Определение № 4612 от 16.10.2025 г. на ВКС по гр. д. № 3985/2024 г.

Образувано е по касационна жалба, подадена от Ищцата И. С. А. против решение № 4162 от 10.07.2024 г., постановено по гр.д.№ 6910/2023 г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено Решение № 5456 от 06.04.2023 г., постановено по гр. дело № 5649/2022 г. по описа на СРС. С последното е отхвърлен предявеният от касаторката иск по чл. 76 ЗС да бъде осъдена ответницата М. П. К.-В. да предаде на ищцата владението върху избено помещение, находящо се в сграда в [населено място], [улица], при съседи: юг - [улица], запад - избено помещение на ответницата, север - двор и изток - избено помещение на ответницата, преди това на Т. Т., както и върху абонатна станция в сутерена и съсобствена дворна тоалетна до източната страна на сградата, отнето чрез насилие и по скрит начин на 29.07.2021г. В касационната жалба се навеждат оплаквания за незаконосъобразност на решението поради нарушение на процесуалните правила при разглеждане на делото – чл. 141, ал.4, чл. 176 ГПК и при анализа на доказателствата. Твърди се необоснованост на извода, че не е била във владение на помещенията, предаване на владението върху които претендира. В изложението по чл. 284, ал.3 т.1 ГПК, инкорпорирано в касационната жалба, са наведени основанията по чл. 280, ал.1, т.1 и т.3 и ал.2 ГПК. Формулирани са въпроси, които съдът ще разгледа по-долу. Ответникът по касация М. П. К.-В. оспорва касационната жалба и допускането до касация, защото не са обосновани основанията за селекция, а изводите на съда кореспондират на доказателствата по делото. Касационната жалба е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, подадена е против въззивно решение, което подлежи на касационно обжалване, поради което съдът я преценява за допустима. Данните по делото са следните: Ищцата И. С. А. твърди в исковата молба, че е била във владение на избеното помещение от 15.04.1987г., но на 29.07.2021г. шестима мъже, изпратени от ответницата с голям камион започнали да изхвърлят камъни, боклуци /с които ответницата била затиснала врата към външната врата на съсобствения коридор в сутерена/, както и нейни лични вещи. Вратата на мазето й била избита, премахната и изнесена с камиона, а вещите ъ - изнесени с камиона, а други повредени или заграбени. Ответницата поставила нейна врата на отвор към южната част на мазето на ищцата. Достъпът до абонатната станция бил преграден с друга заключена врата. На посочената дата вече била зазидана вратата и била измазана съсобствената дворна тоалетна. Мазето и преди това било отнемано от ответницата. Ищцата живеела на втория етаж на сградата и нямало как да чуе разбиването, а и поради заболявания, към онзи момент била почти неподвижна и затова счита, че отнемането на владението е станало по скрит начин. Ответницата М. П. К.-В. оспорва предявеният иск. Счита, че ищцата не е спазила преклузивния шестмесечен срок по чл. 76 ЗС. Твърди, че тя, а не ищцата се е намирала в законно владение на собственото си мазе № 8, за което на 13.07.2022г. сключила договор за охрана, като на 16.07.2021г. била монтирана и сигнално-охранителна система. Твърди, че не е отнемала владението на притежаваното от ищцата мазе № 5. Оспорва се твърдението, че ищцата няма достъп до абонатната станция и дворната тоалетна, поради което нямало как да се приеме, че й е отнето владението върху тях. РС е приел, че иска е предявен в рамките на шестмесечния преклузивен срок от узнаване. Отнемането на владението, според твърденията на ищцата, е станало на 29.07.2021г., срокът изтича на 29.01.2022г. – неработен ден (събота), поради което срокът за предявяване на иска е изтекъл на следващия работен ден - 31.01.2022г. (понеделник), на която дата исковата молба е подадена по пощата. Безспорно е, че ищцата и ответницата притежават в собственост други мазета, придобити като принадлежност към жилищата съответно на втория етаж /за ищцата/ и на другите етажи /за ответницата. Само двете са етажни собственици. По отношение на процесното мазе е постановено Решение от 05.01.2004г. по в.гр.д. № 470/2001г. на СГС, с което е отменено постановеното по гр.д. № 4827/1995г. на СРС решение от 30.04.1996г., като вместо това Ц. С. Ц., Ц. К. К. и ответницата М. П. К. /последните две като наследници на П. Г. К./ са осъдени на основание чл. 75 и чл. 76 ЗС, да върнат на И. С. А. владението върху зимнично помещение в сградата, находяща се в [населено място], [улица], означено като номер 4 в заключението на вещото лице по същото дело, като същите са осъдени да възстановят мазето в първоначалния му вид, като затворят направения отвор, избият тухлена стена, ремонтират напукана стена и почистят боклука. Решението е влязло в сила през 2004г. и е издаден изпълнителен лист на 18.05.2004г., но няма данни да е изпълнено по принудителен ред, а не се твърди и доброволно изпълнение. Разпитани са свидетелите А. А., А. П., К. В. и Д. К.. Свидетелят А., брат на ищцата, знае, че тя живее в сградата в [населено място], [улица], ходил там. на 29 юли, когато негов приятел му казал, че шест човека с камион изнасят вещи от долу и изкъртват врати. Не бил в София тогава, но отишъл да види. Когато отишъл хората с камиона не били там, нямало никого. Видял, че вратата откъм източната страна е затворена към мазетата. Имало ролетна щора, а тоалетната била зазидана. Вещите на ищцата били "нагоре с краката" и разхвърляни. Вратата откъм частта, която ползвала К., била разбита и била сложена нова врата, а преди това нямало врата. Към онзи момент сестра му била трудно подвижна - трябвало човек да я хване под ръка, за да я изведе. Свидетелят П. е работил за фирма, която изпълнявала функциите на професионален домоуправител на сградата. Присъствал на общо събрание. Не може да каже категорично, че на 29.07.2021г. е бил там. Заявява, че никога не е влизал в мазетата на сградата. Описаните от ищцата дейности никога не бил извършвал: това, което се правило, било само почистване на входа вътре, съобразно договора. Не е ходил там с камион, нито е ангажирал работници. Отрича да е влизал в мазето на ищцата и да е вадил вещи оттам. Свидетелят К. В. е бил повикан от М. К.-В. да разчиства мазетата. Знае коя е И. А. и че живее в същата сграда. На 29.07.2021г. отишъл с още няколко човека по молба на К.-В. да разчистват мазетата, тъй като щяла да прави ремонт. Разчистили две мазета, които се намирали в ляво като се слезе от стълбите в сутерена. Имало много кал, сажди, тухли, стелажи с гайки. К. ги предупредила да не пипат нещата в другите мазета и не е влизал в тях. В същия ден видял А., която се показала от прозорец на горния етаж и започнала да сипе обиди по тях и да ги хока. Попитала ги за кого работят, и, след като ъ отговорили, тя им заявила "Не, вие сте крадци, цигани мръсни. Как може тук да ни крадете? Сега ще извикам полиция." Те я поканили да слезе и ако си познае нещо от изнесеното, да го отделят. Тя слязла, огледала, след което се качила обратно. Дошли и полицаи, които записали данните на свидетеля и работещите с него. Не познава А. П., не знае дали е дошъл някой от етажната собственост. Уточнява, че на 29.07.2021г. дошъл помощник на К., който им отворил да влязат и да работят. На схемата на л. 17 от делото посочва като помещение, което са почиствали, означеното като абонатна станция. Свидетелят Д. К. работи във фирма, занимаваща се с монтаж на охранителни системи. Монтирал е такава в сутерена на сградата, находяща се на [улица]. До мазето го придружили двама мъже, които му показали местата, които трябва да се обезопасят. Знае, че системата е поставена за К. - тя била възложителят. На снимки разпознава помещенията и поставената охранителна техника. Никой не го е възпирал да влезе и да си свърши работата. На ответницата К.-В. са поставени въпросите, формулирани от ищцата по реда на чл. 176 ГПК и тя е отговорила на четири от тях: Не знае към 29.07.2021г. ищцата да е била неподвижна, тъй като предприемала действия по това време. Никакви врати не е изнасяла от сутерена. Наела фирма да почисти двора, като била сменена и негодна врата. На същата врата именно ищцата сменила ключалката, като дала ключ на ответницата. Относно движими вещи на ищцата не знае за какво става въпрос. Сочи, че вратата, която преграждала общия коридор, именно ищцата я махнала по настояване на трето лице. По отношение на дворната тоалетна уточнява, че е наследила къщата така, както е и не знае за какво говори ищцата. Потвърждава, че е сложила ролетна щора и СОТ в мазето. Твърди, че ищцата владее според наличните документи мазе № 5. Не се установява наличието на наказателно производство в съдебната му фаза по жалба на ищцата по повод фактите, обусловили предявяването на иска по настоящото дело. Съдебно-медицинска експертиза установява, че към 29.07.2021г. ищцата И. А. е страдала от многобройни, описани подробно заболявания, хронични, с дегенеративен и прогресиращ характер с голяма давност (от 2007г.), с рецидивиращо протичане, което е налагало продължителен щадящ двигателен режим и е можела бавно да стане от леглото. Приетата СТЕ, изготвена от Т. Т. установява, че за мазето, предмет на спора № 4 /или № 8/ няма представени документи за собственост на името на ищцата. Абонатна станция в сградата не е изградена, като предназначеното за това помещение № 2 е останало със статут на избено помещение. Означеното на чертежа мазе № 4 съвпада с посоченото от ответницата помещение № 8. На същото има поставен магнитен датчик на сигнелноохранителна система. Описани са подробно вратите в сутеренния етаж. По стените на мазето има увреждания, причинени от наличието на влага, непроветривост и мухъл. Има електрически ток. Има достъп до помещения, означени с номера 7 и 10, а помещение 4, идентично с № 8 е заключено, като има СОТ. В съдебно заседание уточнява, че на чертежа с жълт цвят е означена площта, на която ищцата твърди да е собственик /помещения 7, 4/8/ и 10/. РС е приел, че по делото не се установява ищцата да е била във владение на помещение № 4 към 29.07.2021г. Макар да е издаден изпълнителен лист на основание Решение от 05.01.2004г. по в.гр.д. № 470/2001г. на СГС, не се доказва на И. А. да е възстановено владението върху процесното помещение. От установеното, че св. К. монтирал сигнално-охранителна техника по възлагане от К. на 20.07.2021г., че вещото лице е установило, че процесното помещение № 4 е заключено и се охранява със СОТ, съдът е приел, че към 29.07.2021г. ответницата К.-В. е била във владение на помещение № 4, а не ищцата. По отношение на другите две помещения, РС е приел, че от снимките към заключението ясно се вижда запълването им с вещи, отговарящи като описание на тези, които твърди ищцата да притежава, включително книги, шкафове и полилей. Този извод е подкрепен и с показанията на св.В., че са изнасяли неща от помещението, означено на схемата като абонатна станция, т.е. помещение № 2, и това непосредствено до него, които попадат извън маркираната в жълто зона, а в останалата част от мазето им е било указано да не пипат. Ищцата, поканена да посочи изнесени нейни вещи, за да бъдат върнати, не е посочила такива. Вещото лице съобщава за демонтирана врата със следи от насилие върху нея, но по делото не са събрани безспорни доказателства кой, кога и защо е премахнал тази врата, съответно, че това се е случило именно на 29.07.2021г. РС се е позовал на СТЕ, за да приеме за установено, че ищцата А. има директен достъп до означената с жълто част през врата от двора. Показанията на брата на ищцата св. А. не са кредитирани, защото са приети за заинтересовани, той е неориентиран къде точно кое помещение се намира, а за твърдения акт на отнемане на владението на 29.07.2021г. разбрал от трето лице. За опровергано от писмените доказателства е прието твърдението на ищцата, че е била почти неподвижна и поради това не е могла да узнае за разбиване на вратата и останалите твърдени от нея действия. За недоказани са приети и обстоятелствата кога и кой е зазидана дворната тоалетна и ищцта да е била във владение на абонатната. Позовавайки се на молбата, с която ищцата е сезирала Софийска районна прокуратура за процесния случай, въззивният съд е приел, че тя е научила за действията на ответницата и че е лишена от достъп до процесните помещения на 25.07.2021 г. Позовал се е и на отразеното в писмо на СДВР от 28.09.2022 г., че процесният имот е посетен от служители на МВР на 28.07.2021 г. по сигнал за лица, изнасящи вещи от мазето, като датата се потвърждава и от постановлението за отказ от образуване на досъдебно производство от 14.10.2021 г. Затова е прието, че ищцата не може да се ползва от защитата по чл. 76 ЗС поради пропускане на преклузивния шест месечен срок. Въззивният съд е приел, че не е установено и ищцата да е била лишена от достъп до мазето или да е лишена от фактическа власт върху него на 29.07.2021 г., защото свидетелските показания сочат на други действия в други мазета, а ищцата не е познала свои вещи, изнесени от сутерения етаж, т.е. за недоказано е прието твърдението на ищцата, че отнемането на владението било продължително във времето и завършило на 29.07.2021 г., когато са изнесени вратата и нейни вещи. Евентуално изнасяне на изкъртена врата не е квалифицирано като отнемане на владение от друго лице, след като достъпът до помещението не е бил ограничен по друг начин. От приложените снимки, според твърденията на ищцата, е прието, че в мазето са разположени нейни вещи (макар и разхвърляни). Постъпът до помещение № 4 /8/ не бил ограничен според показанията на свидетеля Д. Н. К. и констатациите на СТЕ, а и поставянето на СОТ е извършено преди повече от шест месеца до предявяване на иска, поради което е направен извод, че към 29.07.2021 г. ищцата не е била във владение на процесното помещение № 4. За недоказани са приети обстоятелствата кой и кога е извършил насилствените действия по върху вратата, водеща към междинното помещение. За абонатната станция, съставляваща мазе, в което няма оборудване, са възприети изводите на РС, че ищцата има достъп, но не е доказано да е владяла това помещение. Установено е къде се е намирала дворната тоалетна, но е изяснено, че в момента е зазидана и в нея не се влиза. Зазиданата стена е измазана изцяло с цялата стена. Не е установено обаче кога е станало това и кой го е направил, а и дали ищцата е била във владение на това помещение. С тези мотиви иска е приет за недоказан и неоснователен и поради това е потвърдено решението на РС, с което е отхвърлен. Въззивното решение е валидно, като постановено от надлежен съдебен орган, в рамките на правораздавателната му власт, в изискуемата форма, подписано е и е разбираемо. Съдът се е произнесъл по редовна въззивна жалба в обема, в който е сезиран и при наличие на изискванията за постановяване на допустим съдебен акт. Предвид изложеното, не са налице основанията за допускане до касация по чл. 280, ал.2, пр. 1 и 2 ГПК. Според т.1 от ТР №1/2010 г. по т.д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС правен въпрос по смисъла на чл. 280, ал.1 ГПК, който е от значение за изхода на делото, разрешен в обжалваното въззивно решение е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретния спор. Касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода на делото, разрешен в обжалваното определение, както и да посочи и представи съдебната практика, на която твърди, че обжалваният акт противоречи. Неизпълнението на това изискване е достатъчно, за да не се допусне касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1, т.1 ГПК. Доколкото общо е посочено, че въззивното решение противоречи на ТР № 1/2001 г. на ОСГК на ВКС и на ТР № 1/2013 г., защото не е приложена императивна парна норма – чл. 33, ал.1 от Конституцията на Република България, съдът разглежда формулираните въпроси. Първият въпрос е: задължен ли е съдът, при предявен посесорен иск по чл. 75 или 76 ЗС да се произнесе по въпроса в чие владение или държане се намира имота или вещта, предмет на отнемането към момента на предявяване на иска и през времетраенето на процеса. По този въпрос не се е произнасял ВКС в цитираните две тълкувателни решения 1/2001 г. и 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, поради което не е доказано противоречие с тях, т.е. основанието по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК. Въпросът, така зададен, е и неопределящ изхода от спора, тъй като от значение е дали ищцата е била във владение или държане на процесната вещ, върху която иска предаване на владението, а не кой е във владение на имота. Отделно от това, въззивното решение не е постановено и в противоречие със съдебната практика на ВКС /напр. Решение № 73 от 2.04.2014 г. на ВКС по гр. д. № 731/2014 г., III г. о./, тъй като съдът се е произнесъл по въпроса дали ищцата е била във владение на процесните помещения, но позовавайки се на доказателствата е дал отрицателен отговор. Така по първия поставен въпрос, като неопределящ изхода от спора, не се допуска касационно обжалване и на основание чл. 280, ал.1, т.3 ГПК. Вторият въпрос е: при скритото отнемане на владението, при което ищцата не е могла да узнае точната дата на нарушението, от кой момент започва да тече преклузивния срок – от датата на нарушението или от датата на узнаването. Съдът е приел, че срока започва да тече от датата на узнаването, което е по-благоприятно за ищцата. Позовал се е на посочената от нея дата в жалбата й до Прокуратурата. Като резултат, съдът не е отхвърлил иска само защото не е спазен шест месечния срок, а защото не е установено ищцата да е била във владение на процесното мазе № 4 шест месеца преди предявяване на иска. Затова този въпрос не е определил изхода от спора и по него не са налице и двете наведени основания по чл. 280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК. Съдът е отправил към ответницата формулираните от ищцата въпроси, а е допуснал и задаването на въпрос, който тя е формулирала в откритото съдебно заседание. Затова отговора на трети въпрос е без значение за спора и по него не се допуска касационно обжалване нито поради противоречие със съдебната практика нито на основание чл. 280, ал.1, т.3 ГПК. Съдът е приел като доказателство снимки, които е представила самата ищца. Такива са приложени и към заключението на вещото лице, изготвило СТЕ. Обстоятелството, че ищцата не е доволна от извода, който съдът е направил от тези снимки не е основание за допускане до касация по въпроса снимките представляват ли годно доказателство. Затова този въпрос е неопределящ за изхода от спора. Съдът е приел, че иска е неоснователен и поради други мотиви, изложени по-горе. По него не е доказано противоречие със съдебната практика, а при данните по делото той не е от значение и за изхода от спора. Последният въпрос е свързан с непосредственото действие на нормите на Конституцията – чл. 5, ал.2. Формулиран е така: неприлагането на чл. 33, ал.1 от Конституцията, според която жилището е неприкосновено /част от което е избеното помещение/ без съгласието на обитателя му, никой не може да влиза в него или да остава в него, освен в случаите изрично посочени в закона, задължава ли съдът по посесорните искове да установи този факт. Вярно е, че императивните норми подлежат на прилагане от съда дори да няма позоваване на тях и в този смисъл е приетото н ТР № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. В случая обаче ищцата не е доказала, че процесното избено помещение е част /принадлежност/ към жилището й и, че е била в негово владение. Ведно с идеална част от жилището на втория етаж й е прехвърлено друго помещение, посочено като № 5, а процесното е № 4, идентично с № 8 по скицата на вещото лице. Отделно от това възможността за предявяване на посесорни искове при отнемане на владението по насилствен или скрит начин е една от формите на защита на правото по чл. 33, ал.1 от Конситтуцията, но от това не следва, че всеки предявен иск с твърдения за отнемане на владението върху части от жилището следва да се уважава. Твърденията подлежат на доказване, а съдът е приел, че не е доказано, че ищцата е била във владение на процесното избено помещение. По отношение на тоалетната в двора и абонатната също няма никакви доказателства, че са част от жилището й, че са владени от ищцата и че й е отнето владението от тях. Затова съдът не е процедирал в противоречие с императивна правна норма, поради което не са налице нито основанието по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК, защото няма противоречие със съдебната практика, нито основанието по чл. 280, ал.1, т..3 ГПК, защото фактите, установени по делото не сочат на приложимост на чл. 33, ал.1 от Конституцията. Не е налице и очевидна неправилност и по останалите въпроси. Такава е налице когато решението страда от особено тежка степен на неправилност в една от трите му форми, която може да се установи от мотивите на съдебния акт без да се извършва същинската касационна проверка по оплакванията в касационната жалба за правилно приложение на материалния закон, за допуснати съществени процесуални нарушения или несъответствие на фактическите изводи на събраните доказателства. Очевидно неправилно е решението когато съдът не е приложил или е приложил в обратен смисъл императивна правна норма. Както вече съдът посочи, въззивното решение не е постановено в противоречие с чл. 33, ал.1 от Конситтуцията на република България, тъй като не са доказани предпоставките за прилагане на този текст. Решението е очевидно неправилно и, когато не са спазени съдопроизводствени правила, гарантиращи обективно, безпристрастно и съобразено с обективната истина решаване на правния спор, при зачитане равенството на страните. В случая ищцата е отстранена от съдебно заседание, когато е разпитан доведения от нея свидетел, но след три забележки от съда за начина, по който разпитва свидетеля. Отстранена е след снемане на по-голямата част от показанията му. След това й е връчен препис от протокола, за да се запознае. Правилото на чл. 141, ал.4 ГПК е спазено. Провеждани са и следващи открити съдебни заседания, в които ищцата е присъствала. Не са нарушени и основни логически, опитни и общоприложими научни правила при формиране на правните изводи въз основа на установените факти по делото. Касаторката свързва очевидната неправилност с останалите оплаквания за неправилност в касационната жалба, но тях съдът може да разглежда само ако допусне касационно обжалване. Предвид изложеното по-горе, съдът не констатира пороци на въззивното решение, които да го квалифицират като очевидно неправилно, поради което не се допуска касационно обжалване и на това основание. Водим от горното, Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение