Определение № 50970 от 22.12.2022 г. на ВКС по гр. д. № 2641/2022 г.

Производство по чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на Р. С. М., чрез адвокат Г. В., против въззивно решение № 94/31.03.2022 г., постановено по в. гр. д. № 728/2021 г. на Хасковския окръжен съд. С въззивното решение е потвърдено решение № 33/ 27.01.2020 г. по гр. д. № 1481/2019 г. на Районен съд - Димитровград, в частта в която упражняването на родителските права върху децата М. М. В. и Д. М. В. е предоставено на бащата М. И. В., както и в частта на присъдената издръжка, и е отменено първоинстанционното решение, в частта му досежно определения режим на лични отношения на майката Р. С. М. с децата, като е определен режим на лични отношения на майката, както следва: да взима децата всеки първи и трети петък от месеца от 17.00 ч. до 18.00 ч. в неделя с преспиване, за времето от 10.00 ч. на 24 - ти декември до 18.00 ч. на 26 - ти декември включително през една календарна година, считано от 2022 г., за времето от 10.00 ч. на 30 – ти декември до 18.00 ч. на 1 - ви януари през една календарна година, считано от 2023 г., за времето от 10.00 в петък до 18.00 ч. в понеделник за Великден през една календарна година, считано от 2022 г., за времето на пролетната ваканция всяка година, както и един месец през лятото, когато бащата не е в платен годишен отпуск, със задължението да ги връща на бащата след изтичане на определеното време. В касационната жалба се поддържат оплаквания и съображения за неправилност на обжалваното решение, поради нарушение на материалния и процесуалния закон, и за необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 от ГПК. В писменото изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК от страна на касатора, като правни въпроси – общи основания по чл. 280, ал. 1 от ГПК за допускане на касационното обжалване, са изведени следните, уточнени от настоящия състав правни въпроси: 1. относно критериите, които съдът следва да съобрази, изпълнявайки служебното си задължение да защити интереса на детето и обстоятелствата от значение за преценката на съда по чл.59 ал. 4 СК при предоставяне упражняването на родителските права спрямо малолетните деца на един от родителите; 2. при разпит на малолетен и/ или непълнолетен в качеството му на свидетел в гражданското производство, следва ли да се прилага императивната разпоредба чл.15 ЗЗДет. 3. прилага ли се по аналогия в гражданското производство разпоредбата на чл.140 от НПК. Сочи се по първия въпрос наличие на основания за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК. Поддържа се, че въззивното решение било постановено в противоречие практиката на ВКС: Постановление № 1 от 12.11.1974 г. по гр. дело № 3/1974 г. на Пленума на Върховния съд на Република България; решение № 58 от 16.04.2019 г. по гр. дело № 2931/2018 г. на ВКС, ІV г.о.; решение № 244 от 23.10.2018 г. по гр. дело № 1434/2018 г. на ВКС, ІV г.о.; решение № 91 от 19.03.2014 г. по гр. дело № 6559/2013 г. на ВКС, ІV г.о. По втория и третия въпрос се сочи наличие на основания за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК. с твърдения, че е от значение за точното приложение на закона и развитието на правото. Също така се поддържа и че решението е очевидно неправилно по смисъла на чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК. Ответникът по жалбата М. И. В., в отговора на касационната жалба излага становище и съображения, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване, както и за неоснователност на жалбата. Върховният касационен съд, състав на състав на Трето гражданско отделение, за да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, взе предвид следното: От фактическа страна въззивният съд е приел за установено, че децата са родени по време на брака между Р. С. М. и М. И. В., като бракът на страните е бил прекратен с първоинстанционното решение по делото. От предходен брак Р. С. М. имала родено дете А.. Фактическата раздяла между съпрузите настъпила през м. ноември 2018 г., като до този момент съпрузите живеели в [населено място] в еднофамилна къща. След раздялата майката заедно с трите деца заживяла в [населено място]. Там била често посещавана от съпруга си, който желаел да се вижда с децата. При посещенията му между тях възниквали конфликти. След конфликт през м. септември 2019 г., Р. М., потърсила заедно с детето М. закрила в Кризисен център- Димитровград, като детето Д. останало да живее с баща си. След напускане на Кризисен център детето М. също заживяло при баща си, и от тогова последния отглежда и двете деца. Посочено е, че децата посещават училище в [населено място], където всеки ден ги води техния баща, и че същите са сред най- добрите ученици. М. е участник в множество математически олимпиади и състезания, като се класира на призови места. Изслушано от съда детето М. е заявило, че обича и двамата си родители, но е изявило желае да живее с баща си и брат си Д.. Установено е, че майката преди 2020 г. се е преместила да живее в [населено място], като заедно с новия си партньор М. П. закупили еднофамилна къща в[жк]. В социалния доклад изготвен по местоживеенето й е посочено е посочено, че в жилището са обособени отделни стаи- една за двете момчета и една за момичето и са налице необходимите условия за отглеждането на децата. От прието по делото заключение на психологическа експертиза е установено, че децата имат отлични отношения и с двамата родители. Връзката с майката е запазена, а отношението към нея е изпълнено с обич и доверие. При децата е налице тревожност продиктувана от раздялата на родителите, но не е установено наличие манипулиране на децата от страна на бащата по отношение на майката. Първоначално детето М. не одобрявало поведението на майка си, че ги изоставила като отишла да живее в [населено място], но в момента е приела решението й. След 2020 г. два пъти децата посещавали майка си в [населено място], като първоначално М. за разлика от брат си Д. се държала резервирано и искала преждевременно да се върне при баща си, но при последното си посещение променила отношението си. Преценявайки всички събрани по делото доказателства въззивният съдът е приел, че в случая и двамата родители притежават необходимите качества и условия за отглеждането на децата. Децата се развиват по нормален за възрастта им начин, което сочи, че не се неглижират техни битови, емоционални и други потребности. И двамата родители изявяват силно желание и готовност за тяхното отглеждане, а от своя страна децата се отнасят с еднаква привързаност към тях. При преценката на кого от двамата родители да предостави упражняването на родителските права, въззивният съд е предпочел бащата, при когото децата живеят от лятото на 2019 г., като е посочил, че същия е създал необходимите условия за тяхното отглеждане, възпитание и интелектуално развитие. При него децата се чувствали спокойни и защитени, имали отлични постижения в училище. Имали свой социален свят в [населено място] и в [населено място], в който се чувствали добре. Отчетено е и желанието на по- голямото дете М. да живее при своя баща. С оглед заключението на изслушаната по делото съдебно- психологическа експертиза и становището на вещото лице, изслушано в о.с.з. е прието, че една промяна свързана с преместването на децата в [населено място] би имала негативен ефект върху тяхната психика и емоционално състояние, тъй като е свързано с и с промяна на училището, социалната среда и приятелите с които са свикнали, даващи им допълнително спокойствие. По делото не се установило бащата да е възпрепятствал контактите на децата с майка им или да ги е настройвал срещу нея. В заключението на съдебно- психологическа експертиза не е установен синдром на родителска отчужденост по отношение на майката. С оглед да бъде осигурена възможност майката да участва активно в процеса по отглеждането и възпитанието на децата, съдът отчитайки, че същата живее в друго населено място, отдалечено от жилището на децата, е отменил първоинстанционното решение и е определил по- разширен режим на лични контакти. Допускането на касационното обжалване предпоставя произнасяне на въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешаването на който е обусловило правните му изводи, постановени в основата на обжалвания съдебен акт. По отношение на този въпрос трябва да е налице някое от допълнителните основания по чл. 280, ал. 1 ГПК – да е решен в противоречие със задължителната практика на ВКС и ВС в тълкувателни решения и постановления, както и в противоречие с практиката на ВКС, да е решен в противоречие с актовете на КС на РБ или на Съда на ЕС, или да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК независимо от предпоставките по ал. 1 въззивното решение се допуска до касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност. Атакуваното въззивно решение е валидно и допустимо. Не са налице предпоставки за допускане на касационното обжалване във връзка с първия поставен въпрос. Същия е обуславящ изхода на спора, но не е разрешен в противоречие със задължителната практика на ВС и с практиката на ВКС. Интересът на детето е винаги нещо конкретно, тъй като е интерес на отделна личност. По отношение на висшия интерес на детето и критериите, от които съдът следва да се ръководи при установяването му е налице трайна и непротиворечива практика на ВКС, съгласно която интересът на детето е приоритетен при преценката кой да упражнява родителските права, при кого да живее детето, какъв да бъде режимът на лични отношения между детето и родителите му. При конкретната преценка, която зависи от установената от съда фактическа обстановка във всеки отделен случай, за да стигне до извод какъв е най-добрият интерес на детето, съдът следва да съобразява в съвкупност от обстоятелства от най-разнообразно естество. В практиката на ВКС се приема, че изброяването на критериите, от които се ръководи съдът при решаване на спор за упражняване на родителските права, дадени в ППВС № 1/1974 г., е примерно, каквото е и изброяването в разпоредбата на чл. 59, ал. 4 СК. Тези обстоятелства са минимумът, който трябва да бъде взет предвид при изследване на най-добрия интерес на детето по смисъла на § 1, т. 5 от ДР на ЗЗДет., и съдът дължи обсъждането им и излагане на мотиви по кои от тях дава предпочитание на някой от родителите. Съдът може да вземе предвид и други, непосочени изрично в закона или постановлението обстоятелства, стига да мотивира значението им по отношение на спора при кого от родителите децата да живеят и кому да се възложи упражняването на родителските права, водейки се от интереса на децата съобразно определянето му в ЗЗДет. С цел охраната на този интерес съдът съобразява възпитателските качества и моралния облик на родителите, полаганите от тях грижи и желанието им да отглеждат и възпитават децата, привързаността на децата към тях, полът и възрастта на децата, помощта от трети лица при отглеждането на децата, социалното обкръжение и жилищно битовите и други материални условия на живот, с които всеки от родителите разполага. Съдът обсъжда всички значими за случая обстоятелства поотделно и в съвкупност и обосновава как те се отнасят към интереса на детето, при което полът и възрастта на децата не могат да са единствено решаващи в съответната преценка. Желанието на детето също следва да се съобразява, но не е водещо за окончателния извод на съда. С решението си въззивният съд, съобразявайки се с посочените в практиката критерии, като е анализирал всички доказателства, е преценил интереса на децата и е предоставил упражняването на родителските права на бащата. В решението е обективирана волята на съда по отношение елементите, които са счетени за имащи отношение към оценката на най-добрия интерес на децата, тяхното съдържание в конкретния случай и как те са преценени, за да се определи в полза на кого да бъде предоставено упражняването на родителските права. Постановеното от въззивния съд не е в противоречие с прието в решение № 91 от 19.03.2014 г. по гр. дело № 6559/2013 г. на ВКС, ІV г.о., според което фактът на упражнено домашно насилие от единия родител спрямо другия в присъствието на детето сочи на недостатъчни възпитателски и морални качества за упражняване на родителските права, и че на такава недостатъчност сочи и обстоятелството, че единият родител отчуждава детето от другия и го настройва срещу него и близките му. Прието е, че съдът съобразява тези факти, и че с оглед обстоятелствата по делото може да реши, въпреки наличието им, да предостави упражняването на родителските права на този родител, когато са налице достатъчно основания за формиране на извод, че все пак интересът на детето налага той да бъде предпочетен пред другия. В случая приетото от въззивния съд е, че след раздялата на родителите от лятото на 2019 г. децата са отглеждани продължително време при бащата, и в техен интерес е те да продължат да бъдат отглеждани от същия родител, тъй като той разполага с необходимите качества и условия за това и децата се чувстват добре при условията, при които са отглеждани, а една промяна на местоживеенето им в [населено място] би имала неблагоприятен ефект за тях, тъй като би се отразило негативно на психоемоционалното им състояние. В отношенията с двете деца и поведението си към тях не се установява бащата да е имал укорими прояви, които да застрашават техния морал, психика или да им вредят по какъвто и да било начин. Направения извод е, че бащата се грижи добре за децата и има необходимия родителски капацитет, както и възможност да продължи да ги отглежда и възпитава. Съдът не е установил и синдром на родителска отчужденост. С решението не е допуснато спорни и недоказани факти да се отразят на водещ мотив при решаващите изводи на съда. Не е налице основание за допускане на касационно обжалване и по останалите два въпроса. Същите не са обуславящи въззивното решение, тъй като и с показанията на непълнолетния св. А. С., и без тези показания, констатациите във въззивното решение не се променят. Това изключва общата предпоставка на чл.280 ал. 1 ГПК. Поддържаното основание за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 2 предл. 3 ГПК е бланкетно. След служебната проверка на обжалваното решение касационният съд намира, че не са налице основания да се приеме, че то очевидно неправилно. При този изход на делото на ответника по касация М. И. В. следва да бъдат присъдени направените в настоящото производство разноски в размер на 300 лв., представляващи заплатено адвокатско възнаграждение. Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение