. Ч. от [населено място] е обжалвал решение № 82/21.04.2021 г. по в. гр. д. № 77/2021 г. на Смолянския окръжен съд, втори въззивен граждански състав, с което е потвърдено решение № 10170/16.12.2020 г. по гр. д. № 302/2017 г. на Маданския районен съд за извършване на делба чрез изнасяне на публична продан на основание чл. 348 ГПК на поземлен имот с идентификатор ......по кадастралната карта на [населено място] с площ 423 кв. м., с трайно предназначение на територията урбанизирана, с начин на трайно ползване ниско застрояване /до 10 м/, за който е отреден УПИ ........от кв. .......по плана на [населено място] с пазарна оценка 5 080 лева. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, отговаря на изискванията на чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК, към нея е приложено изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, насочена е срещу въззивно решение, което не е изключено от обхвата на касационното обжалване, поради което е допустима. От ответника по касация О. Х. Ч. не е подаден писмен отговор. При проверка по допускането на касационното обжалване, Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., намира следното: С влязло в сила решение № 29/26.02.2018 г. по гр. д. № 302/2017 г. на Маданския районен съд, потвърдено с решение № 250/25.06.2018 г. по в. гр. д. № 156/2018 г. на Смолянския окръжен съд, е допусната делба на поземлен имот с идентификатор ...........по кадастралната карта на [населено място] с площ 423 кв. м., между О. Х. Ч. и А. Х. Ч. при квоти по 1/2 ид. ч. В мотивите към първоинстанционното решение /към които въззивният съд е препратил съобразно чл. 272 ГПК/ е посочено, че находящите се в имота жилищна сграда и изградената към нея постройка са необитаеми и негодни за живеене, като поради износване са застрашени от самосрутване, грозящи и опасни за минаващите покрай тях хора и животни, което е констатирано с протокол от 14.12.2017 г. и удостоверение изх. № 96-00-8151/1/ от 12.12.2017 г., поради което като подлежащи на премахване, не следва да бъдат допуснати до делба. Във втората фаза на делбата е прието, че допуснатият до делба имот е неподеляем, а същевременно не може да бъде поставен в дял на един от съделителите, тъй като не са налице хипотезите на чл. 349, ал. 1 и 2 ГПК, поради което делбата е извършена чрез изнасянето му на публична продан, Съображенията за неподеляемостта на имота са основани на заключението на изслушаната по делото техническа експертиза с вещо лице инж. И. М., както и на становището на главния архитект на [община], дадено по реда на чл. 201 ЗУТ, в същия смисъл. От заключението на техническата експертиза е установено, че съгласно предвижданията на действащия план делбеният имот попада в устройствена зона за жилищно застрояване и предназначението на сградата от основното застрояване е жилищна. Фактът, че имотът се намира в устройствена зона за ниско жилищно застрояване /Мж/, се установява и от становището на главния архитект. Вещото лице сочи, че поземленият имот, за който е отреден УПИ .........от кв. .........., има площ 423 кв. м. и лице към улицата на североизток 17.80 м, а към улицата на запад 2.80 м. За разделянето му на два урегулирани поземлени имота е необходимо, при редукцията от 1/5 съгласно чл. 19, ал. 4 ЗУТ, площ от 480 кв. м. общо, каквато имотът няма; аналогично е положението и по отношение на лицето. При това положение имотът е неподеляем съгласно изискванията на ЗУТ на два урегулирани поземлени имота за жилищно застрояване. Позовавайки се на разпоредбата на чл. 19, ал. 6 ЗУТ, според която при урегулиране на поземлени имоти в границите на населените места за нежилищно застрояване или за други нужди без застрояване техните размери се определят с подробен устройствен план, съобразно санитарно-хигиенните и противопожарните изисквания и съответните устройствени правила и нормативи, вещото лице е предложило вариант за промяна на подробния устройствен план за УПИ ..........от кв. ........, като се образуват два урегулирани поземлени имота - единият с площ 211 кв. м., а другият с площ 212 кв. м., които ще се обслужват от улицата от североизток, съответно - от улицата от запад. Според становището на главния архитект на общината, изготвено след запознаване с предложения от вещото лице инж. М. вариант за разделяне, параметрите, които се предлагат, не отговарят на изискванията на чл. 19, ал. 1, т. 1 или ал. 3 ЗУТ, тъй като новообразуваните урегулирани поземлени имоти нямат необходимите площ и лице. Тъй като не е посочено с какво предназначение ще бъдат новите обекти - дали ще се придържат към установената устройствена зона /за ниско жилищно застрояване/ или ще имат друго предназначение, главният архитект сочи, че ако волята на собствениците е да ползват обектите по друг позволен от закона начин, а именно чл. 17 от Наредба № 7/22.12.2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони, то следва да се приложат изискванията на чл. 19, ал. 6 ЗУТ. Разпоредбата на чл. 17 предвижда в жилищните територии отделни поземлени имоти да се урегулират с устройствен план за нежилищни обслужващи обекти, като в ал. 2 е предвидено, че в отделни урегулирани имоти в съответствие със заявено искане на собствениците им могат да се изграждат: административни и делови сгради; хотелски сгради; занаятчийски работилници; сгради за безвредни производствени дейности; бензиностанции, газостанции и автосервизи. В разглеждания случай страните не са заявили такова искане. Съделителят О. Ч. изрично е заявил, че няма да инициира производство за промяна на подробния устройствен план и разделянето на имота на два нови урегулирани поземлени имота с променено предназначение. Съделителят А. Ч., макар принципно да е изразил съгласие да внесе проект, не е възложил изготвянето на такъв, нито е поискал да му бъде дадена възможност за това. С оглед на тези данни е прието, че допуснатият до делба имот е неподеляем и не съществува възможност всеки съделител да получи реален дял, без страните да са изготвили и внесли проект за разделяне и промяна на предназначението по имота, и тъй като не са налице хипотезите на чл. 349 ГПК, делбата следва да се извърши чрез изнасянето на имота на публична продан. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК при основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК е поставен въпросът: може ли да бъде предмет на съдебна делба поземлен имот, който е реално определена част от урегулиран поземлен имот в границите на населено място, след като съгласно чл. 200, ал. 1 ЗУТ реално определени части от поземлени имоти в границите на населените места и селищните образувания могат да се придобиват чрез правни сделки или по давност само ако са спазени изискванията за минималните размери по чл. 19 ЗУТ. Касаторът е обосновал поставянето на този въпрос с твърдението, че съдът не е допуснал делба при условията на чл. 200, ал. 2 ЗУТ, като се отдели част от делбения имот и се присъедини към съседен имот, собственост на единия съделител и по този начин не е постигната основната цел на делбеното производство съделителите да получат реални дялове. Така обоснован, въпросът следва да се свърже с искането на касатора да се изготви такъв вариант за разделянето на допуснатия до делба имот, че единият от новообразуваните обекти да има лице към улицата /има се предвид улицата от към североизток/, а останалата част от имота да се присъедини към съседния от изток имот /с идентификатор .......... /, който е негова изключителна собственост /л. 116 по гр. д. № 302/2017 г. на Маданския районен съд/. Първоинстанционният съд се е съобразил с това искане и е поставил задача в посочения смисъл на допуснатата експертиза /л. 117 по същото дело/. Депозирано е заключение от вещото лице инж. Р. К., според което допуснатият до делба поземлен имот е неподеляем на два самостоятелни урегулирани поземлени имота съгласно изискванията на ЗУТ за минимални площ и лице, включително и при приложение на редукцията по чл. 19, ал. 4. Изхождайки от разпоредбата на чл. 200, ал. 2 ЗУТ, инж. К. е предложила вариант за образуване на самостоятелен урегулиран поземлен имот с площ 342 кв. м. и лице 17 м, а останалата част от делбения имот с площ 81 кв. м. да се присъедини към поземлен имот с идентификатор ........., за който е отреден УПИ ..........- за общ. обслужване, така че площта на последния ще бъде 356 кв. м., съгласно скица - приложение № 2 /л. 134/. Това заключение не е прието от първоинстанционния съд и вещото лице е освободено поради липса на компетентност /липса на квалификация според чл. 198 ГПК/. На новоназначеното вещо лице инж. И. М. такава задача не е поставена от съда, не е направено доказателствено искане в този смисъл и от съделителя А. Ч.. А след като по делото няма прието заключение на вещо лице, което да отговори на въпроса за поделяемостта, изхождайки от предпоставката за присъединяване на част от делбения имот към съседен нему, собственост на касатора, то не може да се приеме, че въпросът, който е поставен, съответства на данните по делото и обосновава наличието на общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване. Тази предпоставка не е налице и по още едно съображение, а именно, че поставеният въпрос е относим към производството по допускане на делбата. В решение № 195/2013 от 30.06.2014 г. по гр. д. № 1279/2013 г. на ВКС, II-ро г. о., на което касаторът се позовава, е даден отговор на същия въпрос като сега поставения, и е прието, че предмет на съдебна делба може да бъде само годен обект на правото на собственост; такъв годен обект представляват реално определените части от поземлени имоти в границите на населените места и селищните образувания, които отговарят на изискванията за минимални размери по чл. 19 ЗУТ и не са сред изключенията на ал.2 на чл.200 ЗУТ. Решението обаче е постановено в производство по допускане на делбата и поради това е неотносимо към производството по извършването ѝ, каквото е настоящото. Във втората фаза на делбата е постановено другото решение, на което касаторът се позовава - решение № 125/30.10.2018 г. по гр. д. № 3932/2017 г. на ВКС, II-ро г. о. В него е прието, че според заключението на техническата експертиза процесният урегулиран поземлен имот е реално поделяем при условията на чл. 19, ал. 4 ЗУТ; в същия смисъл е и становището на главния архитект на общината - имотът може да бъде разделен на два урегулирани поземлени имота при наличие на основание по чл. 134, ал. 2 ЗУТ, изготвяне на проект за разделянето без да се създава недопустимо по закон разположение на съществуващите сгради в имота и при спазване на изискванията на чл. 19, ал. 1, т. 4 или чл. 19, ал. 4 ЗУТ за минимално допустими лице и повърхност на новообразуваните имоти. В хипотезата, пред която страните по настоящото дело са изправени, е установено, че процесният имот е неподеляем на два дяла дори при намалението с 1/5 на минималните размери за лице и повърхност, както и че не са налице условията за приложението на чл. 19, ал. 6 ЗУТ поради липса на съгласие от страна на съделителя О. Ч. за промяна на подробния устройствен план и обособяване на два нови урегулирани поземлени имота с променено предназначение от жилищно в такова за нежилищни обекти. Липсата на сходство в разгледаните случаи води до липса и на специалната предпоставка на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване. По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.