Определение № 86 от 03.04.2013 г. на ВКС по т. д. № 1687/2013 г.

Производството е образувано по касационна жалба от процесуалния пълномощник на Й. Н. К. и А. А. Б. срещу решение от 17.01.2013 г. постановено по в.грд. №14150/2011 г. по описа на СГС ,с което е потвърдено първоинстанционното решение,с което е уважен искът на [фирма] срещу касаторите с правно основание чл. 92 ЗЗД за сумата от 9 600 лева-неустойка, ведно със законната лихва от 01.12.2008 г. до окончателното плащане. Ответникът по жалбата не изпраща в писмен отговор. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като провери данните по делото, констатира, че подадената жалба е недопустима. Същата е постъпила след изменението на чл. 280 ал.2 от ГПК / ЗИДГПК-ДВ бр. 100 от 2010 г.-в сила от 21.12.2010 г, съгласно параграф 26 от ПЗР ./, с което се въвежда принципна необжалваемост по реда на касационното обжалване на въззивни решения по търговски дела с цена на иска до 10 000 лева. Доколкото обжалваното решение попада в тази категория, съгласно чл.365 ал.1, т.1 от ГПК във връзка с чл.287 от ТЗ във връзка с ал.3 и чл.286 от ТЗ, тъй като договорът за наем, от който е възникнало спорното вземане е сключен между търговско дружество и ответниците и при цена на иска под 10 000 лева, то касационната жалба е недопустима и следва да се остави без разглеждане. С оглед изложеното Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение