Определение № 196 от 24.03.2021 г. на ВКС по т. д. № 671/2020 г.

Производството е по чл.288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на „Енергоснабдяване“ ЕООД, [населено място], „Топлоснабдяване“ АД, [населено място], „Термокомплекс“ ООД и Д. С. Д., срещу решение №272/03.12.2019г. по в.т.д.№205/2019г. на Варненски апелативен съд, Търговско отделение, в частта, с която след частична отмяна на решение №3 от 10.01.2019г. по търг. д. №83/18г. по описа на Шуменски окръжен съд, е прието за установено, че касаторите солидарно дължат на „Юробанк България“ АД със седалище [населено място], сумата 49 076,01лв., представляваща непогасена главница по договор за банков кредит Продукт „Бизнес револвираща линия – плюс“ № BL41021 от 18.12.2012г. и анекс №1 от 17.12.2014г., ведно със законна лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на заявлението – 10.10.2017г. до окончателното й изплащане, за което вземане е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК №1936 от 01.11.2017г. по ч.гр.дело №3318/17г. по описа на ШРС. В касационната жалба се сочи, че обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно поради съществено нарушение на процесуалните правила. Касационните жалбоподатели считат, че при постановяване на решението си въззивният съд не е следвало да взима предвид представените едва във въззивното производство нотариални покани, които са обусловили извода му, че банката е упражнила надлежно правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем. Твърдят, че липсата на удостоверяване на надлежно връчване на нотариалните покани е безспорно установено от първата инстанция, и именно в тази хипотеза следва да се разгледа и да се реши делото. Считат за неправилен извода на въззивния съд, че сумите, постъпили по сметката на кредитополучателя, са били надлежно преведени от банката на трети лица, вместо да послужат за погасяване на задълженията по кредита. В изложението си по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК касационните жалбоподатели се позовават на основанията за допустимост на касационно обжалване, установени в чл.280, ал.1, т.3 от ГПК. Поставят като обуславящи изхода на спора въпросите: 1/Допустимо ли е доказателства, с които страната е разполагала, да се представят с въззивната жалба? Следва ли въззивният съд да съобрази така представените доказателства при постановяване на решението си?; 2/ След като по сметката на длъжника са постъпили суми, следвало ли е кредиторът да погаси с тях вземането си? Поставил ли се е сам в невъзможност кредитор, който не е погасил вземането си? Следва ли това да бъде квалифицирано като кредиторово бездействие, а задължението да се счита погасено до размера на сумата, която е можела да бъде погасена? Поддържа, че въпросите са от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Ответникът по касационната жалба „Юробанк България” АД, [населено място], поддържа, че не са налице посочените в жалбата основания за допускане на касационно обжалване на постановеното от Варненски апелативен съд решение, както и че решението е законосъобразно и правилно. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното: Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 от ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел за установено от събраните по него доказателства, че на 18.12.2012г. между банката и „Енергоснабдяване“ ЕООД – кредитополучател, „Топлоснабдяване“ АД, „Термокомплекс“ ООД и Д. С. Д. – съдлъжници, е сключен договор за банков кредит Продукт „Бизнес револвираща линия – плюс“ № BL41021, по силата на който банката е предоставила на кредитополучателя кредит във формата на кредитна линия в размер на 71 000лв. с краен срок за ползване и погасяване на кредита 120 месеца, считано от откриване на заемната сметка на кредита, разкрита на 27.12.2012г. С анекс №1 към договора от 17.12.2014г. страните са уговорили да бъде намален размерът на представения кредит до размера на усвоените към тази дата суми от кредитния лимит, както и че кредитът ще се погасява на равни месечни анюитетни вноски в срок до 27.12.2022г. с 12 месечен гратисен период. Въз основа на приетото от първата инстанция заключение на съдебно-счетоводната експертиза, съдът е установил, че последната изплатена от длъжниците по договора погасителна вноска съобразно анекс №1 и погасителен план към него е тази с падеж 21.02.2016г., след която дата няма плащания на дължимите вноски на датите на падежите. Посочил е, че съгласно чл.25 б.Г от договора за кредит неизпълнението на задължение на кредитополучателя да внесе в срок дължима вноска за главница или лихви дава основание на банката да обяви за предсрочно изискуем целия дълг по кредита преди срока. Констатирал е, че задължението по кредита е обявено за предсрочно изискуемо на 11.05.2017г. с получаването на нотариалните покани, съдържащи изявление на банката за упражняване на субективното й потестативно право. Посочил е, че липсват твърдения за извършени плащания от длъжниците след 11.05.2017г., но след тази дата по обслужващата кредита банкова сметка са постъпили следните суми: на 02.06.2017г. сумата 61 451,59лв. постъпила безкасово чрез вътрешен банков превод от ЧСИ с рег. №838 с основание връщане на сума на “Енергоснабдяване” ООД по посоченото изпълнително дело и на 05.06.2017г. сумата 4 379,15лв. по вътрешно разчетна сметка – остатък от преведена от ТД на НАП сума на 23.02.2017г. след погасяване на друг кредит на същия длъжник. Установил е, че след постъпване на сумите по сметката на длъжника са погасени частично просрочени главници, лихви, такси и комисионни по договора за кредит в размер на сумата 29 114,39лв. По разплащателната сметка на 10.10.2017г. е бил наличен остатък в размер на сумата 36 266,35лв., като на 10.11.2017г. от тази сума банката е превела по сметка на ТД на НАП сумата 7 501,19лв. и на ЧСИ с рег.№ 876 сумата 28 679.20лв. с посочени и за двете основания за плащане. Въззивният съд е съобразил обстоятелството, че преди постъпването на посочените по – горе суми на 02.06.2017г. и 05.06.2017г., от банката е било получено на 04.05.2016г. запорно съобщение изх. №С160027-003-0041295 от 26.04.2016г., издадено въз основа на постановление за налагане на обезпечителни мерки от 26.04.2016г. на публичен изпълнител. С постановлението е наложен запор върху налични и постъпващи суми по банкови сметки до размера на сумата 36 161.35лв. Съставът на Варненски апелативен съд е изложил мотиви, че със сумата, предмет на наложения обезпечителен запор в размер на 36 161,35лв. съгласно чл.206 ал.1 и ал.2 от ДОПК и чл.451 и чл.452 от ГПК банката не е могла да удовлетвори своето вземане, тъй като наложеният по-рано запор върху вземанията на длъжника за негови непогасени публични задължения представлява пречка за банката да усвои постъпилите средства и с тях да бъдат погасени изискуеми задължения на длъжника към банката по договора за банков кредит. С оглед на така изложеното, въззивният съд е приел, че след обявяване на предсрочната изискуемост и до подаване на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпъление, в резултат на постъпления на суми по сметка на длъжника и отнасянето им за погасяване на изискуеми задължения в поредността по чл.76 ал.2 от ЗЗД част от изискуемите вземания на банката са погасени, поради което и съществуващото вземане на банката към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение и към настоящия момент е в размер на сумата 49 067,01 лв. - главница, а за разликата до претендираните главница в размер 49 755,88 лв., лихви – 4 241,35 лв. такси – 60 лв. и разноски 144 лв. предявеният установителен иск е недоказан, тъй като вземанията са погасени с постъпили по сметката на длъжника суми от трети лица и следва да бъде отхвърлен. Допускането на касационно обжалване съгласно чл.280, ал.1 от ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода по конкретното дело и по отношение на който е налице някое от основанията по чл.280 ал.1 т.1 – т.3 от ГПК. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма. Въпросите по т.1 от изложението по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК са поставени във връзка с оплакването на касаторите, че въззивният съд неправилно е приел и обсъждал представените едва във въззивното производство доказателства за надлежното връчване на изявлението, с което банката е обявила кредита за предсрочно изискуем. Това твърдение не съответства на мотивите на въззивния съд. За да приеме за доказан факта на връчване на изявлението на банката за обявяване на кредита за предсрочно изискуем, въззивният съд не се е позовал на новите писмените доказателства, представени с въззивната жалба и приети във въззивното производство - четирите броя разписки от 11.05.2017г. за връчване на нотариални покани на касаторите. Съдът е взел предвид представените с исковата молба четири нотариални покани, като е посочил, че връчването на нотариалните покани на Д. Д., в качеството му на управител, съответно изпълнителен директор на всяко от трите дружества - длъжници и лично като задължено физическо лице, е удостоверено с официални свидетелстващи документи, които не са оспорени в първоинстанционното производство, а именно съдържащото се във всяка от поканите нотариално удостоверяване за връчване. Поради това поставеният въпрос не се явява обуславящ за изхода на спора и съответно не е обоснована общата предпоставка за достъп до касация по чл.280 ал.1 от ГПК. Въпросите по т.2 от изложението на основанията за допускане на касационно обжалване не отразяват специфичните за спора обстоятелства, поради което също не отговарят на общия критерий за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК. Въпросите касаят принципната възможност на банката да погаси задължение на кредитополучателя със суми, постъпили по неговите сметки в същата банка. В тази връзка въззивният съд е посочил в мотивите си, че средствата, постъпили по сметка на длъжника в банката, могат да се ползват за погасяване на неговите задължения, с оглед даденото от него изрично съгласие. В случая обаче, както е изтъкнал съставът на Варненски апелативен съд, преди постъпването на сумата от 61 451,59 лева по сметката на кредитополучателя, на 04.05.2016г. от банката е било получено запорно съобщение изх.№С160027-003-0041295 от 26.04.2016г., с което от публичен изпълнител е наложен запор върху наличните и постъпващи суми по банковите сметки на кредитополучателя до размера на сумата от 36 161,35 лева. Поради това съдът е приел, че банката е имала право да погаси задълженията на кредитополучателя само с остатъка от получената сума, надвишаващ размера на наложения запор, а именно 29 669,39 лева. С оглед изложеното поставените от касатора въпроси не са съобразени с констатациите на съда по правно значимите факти и формираните въз основа на тях правни изводи. Наред с това, основанието по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК предполага обосноваване, че конкретно формулираният правен въпрос е от значение за точното прилагане на закона или за развитие на правото. По аргумент на т.4 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010г. по тълк.дело №1/2009г. на ОСГТК на ВКС, касаторът следва да изложи доводи относно наличието на неправилна, създадена поради неточно тълкуване, съдебна практика, която следва да бъде изоставена, или наличието на настъпили изменения в правната уредба или обществените условия, които налагат осъвременяване на съществуващата практика. Изложението по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК не съдържа аргументи в тази насока, поради което по поставените въпроси не е доказана и допълнителната предпоставка за достъп до касация по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК. По изложените съображения следва да се приеме, че не са налице основанията по чл.280 ал.1 т.3 от ГПК за допускане на касационен контрол на постановеното от Варненски апелативен съд въззивно решение. Разноски на ответника по касация не следва да се присъждат, тъй като не са представени доказателства, че такива са направени за настоящото производство. Воден от горното и на основание чл.288 от ГПК, Върховният касационен съд