Определение № 60599 от 10.11.2021 г. на ВКС по т. д. № 342/2021 г.

Производство по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на И. Т. Ш. срещу решение № 245/17.08.2020 г. по в. т. д. № 230/2020 г. на Апелативен съд Пловдив, с което е потвърдено решение № 7/16.01.2020 г. по т. д. № 326/2018 г. на Окръжен съд Пазарджик за осъждане по предявения от „Балнеологичен център „Камена“ ЕАД срещу касатора иск по чл. 55, ал. 1, предл. I ЗЗД за заплащане на сума в размер 57 528, 36 лв., ведно със законната лихва от 27.11.2018 г.

В подадената касационна жалба се излагат твърдения, че са налице отменителни основания по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК. Релевират се доводи, че въззивният съд е допуснал нарушение на процесуалните правила, на материалния закон – чл. 34, ал. 7 ЗМСМА и чл. 55 ЗЗД, както и е постановил необосновано решение. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се сочи, че въззивното решение следва да бъде допуснато до касация поради произнасяне на въззивния състав в отклонение от установена казуална практика на ВКС, както и с цел точно прилагане на закона и развитие на правото. Формулират се следните въпроси, които според касатора са обусловили изводите на въззивния съд и са включени в предмета на делото. Въпросите са следните:

1. „Длъжен ли е въззивният съд да изложи мотиви, в които да посочи исканията и възраженията на страните, преценката на доказателствата, фактическите констатации и правните изводи, да посочи защо намира заявените с жалбата оплаквания за неоснователни?“

2. „Какво или кое възнаграждение не следва да получава общинският съветник, ако участва като „представител на държавата в органите на управление или контрол на търговските дружества с държавно участие в капитала или на юридическите лица, създадени със закон“ по смисъла на чл. 37, ал. 7 ЗМСМА?“

3. „Представлява ли изпълнителният директор на регистрирано по Търговския закон ЕАД с едноличен собственик на капитала държавата чрез ресорния министър, „представител на държавата в органите на управление или контрол на търговските дружества с държавно участие в капитала“ по смисъла на чл. 34, ал. 7 ЗМСМА?

По отношение на първия въпрос се сочи селективният критерий по чл. 280, ал. 1, т. 1, предл. II ГПК, а по отношение на останалите два според касатора е налице допълнителният селективен критерий по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.

Претендира се отмяна на въззивното решение и постановяване на друго такова, с което предявеният срещу Ш. иск да бъде отхвърлен като й се присъдят сторените по делото разноски.

От ответника по касация „Балнеоложки център „Камена“ ЕАД е подаден отговор на касационната жалба, с който се изразява становище за липса на предпоставки въззивното решение да бъде допуснато до касация. При евентуалност е направено искане за постановяване на решение, с което атакуваният въззивен акт бъде оставен в сила. Претендира се присъждане на разноски.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на първо търговско отделение, като взе в предвид изложените доводи и провери данните по делото, намира следното:

Касационната жалба е подадена от легитимирана да обжалва страна в преклузивния срок по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване акт, поради което същата се явява процесуално допустима.

За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че между страните не е спорно обстоятелството, че И. Т. Ш. е била член на съвета на директорите и изпълнителен директор на ищцовото дружество през периода юни 2017 г. – октомври 2018 г., както и, че през този период е била и общински съветник в Общински съвет Велинград. Приел е за безспорен и въпросът, че по повод осъществяване на дейността си като член на съвета на директорите Ш. е била страна по договор за управление по смисъла на чл. 244, ал. 7 ТЗ като въз основа на този договор е получила възнаграждение в размер на 57 528, 36 лв. при забраната на чл. 34, ал. 7 от Закона за местното самоуправление и местната администрация, която е с адресати лица, участващи в органите на управление или контрол на търговски дружества с държавно участие и едновременно с това осъществяващи функциите на общински съветници. Въззивният съд е споделил изводите на първоинстанционния такъв относно липсата на основание в полза на Ш. да бъде изплащано възнаграждение за участието й в управителния орган на „Балнеоложки център „Камена“ ЕАД. В мотивите на решението е посочил, че разпоредбата е с императивен характер и не може да бъде тълкувана разширително, като по този повод е намерил възраженията на ответницата /касатор в настоящото производство/ за неоснователни

Настоящата инстанция намира, че няма основания за допускане на касационен контрол по отношение на постановеното от Апелативен съд Пловдив въззивно решение.

Изведеният процесуален въпрос действително е намерил своя отговор в множество актове на касационната инстанция, част от които са цитирани в изложението на касатора. Следва да бъде посочено, че този въпрос не удовлетворява допълнителния селективен критерий по чл. 280, ал. 1, т. 1, предл. II ГПК да е разрешен в отклонение от създадената казуална практика. Съставът на Апелативен съд Пловдив не е отрекъл своето задължение да обсъди всички събрани доказателства и наведени възражения, която дейност да намери отражение в мотивите на постановеното решение. На практика е и изпълнил тези свои задължения като е обсъдил наведените от ответницата възражения срещу предявения иск.

Отговор на поставените под номера две и три въпроси се съдържа директно в разпоредбата на чл. 34, ал. 7 ЗМСМА, която гласи, че общинският съветник може да участва като представител на държавата в органите на управление или контрол на търговските дружества с държавно участие в капитала или на юридическите лица, създадени със закон, за което не получава възнаграждение. Нормата е ясна и не създава проблем при правоприлагането, поради което не се явява удовлетворен соченият селективен критерий по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.

В заключение следва да бъде посочено, че изложението касаторката на практика изразява несъгласие с изводите на въззивната инстанция, но правилността на атакуваното решение не би могла да бъде проверена в производството по чл. 288 ГПК

След като не се установява наличието на предпоставките по чл. 280, ал. ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, то следва да бъде отказан достъп до касационен контрол за законосъобразност на въззивното решение, постановено от Апелативен съд Пловдив.

При изхода на спора и на основание чл. 81 ГПК на ответника по касация следва да бъдат присъдени сторените за настоящата инстанция разноски, които са в доказан размер от 720 лв. – платено адвокатско възнаграждение.

С тези мотиви и на основание чл. 288 ГПК настоящият състав на първо търговско отделение на ВКС