Определение № 1492 от 28.03.2024 г. на ВКС по гр. д. № 4085/2023 г.

Производство по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД с ЕИК[ЕИК] и седалище [населено място] чрез адв. Ц. против решение № 127 от 13.04.2023 г. по гр. д. № 35/2023 г. на Окръжен съд – Стара Загора. Ответникът по жалба М. П. Г. чрез адв. З. е подала отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК. С него се ангажира становище за липсата на предпоставки за допустимост на касационното обжалване и за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК (доколкото в обжалваното решение е посочено изрично, че е окончателно) и е процесуално допустима. За да се произнесе по основанията за допускане на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение приема следното: Предмет на жалбата е посоченото въззивно решение, с което потвърдено решение № 942/10.11.2022 г. по гр. д. № 1571/2022 г. на Районен съд – Стара Загора в уважената част на предявения от М. П. Г. против „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ с присъждане на сумата от 18 000 лв., представляващи обезщетение за неимуществени вреди в резултат на пътно-транспортно произшествие (ПТП), настъпило на 17.10.2021 г., ведно със законната лихва за забава, считано от 06.11.2021 г. до окончателното изплащане на сумата и в полза на ищцата са присъдени разноски. Въззивният съд е постановил обжалвания резултат като е установил, че на 17.10.2021 г. в 15, 05 ч. в [населено място], на кръстовището на [улица]и [улица], е настъпило ПТП между лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Голф“ с рег. [рег.номер на МПС], управляван от К. К. И. и лек автомобил марка „Ауди“, модел „А3“ с рег. [рег.номер на МПС], управляван от ищцата. Ударът между двете МПС е настъпил в резултат на движение на лекия автомобил „Ауди“ в лявата от трите ленти за движение по [улица], при което движещият се по същото време в средната лента автомобил „Фолксваген“ предприел обратен завой от лентата, в която се е движил. Прието е, при кредитиране заключението на назначената автотехническа експертиза, че водачът на лекия автомобил „Ауди“ – т.е. ищцата, не е имала техническа възможност да предотврати процесното ПТП, обратното – другият водач е имал такава техническа възможност като за целта е било необходимо да пропусне движещия се направо в лявата лента л. а. „Ауди“ и след това да предприеме навлизане в тази лента. Не се спори по факта, че ГО на виновния водач е застрахована при ответника към датата на застрахователното събитие. Изтъкнато е, че в резултат на произшествието ищцата получила следните травматични увреждания (според заключението на съдебно-медицинската експертизата): контузия на лявото коляно с разтягане на медиалната колатерална връзка, съчетано с охлузване на кожата и кръвонасядане; контузия на главата с мозъчно сътресение; контузия на лявото рамо; контузията на лявото коляно, предизвикана от разтягане на медиалната колатерална връзка, лекувана консервативно с покой, компреси, ортопедична ортеза и внимателно постепенно увеличаване на натоварването, която е с период на възстановяване около 3-4 месеца. Тя покрива критериите за средна телесна повреда. Контузията на главата, съчетана с мозъчно сътресение без загуба на съзнание, но и без ясен спомен за случилото се, а изразяващо се с главоболие, гадене, световъртеж, която при изследване не е показала морфологични изменения и патологични процеси, е с период на възстановяване до 5-10 дни. Тя представлява временно разстройство на здравето, неопасно за живота с критерии за лека телесна повреда. Контузията на лявото рамо е с период на възстановяване между 3 и 10 дни и представлява също лека телесна повреда. Направен е извод, че между увредите и произшествието е налице пряка причинно – следствена връзка. Обсъдени са и показанията на свидетеля Г. – съпруг на ищцата, че периодът на лечение на навяхването на лявото коляно, съчетано с преразтягане на медиалната колатерална връзка, включващо период на леглови режим, на ходене с ортопедична ортеза, но с щадене на травмирания крак и постепенно натоварване на същия до изглаждане и балансиране на походката, е протекъл в рамките на 3 до 4 месеца. Установено е също, че все още походката на ищцата е леко дисбалансирана. В резултат на ПТП и получените от него телесни увреждания ищцата търпяла болки и страдания, както и битови неудобства, не можела да спи, като лечението продължило над три месеца за коляното, а за главата - около месец, провеждано било раздвижване и рехабилитация на коляното. И понастоящем пострадалата изпитвала болки при натоварване на коляното, което се подувало и създавало дискомфорт. При горните фактически данни инстанцията по същество е направила решаващ извод за наличие на кумулативно установените предпоставки от фактическия състав на иска по чл. 432, ал. 1 КЗ във вр. с чл. 45 ЗЗД, ангажиращ отговорността на застрахователя на ГО на виновния водач (прекия причинител) спрямо увредения за обезщетяване на причинените от деликта (застрахователното събитие) вреди. Несъмнено е прието, че вината за настъпване на произшествието е на водача на лекия автомобил „Фолксваген“, който е нарушил правилото на чл. 25, ал. 2 ЗДвП (задължаваща го при извършване на маневра, която е свързана с навлизане изцяло или частично в съседна пътна лента, да пропусне пътните превозни средства, които се движат по нея). Така искът е намерен за доказан в своето основание. По отношение определяне размера на обезщетението на засегнатите нематериални блага е счетено, че при съобразяване с правилото на чл. 52 ЗЗД следва да се отчетат конкретните обективно съществуващи обстоятелства, за които са събрани доказателства по делото. Предвид характера на увреждането, начина на настъпването му, обстоятелствата при които е реализирано, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания и др., произтекли от засягането на телесния интегритет на ищцата, както и периодът на възстановяване – от около 3 - 4 месеца, създадените ограничения и неудобства при обслужването в бита, лишаването й от социален контакт съдът е определил сумата от 18 000 лв. като справедлива и достатъчна да възмездни пострадалата за търпените неимуществени вреди. Решаващият състав в горната си преценка е съобразил и конкретните икономически условия в страната към момента на настъпване на застрахователното събитие, чийто обективен белег са и лимитите на застраховане. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК жалбоподателят сочи основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК и поставя следния правен въпрос, който счита да е обусловил правните изводи по обжалваното решение, а именно: „При определяне на справедливото обезщетение по смисъла на чл. 52 ЗЗД следва ли съдът да обсъди всички правнорелевантни факти и обстоятелства или следва да обсъди само някои от тях?“ Искането за достъп до касация по питането се обосновава в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК с доводи, че чрез разглеждане на делото от ВКС ще се осигури преодоляване на създадена поради неточно тълкуване съдебна практика, която ще бъде изоставена с произнасянето на касационния съд според точния смисъл на законите и ще се създаде съдебна практика по прилагането им. В същото време страната се позовава на ППВС № 4/23.12.1968 г. и множество съдебни решения на ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК: решение № 93/23.06.2011 г. по т. д. № 566/2010 г. на II т.о., решение № 104/25.07.2014 г. по т. д. № 2998/2013 г. на I т.о. и др. без обаче да мотивира искане за допускане на касационно обжалване при тези предпоставки. Касационен контрол се претендира да бъде допуснат и по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК с довод, че въззивното решение е очевидно неправилно. Поставения правен въпрос не осъществява предпоставки за допустимост на обжалването с оглед поддържаното селективно основание - чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Той е обуславящ за изхода по делото и е в основата на правните изводи на въззивния съд по обжалваното решение. Макар да удовлетворява общия критерий питането не покрива специалния селективен критерий. Съгласно разясненията по т. 4 от ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС допускането на касационно обжалване при предпоставките на това основание изисква обосноваване необходимостта от тълкуване от страна на ВКС на релевантния правен въпрос когато разглеждането му ще допринесе за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, респ. при непълна, неясна или противоречива правна уредба за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. По приложението на чл. 52 ЗЗД обаче е формирана безпротиворечива и многобройна съдебна практика на ВКС, която препотвърждава и доразвива постановките по т. ІІ от ППВС № 4/23.12.1968 г., с които са определени критериите за понятието „справедливост“. Изтъкнато е, че то не е абстрактно, свързано е с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се вземат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението, а в мотивите към решенията на съдилищата трябва да се посочат както релевантните конкретни обстоятелства, така и значението им за присъдения размер. Наличието на съдебна практика на ВКС, вкл. задължителна такава по поставения правен въпрос (която междувпрочем и самият касатор сочи) изключва приложно поле на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК и не позволява да се осъществи искания достъп до касация. Не може да се допусне касационно обжалване и поради сочената очевидна неправилност на въззивното решение – чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК. То не е постановено нито в явно нарушение на закона, нито извън закона, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика и опитните правила – т. е. не страда от такъв съществен (явен) порок, установим пряко от съдържанието му без да се извършва присъщата на същинския касационен контрол проверка за правилността му (обоснованост и съответствие с материалния и процесуалния закон). Всяка друга неправилност, произтичаща от неточно тълкуване и прилагане на материален и процесуален закон, или от нарушаване на правилата на формалната логика или опитните правила при разрешаване на правния спор, представлява основание за касационно обжалване и може да бъде преценявана от ВКС само при вече допуснат касационен контрол в някоя от хипотезите на чл. 280, ал. 1 ГПК. Освен това, наличието на соченото основание не се мотивира в смисъла на понятието, изложено по – горе, а това е в задължение на касатора. В заключение, жалбоподателят не е обосновал предпоставки в приложно поле на чл. 280, ал. 1, т. 3 и чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК, поради което не може да се допусне касационен контрол. Воден от горното, Върховният касационен съд, ІІІ г. о.