Определение № 562 от 29.12.2009 г. на ВКС по гр. д. № 443/2009 г.

Производството е по чл.274 ал. 3 т.2 ГПК във вр. с чл. 280 ал.1 т.2 и т.3 ГПК. Я. А. Ч. и Г. А. Ч., живущи в Германия, чрез процесуалния си представител адв. И от САК обжалват и искат да се отмени Определение Nо 8161 от 20.07.2009 година по ч. гр. д. Nо 4634/2009 год. на Софийския градски съд. Поддържа се, че обжалваното определение е неправилно, тъй като е допуснато нарушение по приложението на процесуалния закон, касаещ правилната преценка за допустимостта от налагане на поисканата обезпечителна мярка и основанията за това. Частните жалбоподатели обосновават допустимостта на касационното обжалване по чл. 280 ал.1 т.2 и т.3 ГПК с наличие на противоречиво разрешаване от съдилищата на допустимостта „спиране на строителство”да бъде определена като подходяща обезпечителна мярка по см. на чл. 316 ал.1 б.”в” ГПК/ отм./ при искове за защита на собствеността по чл. 97 ал.1 ГПК / отм./ и чл. 108 ЗС. Посочени са съдебни разрешения, обективирани в Определение Nо 1 от 09.01.2009 година на ВКС-ГК по гр.д. Nо 2052/2008 г. V отд. и Определение Nо 116 от 23.03.2005 година на СГС-I отд. по гр.д. Nо 6606/2005 година, както и поддържайки, че посочения процесуално- правен въпрос следва да бъде разрешен от касационния съд с оглед на точното и еднакво прилагане на закона и развитие на правото. Върховният касационен съд, състав на второ отделение на гражданската колегия, намира: Частната касационна жалба е подадена в срока по чл.275 ал.1 ГПК, налице е обжалваем съдебен акт по см. на чл. 274 ал.3 т.2 ГПК /определение/, с което се дава по същество разрешение на друго производство- обезпечително/, с обжалваем интерес над 1000 лв., поради което и същата е процесуално допустима. Допустимостта на обжалване пред ВКС, и при частните касационни жалби в хипотезите на чл.274 ал.3 ГПК във вр. с чл.278 ал.4 ГПК, е обусловено от наличие на законовите условия за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 ГПК. В срока по чл. 276 ал.1 ГПК са постъпили писмени възражения от ответниците „, оспорващ както допустимостта на обжалването, така и необосноваността на релевираните доводи по същество, и от ответника „О”ООД също поддържайки недопустимост на обжалването, така и основателността му, тъй като с обжалваното определение законосъобразно е прието, че „спиране на строителство” е неадекватна обезпечителна мярка. Настоящият състав на ВКС-второ отделение на гражданската колегия, като съобрази наведените от страните доводи и данните по делото, намира, че е налице основание за допустимост на касационното обжалване на релевираното основание по чл. 280 ал.1 т.2 ГПК. С обжалваното определение, Софийският градски съд е оставил без уважение частна жалба от 27.02.2009 година срещу Определение от закрито заседание от 06.02.2009 година, постановено по гр.д. Nо 26 496/ 2007 година Софийския районен съд, с което е оставено без уважение искане по чл. 308 ГПК/ отм./ за допускане обезпечение на предявените искове по чл. 97 ал.1 ГПК / отм./ и чл. 108 ЗС срещу търговските дружества „А” АД, „К”ЕООД, У. Б. ”АД и „О” ООД чрез спиране извършването на строителство, в т.ч. и разчистване в процесния недвижим имот-бивша маслобойна „А” гара И., София, понастоящем ПИ Nо 119 от кв. 7 м.”Н”-запад, София, собственост на ищците-молители на основание чл. 2 ЗВСОНИ. Повдигнатият с частната жалба въпрос за допустимостта да се наложи от съда по реда на отменения чл. 308 ГПК / отм./ във вр. с чл. 316 ал.1 б.”в” ГПК / отм./ обезпечителна мярка „спиране на строителството в недвижим имот, в рамките на висящ исков процес по спор за собственост по чл. 97 ал.1 ГПК / отм./ и по чл. 108 ЗС, видно от представените две определения на ВКС, действително се разрешава противоречиво. При определяне на „подходящата” обезпечителната мярка / извън съображенията за допустимост на исканото обезпечение на висящия или бъдещ иск/ съдът не може да излезе извън кръга на своята правораздавателна компетентност и с произнасянето си да замести компетентен административен орган, без да зачете закона, който установява процедурата и предпоставките за вземане на административното разрешение и срещу което разрешение, заинтересованата страна има право на защита. Според настоящият състав „подходяща „ според см. на законодателя по чл. 316 ал.1 б.”в” ГПК / отм./ е онази мярка, имаща защитна / от гл.т. на фактическото положение / и ограничителна функция, чието налагане законодателят да е предоставил на гражданския съд/ а не на административни органи/ и чието изпълнение може да бъде наложено по пътя на приложение на процесуалните права, визирани в ГПК, а не в административни наказателно-правни разпоредби. „Спиране на строителство” предполага отношение на контрол от страна на оторизирани административни органи, установени в ЗУТ и други териториално-устройствени подзаконови нормативни разпоредби, които органи не са органи на изпълнителния процес. Постановеното определение от Софийския градски съд, с което са отчетени посочените по- горе съображения, касаещи правилното и законосъобразно определяне на подходящата, адекватна обезпечителна мярка, следва да бъде потвърдено, като валидно, процесуално допустимо и законосъобразно. По изложените съображения и на основание чл. 278 ал.4 ГПК, състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия