Определение № 3488 от 03.07.2025 г. на ВКС по д. № 273/2025 г.

Производството е по чл.288, вр. с чл.280 ГПК. ВКС се произнася по допустимостта на касационната жалба на Комисия за отнемане на незаконно придобито имущество /КОНПИ/ срещу въззивното решение на Апелативен съд Варна по гр.д. №236/24 г. и по допускане на обжалването. С въззивното решение са отхвърлени предявените от касатора срещу К. Г., Ж. Г. и И. Г. искове по чл.153 ЗОНПИ за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество на обща стойност от 9 643,78 лв. Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК срещу подлежащо на обжалване въззивно решение и е допустима. За допускане на обжалването касаторът се позовава на чл.280, ал.1,т.3 ГПК по два правни въпроса: 1. Допустимо ли е отъждествяването на придобитото и налично в края на периода имущество с понятието „значително несъответствие“ по см. на пар.1, т.3 от ДР на ЗОНПИ?; 2. Следва ли липсата на имущество над 150 000 лв. да възпрепятства изследване на елементите, определящи несъответствието по смисъла на специалния закон за гражданската конфискация и формирането на обосновано предположение за произхода на имуществото? Касаторът обаче не е обосновал допълнителните предпоставки на соченото основание за допускане на обжалването, разяснени в ТР №1/19.02.10 г. ОСГТК. Изложил е доводи по приложението на материалния закон, които се различават от изводите на въззивния съд и е посочил, че въвеждането на допълнителна законова предпоставка, която не е нормативно установена, а именно – наличие в края на проверявания период на имущество на стойност минимум 150 000 лв., води до наличие на осн. по чл.280, ал.1,т.3 ГПК. Касаторът се позовава и на очевидна неправилност на въззивното решение – осн. по чл.280, ал.2 ГПК. Тя е мотивирана с извода на въззивния съд, че за да се постанови отнемане, следва да е налице разлика в имуществото в началото и края на проверявания период в размер на 150 000 лв. Според касатора значителното несъответствие по см. на пар.1, т.3 ДР ЗОНПИ се преценява с оглед на нетния доход по пар.1,т.8 ДР ЗОНПИ, в който се включват разходите на проверяваното лице, а не простото съпоставяне единствено на наличното имущество в началото и края на проверявания период. Нетният доход може да е и отрицателна величина и това означава, че лицето се е издържало от източници с неустановен и предполагаемо незаконен произход. Тогава към отрицателния нетен доход следва да се прибави наличното имущество и тази величина образува несъответствието, което е значително, ако надвишава 150 000 лв. В тази насока се е позовал на опр. по гр.д. №704/24 г. на трето г.о. на ВКС, което обаче е постановено по реда на чл.288 ГПК и не е практика на ВКС по чл.280, ал.1,т.1 ГПК – ТР №1/19.02.10 г. ОСГТК. По допускане на обжалването ВКС намира следното: Въззивният съд е приел, че първоначално исковете срещу ответниците са предявени за отнемане на имущество на обща стойност от 164 793,78 лв., като на тази сума възлиза и твърдяното несъответствие между нетния доход и имуществото им за целия проверяван период. В хода на процеса е заявен частичен отказ от иска, по който съдът се е произнесъл с вл. в сила определение. След частичния отказ предмет на отнемането е имущество на обща стойност от 9 634,78 лв. – от К. Г. 50 дружествени дяла от капитала на „Ф. М.“ Е. на обща стойност 50 лв., сума от 6 693 лв., намерени и иззети от него пари в наказателното производство за извършено престъпление по чл.321, ал.3 НК, заради което е образувано и производството пред КОНПИ и сумата от общо 2900 лв., представляваща пазарна стойност на отчуждените от ответниците два леки автомобила. За да отхвърли иска, въззивният съд се е позовал на приетото в ТР №4/21 г. ОСГК. Съгласно него на отнемане подлежи само наличното имущество, разглеждано като актив. Получените от проверяваното лице парични средства с неустановен законен източник, придобитото и впоследствие отчуждено друго имущество, за което не е установен законен източник за придобиването му, както и получените при отчуждаването суми, в случай, че всички те не са налични в патримониума на лицето в края на проверявания период, не представляват „имущество“ по см. на пар.1,т.4 от ДР ЗОНПИ и те не участват при определяне на размера на несъответствието по пар.1, т.3 от ДР на ЗОНПИ. Съдът не е споделил изложените във въззивната жалба доводи, че стойността на наличното в края на периода имущество е неотносима към изисквания праг за несъответствие от 150 000 лева. В съдебната практика, както и в посоченото ТР, безпротиворечиво се приема, че при извършването на преценка налице ли е несъответствие по см. на § 1, т. 3 от ДР на ЗОНПИ първо трябва да се направи извод за наличното в края на проверявания период имущество, определено съобразно дадените с тълкувателния акт разрешения и само ако между наличното в края на периода имущество и имуществото, притежавано в началото на проверявания период е налице превишение в размер над 150 000 лева, то при отчитане на доказани законни доходи и направените обичайни и извънредни разходи за целия проверяван период може да се направи предположение, че наличното имущество в края на периода е незаконно придобито. В мотивите на ТР това разрешение се обосновава с аргументи, че целта на закона е да се отнеме в полза на държавата незаконно придобитото от проверяваното лице имущество и се ограничат възможностите за незаконно обогатяване чрез придобиване на имущество и разпореждане с него. Такова обогатяване ще е налице само в случаите, когато между притежаваното от лицето имущество в началото на проверявания период и в края на проверявания период е налице необосновано превишение, при което имуществото се е увеличило в края на периода. В случаите, когато няма такова увеличаване или е налице съответно намаляване на имуществото в края на проверявания период, то не е налице обогатяване, съответно липсва имущество, което да подлежи на отнемане. Само когато превишението на наличното в края на периода имущество спрямо притежаваното такова в началото на проверявания период е над 150 000 лева може да се стигне до изчисление, при което размерът на несъответствието да отговаря на изискването на § 1, т. 3, доколкото по см. на § 1, т. 8 вр. т. 2 ДР на ЗОНПИ нетният доход съставлява имуществено благо, с което се увеличава патримониума на лицето, след приспадане на разходите, извършени за придобиване на това благо. Законът не поставя ограничение относно стойността на отнетото имущество при уважаване на иска, която може да е и по-ниска от 150 000 лева, поради това, че е възможно не всичкото притежавано в края на проверявания период имущество да подлежи на отнемане /напр. при доказан произход на средствата за придобиването му или поради погасяване по давност на правата на Комисията/. Подобни хипотези обаче не дерогират изискването придобитото и налично в края на проверявания период имущество да е общо на стойност над 150 000 лева, за да може да се обоснове извод за превишение в изискуемия от закона размер на несъответствие. При данните по делото въззивният съд е приел, че притежаваното от ответниците в края на проверявания период имущество е на стойност от 9 323,55 лв. и към края на проверявания период имуществото им се е увеличило с 648 лв. Затова не е налице значително несъответствие по см. на чл.107, ал.2 ЗОНПИ и пар.1, т.3 от ДР ЗОНПИ като предпоставка за исканото от КОНПИ отнемане на имущество и искът е неоснователен без да е необходимо да се формират изводи за размера на нетния доход и участващите в изчисленията му приходи/ доходи и разходи. Тези изводи съответстват на практиката на ВКС - ТР №4/21 г. ОСГК, на която се е позовал и въззивният съд, по поставените два правни въпроса. В мотивите на това ТР е посочено: Предмет на отнемане е незаконно имущество /това, за което не е установен законен източник на доходи/, което е налично към датата на проверката и може да формира стойността на „значителното несъответствие” по смисъла на § 1, т. 3 от ДР на ЗПКОНПИ. Наличието на имущество с неустановен законен произход не е достатъчно основание да се пристъпи към неговото отнемане; преди това е необходимо да се установи наличието на значително несъответствие. Стoйнocттa нa т.нap. „знaчитeлнo нecъoтвeтcтвиe“ е cпeциaлнo зaкoнoвo пoнятиe, oзнaчaвaщo пpeвишaвaнe c нaй-мaлкo 150 000 лв. cтoйнocттa нa имyщecтвoтo /нe нa cбopa нa paзxoдитe/ нaд oбщaтa cтoйнocт нa нетния доход зa проверявания пepиoд. Едва когато такова несъответствие е налице, на проверка подлежи това какви са доходите на проверяваното лице за изследвания период, какъв е източникът на тези доходи и дали същите съответстват на придобитото имущество или не. Това е така, защото целта на закона е да отнеме в полза на държавата незаконно придобитото от проверяваното лице имущество като се ограничат възможностите за незаконно обогатяване чрез придобиване на имущество и разпореждане с него. Такова обогатяване обаче е налице само в случаите, когато между притежаваното от лицето имущество в началото на проверявания период и в края на проверявания период е налице необосновано превишение, при което имуществото се е увеличило в края на проверявания период. В случаите, когато няма такова увеличаване или е налице съответно намаляване на имуществото в края на проверявания период, то не е налице обогатяване, т.е. липсва имущество, което да подлежи на отнемане. По изложените в ТР съображения неоснователни са и доводите на касатора за очевидна неправилност на въззивното решение – законът не е приложен в обратен, противоположен смисъл, а с извлечения чрез тълкуване, с позоваване и на практика на ЕСПЧ, действителен негов смисъл и цел. Посочено е, че конфискацията на имущество следва да е пропорционална на преследваната от закона легитимна цел, а засегнатите лица трябва да имат възможност за ефективна защита и не следва да понасят прекомерна тежест. Заключенията на националните съдилища не могат да са основани единствено на презумпцията за незаконен произход на имуществото при липса на доказан източник на приходи; трябва да се търси и причинна връзка с престъпна дейност /Д. срещу България, Т. и др. срещу България, Rummi срещу Е. и др./. В решение по гр.д. №704/24 г. на трето г.о. на ВКС / постановено след подаване на жалбата/ също е цитирана трайна практика на ВКС, с която е прието, че за целите на закона нетният доход може да бъде само нулева или положителна, но не и отрицателна величина. В тази връзка е приетото и от въззивния съд, че в случая не е необходимо да се формират изводи за размера на нетния доход – дори и да е нулев, при наличното имущество няма как превишението да е над 150 000 лв. Сочените основания за допускане на обжалването не са налице, поради което ВКС на РБ, трето г.о.