Определение № 941 от 16.04.2024 г. на ВКС по т. д. № 1723/2023 г.

ВКСII търговско отделение16.04.2024 г.

Диспозитив

ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 201/22.06.2022г. по в.т.д.н. № 69/2022г. на Апелативен съд–Варна по жалба на „Земеделска кооперация „Златно зърно“. УКАЗВА на касатора, „Земеделска кооперация „Златно зърно“, в едноседмичен срок от съобщението да представи по делото вносен документ за внесена по сметката на ВКС държавна такса в размер на 125 лева, като при неизпълнение на указанието в срок, производството по жалбата ще бъде прекратено. След представяне на вносния документ, делото да се докладва на Председателя на II т.о. на ВКС за насрочване в открито съдебно заседание (с призоваване само на жалбоподателя „Земеделска кооперация „Златно зърно“ и ответника по жалбата „Манекс “ ЕООД чрез органния му представител, а не чрез синдика; като жалбоподателят В. Д. П. и синдикът не следва да бъдат призовавани като страни в производството), а при непредставянето му в указания срок - да се докладва за прекратяване. НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 328/16.11.2022г. по в.т.д.н. № 69/2022г. на Апелативен съд – Варна по жалбата на В. Д. П.. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.

Мотиви

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е въз основа на две касационни жалби. Касаторът Кооперация „Земеделска кооперация Златно зърно“ атакува Решение № 201/22.06.2022г. по в.т.д. по несъстоятелност № 69/2022г. на Апелативен съд – Варна, с което след частична отмяна на решение № 57/ 03.12.2021г. по т. д. № 117/2021г. на Окръжен съд – Силистра, е определена нова начална дата на неплатежоспособността на „МАНЕКС" ЕООД - 31.12.2017г. Касаторът В. Д. П., земеделски производител, обжалва постановеното по реда на чл.250 ГПК решение № 328/16.11.2022г. по в.т.д. № 69/2022г. на Апелативен съд - Варна, с което въззивният съд е оставил без уважение молбата му (вх. № 5247/29.08.2022г.) за допълване на решение № 201/22.06.2022г. по в.т.д. № 69/2022г. на Апелативен съд- Варна, с изрично произнасяне в диспозитива „по исканията за определяне на начална дата на неплатежоспособността, съответно на свръхзадължеността, друга по-ранна дата - преди 31.12.2017г.“ В касационната жалба на кооперацията се сочи, че постановеният съдебен акт е неправилен, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Твърди, че в противоречие с т.10 от Тълкувателно решение № 1/4.01.2001г. на ВКС по т.гр.д. № 1/2000г., ОСТК, съдът не е назначил исканата от него съдебно - икономическа експертиза, която да даде заключение по въпроса какви са показателите на парични потоци, финансова автономност; обща, бърза, незабавна и абсолютна ликвидност, както и коефициента на задлъжнялост на длъжника „МАНЕКС" ЕООД, изразени чрез съответните коефициенти, съотнесени с базовите коефициенти на съответния отрасъл за всяка от годините 2016г., 2015г., 2014г. и 2013г. Счита, че изследването на предходните периоди е трябвало да се извърши служебно от съда по несъстоятелността. Обосновава значението на коефициентите за ликвидност и останалите икономически показатели в производството, образувано по молба за откриване на производство по несъстоятелност с разясненията в решение № 71/30.04.2015г. по т.д. № 4254/2013г. на 1 - во т.о. на ВКС и решение № 32/17.06.2013г. по т.д. № 685/2012г. на ВКС. Въпреки недопускането на допълнителната експертиза, счита че са налице достатъчно доказателства, които да установяват друга начална дата на изпадане в неплатежоспособност -31.12.2016г. Твърди, че първите спрени плащания са от 2016г. и коефициентите по всички показатели (бърза ликвидност, незабавна ликвидност, абсолютна ликвидност и финансова автономност) са абсолютно критични за всички изследвани години от 2017г. до 2021г. Нещо повече коефициентът на задлъжнялост е бил висок през целият период на изследване (като най-висок е през 2017г). Единствено коефициентът на обща ликвидносг се е движил по „ръба на острието“ (1.019 за 2018г. и 1.014 за 2017г.), което е следствие от целенасоченото увеличаване на капитала на дружеството - длъжник точно през този период. Касаторът – физическо лице иска отмяна на постановеното по реда на чл.250 ГПК решение като неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Ответникът по жалбите, „Манекс“ ЕООД, не представя отговор. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното: Касационните жалби, предвид изискванията за редовност, са процесуално допустими – подадени са от надлежни страни в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащи на касационно обжалване съдебни актове. По жалбата на Кооперация „Земеделска кооперация Златно зърно“ Настоящият състав на ВКС констатира следното при извършване на служебна проверка за допустимостта на касационната жалба на кооперацията: Първоинстанционното производство по т.д.н. № 117/2021г. е образувано пред Окръжен съд - Силистра по молба по чл.625 ТЗ на кредитора „Банка ДСК“ АД срещу длъжника „Манекс“ ЕООД. С определение на ОС - Силистра от 30.06.2021г. делото е насрочено за първо открито съдебно заседание на 14.07.2021г. в 14,30ч. Постъпили са по молби по чл.629б, ал.4 (сега ал.5) ТЗ за присъединяване на кредиторите „Уникредит Булбанк“ АД - на 07.07.2021г., на „ОББ“ АД – на 08.07.2021г. (изпратена по пощата), на В. Д. П. (земеделски производител) – на 14.07.2021г. в 11.44 ч., на П. В. Д. (земеделски производител) – на 14.07.2021г. в 11,40 ч., и на С. П. П. (земеделски производител) – на 14.07.2021г. в 11,42 ч. След изтичане на срока по чл.629б, ал.4 (сега ал.5) ТЗ на 12.08.2021г. е постъпила молба от Кооперация „Земеделска кооперация златно зърно“ за присъединяване като кредитор. Към молбата са представени влязло в сила на 25.06.2021г. решение № 260041/1.06.2021г. по т.д. № 81/2020г., с което „Манекс“ ЕООД е осъдено да заплати на кооперацията сумата от 321 227,70 лева. Кооперацията е конституирана като пресъединен кредитор по чл.629, ал.4 ТЗ (действаща към този момент редакция), с мотива, че независимо, че молбата е подадена след първото открито съдебно заседание, това не преклудира възможността на този кредитор в производството, тъй като заседанието е отложено, и „на практика всички предвидени в него процесуални действия все още не са извършени.“ Преди т.д.н. № 117/2021г. е образувано т.д.н. № 107/2021г. пред Окръжен съд – Силистра по молба по чл.625 ТЗ от 07.06.2021г. на самия длъжника „Манекс“ ЕООД, която е обявена в търговския регистър на същия ден. Производството по молбата на длъжника е спряно по реда на чл.629, ал.3 ТЗ до приключването на т.д.н. № 117/2021г. по описа на Окръжен съд – Силистра. Въззивното производство е образувано по жалба на кооперация „Земеделска кооперация Златно зърно“ и В. Д. П. в частта относно началната дата на неплатежоспособност, като първият иска същата да бъде променена на 31.12.2016г., а вторият – на 31.12.2017г. или друга по-ранна дата. Въззивното производство е проведено с участието на двамата жалбоподатели и длъжника. Предвид установените по-горе обстоятелства, настоящият състав на ВКС констатира, че кооперацията е подала молбата си за присъединяване като кредитор след провеждането на първото открито заседание в първоинстанционното производство, поради което участието й в това производство е било преклудирано. Същевременно, доколкото е налице установено с влязло в сила решение вземане на кооперацията към длъжника, тя е активно легитимирана да подаде въззивна жалба, на основание чл.613а, ал.2 ТЗ, съответно касационна жалба срещу постановеното с нейно участие въззивно решение. С решение № 57 от 03.12.2021г. по т.д. № 117/2021г. на Окръжен съд-Силистра е открито производство по несъстоятелност на длъжника„Манекс” ЕООД, на основание неплатежоспособност, като е определена начална дата на неплатежоспособността - 31.12.2019г. Предмет на въззивното производство е била единствено определената начална дата на неплатежоспособност на търговеца - длъжник. Апелативният съд е посочил, че определянето на началната дата на неплатежоспособността се отнася до установяване на обективни и проверими признаци, сочещи че икономическата жизнеспособност на търговеца (търговското предприятие) вече е увредена по необратим начин, а продължаването на осъществяваната от него дейност е вредно за сигурността на стопанския живот и за участниците в него. Посочил е, че като обективно положение от икономическо и правно естество началният момент на неплатежоспособността се разграничава от “затрудненото положение”, идентифициращо се с “временен характер”, т. е. разкрива икономическия потенциал на предприятието на търговеца посредством реорганизация на неговите човешки и материални ресурси да обърне осъществяваната дейност от генератор на загуби и дългове в източник на приходи, които правят възможно в краткосрочен план стопирането и намаляването на тези загуби и дългове, и способстват за възстановяването и укрепването на жизнеспособността на търговеца. Съдът е приел, че разпоредбата на чл.607а ТЗ приравнява на неплатежоспособността положението на свръхзадълженост на капиталовите търговски дружества, при която съотношението на активите и пасивите е в такъв отрицателен баланс, че дълговете на дружеството ще останат неплатени и след ликвидацията на неговите активи. Счел е, че въпреки презумпцията на чл.608, ал.3 ТЗ, законодателят не освобождава страните и съда в производството по несъстоятелност от задължението да изследват обстоятелствата, които се отнасят до способността на търговеца да поддържа осъществяваната от него дейност. Намерил е, че с оглед на това в чл.621а, ал.1, т.2 ТЗ е предвидено засилено служебното начало в производството по несъстоятелност, като се възлага на съда по несъстоятелността сам, по свой почин да установява факти и да събира доказателства, които са от значение за правилното разглеждане и произнасяне по въпросите, които трябва да бъдат решени в това производство. Апелативният състав е намерил, че в съответствие с това правило съдът по несъстоятелността е възложил извършване на съдебно - икономическа експертиза за проверка на състоянието на неплатежоспособност и на състоянието за свръхзадълженост на ответното дружество „Манекс” ЕООД, според което следва да се реши дали същото е в неплатежоспособност и да се установи нейната начална дата, ако са налице основанията за откриване на производството по несъстоятелност. Посочено е, че в хода на първоинстанционното производство са слушани две експертизи. Първото заключение обхваща периодите 2019, 2020 и 2021 години, а второто допълнително заключение изследва и периодите 2016, 2017 и 2018 години. Представеното на 23.11.2021г. допълнително експертно заключение констатира следните обстоятелства отностно икономическото състояние на „Манекс” ЕООД: към 31.12.2017г. - активи на стойност 14 776 хил. лева и задължения на стойност 18 399 хил. лева; към 31.12.2018г. - активи на стойност 14 117 хил. лева и задължения на стойност 18 110 хил. лева; към 31.12.2019г. - активи на стойност 5 665 хил. лева и задълженията на стойност 21 528 хил. лева; към 31.12.2020г. - активи на стойност 4 469 хил. лева и задължения на стойност 23 883 хил. лева; към 31.05.2021г. - активи на стойност 4 416 хил. лева и задължения на стойност 25 212 хил. лева. Въз основа на динамиката в стойността на краткотрайните активи и краткосрочните задължения за изследвания период съдът е достигнал до извода, че неплатежоспособността на ответното дружество има устойчив характер и датира още от 31.12.2017г. Посочено е, че промените в тези показатели през следващите години задълбочават неспособността на „Манекс” ЕООД да излезе от това положение на трайно и нарастващо задлъжняване. Въз основа на това съдът е заключил, че като начална дата на неплатежоспособността следва да се приеме 31.12.2017г., а не 31.12.2019г., тъй като единственото изменение в икономическата нежизнеспособност на дружеството към 31.12.2019г. само потвърждава изпадането му към 31.12.2017г. в неплатежоспособност. Ползваните от дружество банкови заеми, авансови плащания от съконтрахенти, както и действията по увеличаване на неговия капитал, потвърждават необратимостта на установената неспособност на дружеството да се справи със своята неплатежоспособност, приела траен и необратим характер в края на 2017г. Същевременно решаващият състав е намерил, че този извод се налага и като се проследят показателите за ликвидност и финансова автономност. Посочил е, че показателите за ликвидност са количествени характеристики на способността на предприятието да изплаща текущите си задължения с наличните краткотрайни активи. В тази връзка е констатирал, че за целия изследван период (2017-31.05.2021г.) изчислените коефициенти за бърза, незабавна и абсолютна ликвидност са значително занижени спрямо референтните стойности. Посочил е, че за нормална бърза ликвидност се приемат стойности в границите около единица. Стойности по-малки от 0.5 са симптоми за попадне на дружеството в групата на практически несъстоятелни предприятия. В случая е констатирал, че още от 2017г. ответното дружество е с коефициент за бърза ликвидност 0,26, още през следващата 2018г. същият е занижен до 0,18 като тази тенденцията се запазва през всеки един от следващите периоди до 31.05.2021г. Значително занижен спрямо нормалните стойности (в границите между 0.5 и 0.9) е и коефициентът на незабавна ликвидност - 0.005 през 2017, съответно 0.001 през следващите години и 0 към 31.05.2021г. Съдът е посочил за особено показателен от гледна точка на възможностите на предприятието да покрие задълженията си в даден момент, (обикновено балансова дата) коефициентът за абсолютна ликвидност, който характеризира платежоспособността на предприятието, при положение, че падежите на текущите задължения са близки до балансовата дата. Посочил е, че препоръчителните му стойности са от 0.2 до 0.25. Стойности по-малки от 0.05 поставят дружеството в групата на практически несъстоятелни предприятия. В случая съдът е констатирал, че още през 2017г. коефициентът за абсолютна ликвидност е 0.005, като през следващите години (2018-2020г) стойността му пада до 0.001, съответно е 0 към 31.05.2021г. Намерил е, че за 2017 и 2018 г. коефициентът на обща ликвидност формално е в границите на референтните стойности 1.2 - 1.5 (1.014, съотв. 1.019), но съпоставено и с останалите коефициенти за ликвидност обосновано може да се приеме, че тези все пак ниски стойности са сигнал за проблеми при непосредствено предстоящи плащания. Още през 2019г. стойността на този коефициент спада драстично до 0.28, а към 31.12.2020г. е 0.19 и се запазва в тази стойност (0.18) и към 31.05.2021г. Въззивният съд е намерил за изключително занижени стойностите и показателите за финансова автономност, характеризиращи финансовата независимост на предприятието от кредиторите. Констатирал е, че при нормални стойности на коефициента на финансова автономност (платежоспособност) около и над 1, и препоръчителни над 0.33 (т.е. собствения капитал трябва да бъде най-малко 1/3 от всички задължения на предприятието, за да може да се осигурят регулярните разплащания към кредитори) изчислените стойности на този показател за 2017 и 2018г. са под 0.2 (съотв. 0.118 и 0.173), за останалите периоди (2019-2021) стойностите са отрицателни величини. Също така е констатирал, че за всеки един от изследваните периоди (2017г.-2021г.) изчислените стойности на коефициента на задлъжнялост не попадат в границите от 0.25 до 1. Приел е, че стойности на този показател извън референтните стойности (0.25-1) са индикация за задлъжнялост. В този смисъл е намерил за особено показателна стойността за 2017г. - 8.47, сочеща изключително висока задлъжнялост на предприятието на длъжника през този период, запазила се и през следващата година (5.78 за 2018г.). Предвид горното съдът е намерил за обоснован извода, че започналото още от 2016г. влошаване на финансово - икономическо състояние на ответното дружество ( установено от обявения в търговския регистър ГФО за 2016г.) се е задълбочило през следващата 2017г., приемайки към края на годината траен и необратим характер. Независимо от продължената търговска дейност и нейните обороти, дружеството не е успяло да генерира парични потоци, позволяващи му да обслужва регулярно и ритмично задълженията си, не е разполагало със свободни парични средства и бързоликвидни активи, от чиято продажба безпроблемно да удовлетворява вземанията на кредиторите си, в т.ч. и към персонала и свързани е тях публични вземания. С оглед гореизложеното, въззивната инстанция е счела, че действителната начална дата на неплатежоспособност на „Манекс” ЕООД е 31.12.2017г. В приложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК са посочени следните правни въпроси, за които се поддържа, че са значими за изхода на делото, тъй като са включени в предмета на спора и са обусловили правните изводи на съда: 1/ При определяне началната датата на неплатежоспособност, допустимо ли е въззивният съд да се ограничи единствено в периода от време, който е изследван от вещото лице по назначената за целта съдебна експертиза или следва да назначи допълнителна такава, която да изследва и по-стар период от време?; 2/ Спирането на плащанията, като трайно обективно състояние на невъзможност на длъжника да погасява задълженията си към определена дата, следва ли да бъде установено чрез коефициентите за ликвилност, събираемост и финансова автономност/задлъжнялост?; Касаторът се позовава на наличието на допълнителната предпоставка по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, като твърди противоречие на обжалвания акт с решение № 32/17.06.2013г. по т.д.№ 685/2012г. на ВКС и решение № 71/30.04.2015г. по т.д. № 4254/2013г. на ВКС. Поддържа се и наличие на основание по чл.280, ал.2, предл. 3-то ГПК. Настоящият състав на ВКС намира, че с оглед соченото във въззивната жалба на кооперацията, че началната дата на неплатежоспособност на ответното дружество е настъпила на 31.12.2016г., при липса на разглеждане на икономическите показатели за тази година в заключенията на вещите лица и ограничаване на апелативния съд до разглеждане на икономическите показатели на длъжника за предходен период - 2017г.-2021г., въззивното решение следва да бъде допуснато до касационно обжалване по жалбата на „Земеделска кооперация „Златно зърно“, на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК по конкретизирания съобразно Тълкувателно решение № 1/2010г. по тълк. д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС въпрос: „При определяне на началната дата на неплатежоспособност, допустимо ли е въззивният съд да се ограничи единствено в периода от време, който е изследван от вещото лице по назначената за целта съдебна експертиза или следва да назначи допълнителна такава, която да изследва и предходен период от време, посочен от жалбоподателя във въззивната жалба?“ за проверка за съответствие с практиката на ВКС по чл.290 ГПК - решение № 140 / 28.12.2015г. по т. д. № 3682/2014г. на II т.о., решение № 99 /02.07.2014г. по т.д. № 2193/2013г. на II т.о.; решение № 164/ 30.11.2016г., т.д. № 284/ 2016г. на II т.о. и др. Въззивният съд е основал решението си на посочените във втори въпрос икономически показатели, поради което сам по себе си този въпрос не може да предпостави допускането на обжалвания акт до касация. В случая от значение за крайния извод на съда относно определянето на конкретната начална дата на неплатежоспособност е изследваният от него период от време, за който са взети предвид икономическите показатели, което е предмет на първия формулиран от кооперацията – касатор въпрос. Предвид допускането до касационно обжалване на решението на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК, настоящият състав на ВКС не следва да се произнася относно наличието на основанието по чл.280, ал.2, предл. 3-то ГПК. По жалбата на В. Д. П. срещу постановеното по реда на чл.250 ГПК решение: След постановяване на въззивното решение В. Д. Д., на основание чл.250 ГПК, е депозирал молба вх. № 5247/29.08.2022г., с която иска да бъде допълнено постановеното по делото решение № 201/22.06.2022г. по в.т.д. № 69/2022 на АС-Варна, с изрично произнасяне в диспозитива „по исканията за определяне на начална дата на неплатежоспособността, съответно на свръхзадължеността, друга по-ранна дата - преди 31.12.2017г.“. С решение № 328/16.11.2022г. по в.т.д. № 69/2022г. Апелативен съд - Варна е оставил без уважение молбата. Посочил е, че се е произнесъл по основното оплакване за неправилно определяне от първоинстанционния съд на началната дата на неплатежоспособността и след отмяна на решението в тази му част, е определил по-ранна дата - 31.12.2017г. Изложени са съображения, че предвид засиленото служебно начало в производството по несъстоятелност и приложението на разпоредбата на чл.621а, ал.1, т.2 ТЗ в първоинстанционното и въззивното производство, за определянето на началната дата на неплатежоспособността е без значение дали молителят, респективно жалбоподател сочи конкретна дата на неплатежоспособността. В приложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът В. Д. П. е посочен следният правен въпрос, за който се поддържа, че е значим за изхода на делото, тъй като е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда: „Кога съдът, постановил съдебното решение, дължи неговото допълване по реда на чл.250 ГПК и какви са (предпоставките) за уважаване на молба за допълване на съдебно решение?“ Касаторът се позовава на наличието на допълнителната предпоставка по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Настоящият състав на ВКС намира, че решението по чл.250 ГПК, не следва да бъде допуснато до касационен контрол, тъй като не е налице сочената от касатора допълнителна предпоставка по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, доколкото то е постановено в съответствие с практиката на ВКС. Предмет на въззивното производство е било определянето на действителната начална дата на неплатежоспособност, по който решаващият състав се е произнесъл с първоначално постановеното от него решение. Защитата на страната срещу определената от апелативния съд дата на неплатежоспособност е по реда на обжалване на въззивното решение, като в случая касаторът – физическо лице не е упражнил правото си на касационнна жалба. На основание чл.18, ал.2, т.2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, кооперацията - касатор следва да внесе по сметката на ВКС държавна такса в размер на 125 лева Водим от горното и на основание чл.288 ГПК, Върховният касационен съд

Цитирани разпоредби

16