Определение № 2202 от 30.04.2025 г. на ВКС по гр. д. № 4859/2022 г.

Производство по чл.288 ГПК. Образувано по касационна жалба на А. А. С., чрез адвокат А. Л. от АК-София срещу решение № 77/14.04.2022 г. по в.гр.д.№ 56/2022 г. на Окръжен съд Смолян, с което се потвърждава решение № 44/12.11.2021 г. по гр.д.№ 28/2021 г. на Районен съд Чепеларе и частично е уважен иска на А. М. Б. против А. А. С., при участие на подпомагаща страна - „Банка ДСК“ АД, да се признае съществуване на вземане от 14 694,97 лева, ведно със законната лихва от 20.11.2020 г. до изплащане на сумата, представляващо изплатени от ищеца А. М. Б., като поръчител по договор за кредит от 19.11.2010 г. между „Банка ДСК“ АД и Н. П. А. /поч. на 12.03.2012 г./, погасителни вноски, за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по частно гр.д. № 167/2020 г. на РС Чепеларе. Касационната жалба съдържа доводи за неправилност на решението, а в изложение към жалбата се поддържа, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК по въпросите: „Кой е началният момент, от който започва да тече давностният срок за вземания, за главница по погасителни вноски по договор за банков кредит?“ и „Кой е началният момент, от който започва да тече давностният срок за регресни вземания за главница по погасителни вноски по договор за банков кредит в отношенията между платилия поръчител и главния длъжник?“. Ответникът по касация А. М. Б., чрез адвокат Ц. К. от АК-Пловдив, оспорва жалбата в писмен отговор в срок по съображения за нейната неоснователност. Претендира разноски. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че на 19.11.2010 г. между А. М. Б. и „Банка ДСК“АД /подпомагаща страна в производството/ е сключен договор за поръчителство за обезпечаване задължението на длъжника Н. П. А. по договор за кредит за текущо потребление от 10 000 лева. Установено е, че от кредитополучателя /поч. на 12.03.2012 г./ са внасяни суми за погасяване на дължимите към банката вноски до 07.04.2012 г., след което кредита се погасява от поръчителя, изплатил общо 14 694,97 лева. Ответницата А. А. С. Ответницата се легитимира като единствен наследник по закон на длъжника и е била уведомена за изпълнението на поръчителя, поради което според съда не може да му противопостави възраженията, които има срещу банката. Поръчителят носи отговорност за чужд дълг, но има право да иска от длъжника всичко, което е изплатил /главница, лихви и разноски/. Вземането му възниква от момента, в който задълженията на длъжника към банката са изцяло изпълнени и от този момент той става кредитор вместо първоначалния кредитор, чието вземане е погасено окончателно на 28.10.2016 г. Вземането на поръчителя за платеното вместо длъжника представлява едно ново и неделимо вземане, по отношение на което е приложима общата 5-годишна давност, която тече от крайния срок за връщане на кредита, а не от падежа на всяка отделна погасителна вноска, тъй като вземането е само едно, независимо че е разсрочено на части по съгласие с кредитора, т.е. според въззивния съд, крайният срок за погасяване на кредита е последната погасителна вноска или моментът, в който е обявена предсрочната изискуемост на кредита, е началният момент, от който започва да тече давност за вземанията на платилия дълга поръчител срещу длъжника. Задълженията по договора за кредит са погасени от поръчителя на 28.10.2016 г., а заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК е подадено на 20.11.2020 г., т.е. преди изтичането на 5-годишната давност, поради което възражението за погасяване на вземането по давност е неоснователно, а предявения иск на основание чл.422, вр.с чл.415, ал.1 ГПК е основателен. При тези мотиви на въззивния съд, настоящият състав на Върховния касационен съд, намира че следва да се допусне касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК по въпроса: „ Кой е началният момент, от който започва да тече давностният срок за регресни вземания за главница по погасителни вноски по договор за банков кредит в отношенията между платилия поръчител и главния длъжник?“. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение