Определение № 327 от 30.05.2019 г. на ВКС по т. д. № 1927/2018 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на „КМ Б.“ Е. В. срещу Решение № 85/25 април 2018 г. по в.т.д.№ 45/2018 г. на Варненския апелативен съд, с което е потвърдено Решение № 95/27.10.2017 г. по т.д.№ 187/2016 г. по описа на Окръжен съд Силистра. С първоинстанционния акт е отхвърлен предявеният от „КМ Б.“ Е. с. Сребърна, Община Силистра, иск за сумата 25953 лв., представляваща неплатен остатък от дължимо възнаграждение по договор за изработка от 27.09.2011 г. срещу Община Силистра. В жалбата се поддържа, че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, необоснованост и съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Претендира се отмяната му и уважаване на иска. В изложение по чл.284 ал. 3 т.1 ГПК приложното поле на касационното обжалване е обосновано с предпоставките на чл.280 ал.1 т.1 ГПК по отношение на определените за значими за изхода на делото правни въпроси. Ответникът по касация Община Силистра изразява становище в срока за отговор на жалбата, че не са налице сочените основания за достъп до касационен контрол. Третото лице-помагач на ответната страна – Предприятие за управление на дейностите по опазване на околната среда – не е взело становище по касационната жалба на ищеца. Върховният касационен съд, 1 състав на Второ т.о., като взе предвид данните по делото доводите на страните, намира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК от заинтересована легитимирана страна срещу подлежащо на непряк касационен контрол въззивно решение на Варненския апелативен съд и се явява процесуално допустима. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел за неоснователно оплакването на въззивника за произнасяне по непредявен иск. Счел е, че предмет на делото е претенция за възнаграждение по договор за изработка, сключен по реда на ЗОП, отнасящо се до неплатена разлика от уговорената печалба за извършени СМР 10 % при заплатени 4 % по 9 бр. фактури. Вземането е обект на договор за цесия, сключен между консорциума Д. „Е. А. за С.“ – обединение на търговски дружества под формата гражданско дружество по ЗЗД с цел участие в открита процедура по ЗОП за възлагане на обществена поръчка, на 20 януари 2014 г. и КМ „Б.“ Е. с. Сребърна. Страни по договора за консорциум от 16 май 2011 г. са „Ж.“ О., „П.“ О. и чуждестранно търговско дружество, регистрирано в А.- „М-У-Т Машинен унд Т. Г. м.б.Х. Според договора водещ член е „Ж.“ О.. Изрично е уговорено, че лидерът /водещ член/ след съгласуване с партнъорите извършва фактически и правни действия от името и за сметка на гражданското дружество, подписва документи, поема задължения, получава указания за и от името на дружеството. Съдът приема, че всяка промяна в представителството на юридическото лице – член на гражданското дружество, е задължителна и за представителството му в консорциума, съответно за вземане на решения в гражданското дружество. Съгласно протокол от ОС на членовете на консорциума от 20.09.2013 г., на което са присъствали представители на „П. инженеринг“ Е. /правоприемник на учредителя „П.“ О./ и на „Ж.“ О., в несъстоятелност, е взето решение за промяна на начина на управление и на представителство в гражданското дружество, като занапред същото да се представлява и управлява еднолично от „В. Ч. В. – управител на „П. И.“ Е.. В работата на Общото събрание не е взел участие представител на третия съдружник – австрийското дружество. Решенията относно работите на дружеството по ЗЗД се вземат със съгласието на всички съдружници освен ако договорът предвижда това да стане с мнозинство на гласовете /чл. 360 ал.1 изр.1 ЗЗД/. В представения по делото дружествен договор от 16 май 2011 г. липсва клауза, предвиждаща решенията относно работите на дружеството да се вземат с мнозинство на гласовете, поради което въззивният съд приема, че решението за промяна на водещия член и за избор на управител е следвало да бъде взето с единодушие от тримата съдружници. Поради неучастие на единия от тях в общото събрание взетото решение за промяна на представителството на консорциума е невалидно, а процесният договор за цесия от 20 януари 2014 г. е подписан от лице без представителна власт и е налице хипотеза на висяща недействителност. На нищожността поради липса на представителна власт може да се позове всеки. До приключване на устните състезания пред въззивната инстанция няма твърдения и представени доказателства за потвърждаване на договора за цесия от 20 януари 2014 г., поради което порокът не е отстранен и възражението на ответната страна за нищожност на цесията, заявено с отговора на исковата молба, се явява основателно. Въззивният съд намира за неоснователни останалите възражения за нищожност на договора по чл.99 ЗЗД, релевирани от ответника-противоречие със закона /чл.26 ЗЗД във вр.ч. 360 ал.1 ЗЗД/, липса на съгласие и невъзможен предмет. Според него със сключването на договора не е нарушена императивна правна норма, а предметът на договора е индивидуализиран в достатъчна степен и не е невъзможен. За да потвърди отхвърлителното решение, въззивната инстанция приема, че ищецът не е материалноправно легитимиран като титуляр на цедирано вземане поради порок на договора за прехвърляне на вземането – липса на представителна власт на лицето, което го е подписало за цедент. По изложените съображения евентуалното вземане не е преминало върху цесионера. Предвид съдържанието на гореизложените мотиви на въззивния акт следва да се приеме, че формулираните от касатора правни въпроси не са обусловили изхода на спора по делото. Отговорите на изведените в т.1.2 материалноправни въпроси има ли право съдружник да представлява и управлява дружеството въз основа на решение на съдружниците в неперсонифицирано дружество по ЗЗД, взето с мнозинство, и може ли избраният управител да сключва договори за сметка на дружеството ако те не го задължават, зависят от съдържанието на дружествения договор и от установените по всяко конкретно дело релевантни факти, поради което не са от значение за изхода на спора, а за възприемането на фактическата обстановка, за обсъждането на събраните по делото доказателства и за правилността на обжалваното решение. Зададени са в контекста на оплакванията на касатора за необосновани и неправилни изводи на съда, че в случая решението за избор на представляващ може да се приеме единствено с единодушие от тримата съдружници, както и че е допустимо оспорването на валидността му от трето лице, което не е член на консорциума. Основанията за допускане на касационно обжалване са различни от основанията за неправилност на въззивното решение по чл.281 т. 3 ГПК. Въпросът допустим ли е косвен съдебен контрол върху решение на общото събрание на съдружниците в Д. по повод възражение на несъдружник не е обсъждан в мотивите на обжалваното решение на въззивният съд не се е произнасял по него, а по надлежно въведените като предмет на спора възражения на ответника за нищожност на договора за цесия. Непосочването на правен въпрос, значим за изхода на делото, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат визираните допълнителни селективни основания. По изложените съображения следва да се приеме, че касаторът не установява наличието на предпоставки за достъп до касационен контрол. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, 1 състав на Второ т.о., на основание чл.288 ГПК