Определение № 297 от 07.05.2013 г. на ВКС по т. д. № 632/2012 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на М. В. М. от [населено място] против решение от 15.07.2009 г. по гр. д. № 2196/2008 г. на Софийски градски съд, ІV „Б” състав в частта, с която е отменено постановеното от Софийски районен съд, 77 състав решение от 06.03.2008 г. по гр. д. № 25879/2007 г. и предявеният от Застрахователно дружество [фирма], [населено място] срещу касатора М. В. М. иск с правно основание чл. 402, ал. 1 ТЗ /отм./ е уважен за сумата 3 840.19 лв., представляваща платено обезщетение по договор за застраховка „Автокаско”, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на исковата молба – 12.11.2007 г. – до окончателното й изплащане. К. поддържа, че въззивното решение е неправилно поради противоречие с материалния закон и необоснованост. Счита, че съдът неоснователно е ангажирал регресната му отговорност по чл. 402, ал. 1 ТЗ /отм./, без да приложи разпоредбата на § 143 от ПЗР на ЗИД на КЗ, с която законодателят изрично е преуредил всички съществуващи до момента правоотношения на предявени вече регресни претенции, по които не е извършено плащане. Именно с въпроса за приложимостта на разпоредбата чл. 213, ал. 1, изр. 3 във връзка с § 143 ПЗР на ЗИДКЗ е аргументирано и допускането на касационния контрол, като същото се поддържа на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Ответникът по касация – Застрахователно дружество [фирма], [населено място] – моли за недопускане на касационното обжалване, респ. за оставяне на жалбата без уважение, по съображения, изложени в писмен отговор от 17.12.2009 г. Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и становищата на страните, намира следното: Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в преклузивния срок по чл. 283 ГПК, от надлежна страна в процеса и срещу акт, подлежащ на касационно обжалване. За да уважи предявения иск с правно основание чл. 402, ал. 1 ТЗ /отм./ до размер на сумата 3 840.19 лв., въззивният съд е приел, че са осъществени всички предпоставки за ангажиране отговорността на ответника М. В. М. като причинител на непозволеното увреждане, а именно: противоправно деяние на ответника, изразяващо се в неспазване предимство при наличие на знак Б 1, вследствие на което е реализирано пътно-транспортно произшествие с лек автомобил „БМВ 318”; настъпила вреда за собственика на този автомобил – материални щети, описани конкретно по вид и размер в заключението на авто-техническата експертиза, възлизащи на обща стойност 3 840.19 лв.; причинна връзка между процесното ПТП и щетите по автомобила; вина на ответника, съгласно презумпцията на чл. 45, ал. 2 ЗЗД; плащане на застрахователно обезщетение на собственика на увредения автомобил. С оглед факта на извършеното плащане на застрахователното обезщетение, решаващият състав е направил извод, че ищецът-застраховател по застраховка „Автокаско” се е суброгирал в правата на увреденото лице и разполага с правото да предяви регресната си претенция срещу делинквента, респ. срещу неговия застраховател по застраховка „Гражданска отговорност”. По отношение възражението на ответника за недължимост на претендираната сума, основано на разпоредбата чл. 213, ал. 1, изр. 3 във връзка с § 143 ПЗР на ЗИДКЗ, е прието, че същото е неоснователно, тъй като, доколкото встъпването в правото на застрахования от страна на ищеца е извършено при действието на чл. 402 ТЗ /отм./, а не при действието на чл. 213 КЗ, то посочената разпоредба не може да намери приложение в случая. Настоящият състав намира, че касационното обжалване следва да бъде допуснато. Поставеният от касатора въпрос, който, като обусловил изхода по конкретното дело, се явява значим по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, е решен в противоречие със задължителната съдебна практика, формирана по реда на чл. 290 ГПК – решение № 77 от 11.05.2010 г. по т. д. № 655/2009 г. на І т. о.; решение № 212 от 24.03.2010 г по т. д. № 447/2009 г. на ІІ т. о. и решение № 141 от 30.09.2010 г. по т. д. № 657/2009 г. на ІІ т. о. и др. Поради това касационното обжалване следва да бъде допуснато на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, а не на поддържаното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение