Решение № 332 от 3.11.2014 г. на ВКС по гр. д. № 1350/2014 г.

Решение № 332 от 3.11.2014 г. на ВКС по гр. д. № 1350/2014 г., IV г. о., ГК, докладчик председателя Бойка Стоилова Производството е по чл. 290 и следв. ГПК, образувано по касационната жалба на адвокат И. като процесуален представител на М. К. С. от [населено място] срещу въззивното решение на СГС от 10.ХII.2013 г. по гр. д. № 7767/2013 г. Касационно обжалване на решението е допуснато с определение № 912/15.VII.2014 г. по въпроса "произвела ли е заповед № 1/03.VI.2011 г., мотивирана съобразно изискванията на чл. 195 КТ, правен ефект прекратяване на трудовото правоотношение от момента на узнаването от ищеца за нея, настъпил в течение на съдебен процес по оспорване законността на уволнението по връчена преди това заповед, обективираща изявление на работодателя за прекратяване на трудовото правоотношение с посочване само на конкретна разпоредба от КТ като основание за това" в хипотезата по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК поради липса на практика. Жалбоподателят М. К. С. чрез процесуалния си представител адвокат И. е заявил в с. з., че отговорът на поставения въпрос следва да бъде отрицателен. Ответникът по касационната жалба [фирма] в молбата си от 08.Х.2014 г., подадена чрез адв. К., е заел становище за нейната недопустимост поради "недостатъчен материален интерес" на основание чл. 280, ал. 2 ГПК, както и за липса на предпоставки за допускане на касационно обжалване, евентуално за неоснователност. Претендира разноски. ВКС на РБ, състав на IV ГО, намира за неоснователно възражението на ответното дружество за недопустимост на касационната жалба с оглед предмета на спора по делото - искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ, които не са изключени от касационен контрол, какъвто е допустим и по иска по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ, въпреки размерът му под 5000 лв., с оглед акцесорния му характер /каквато преценка съдът е направил още с определението си по допускане на касационно обжалване/. По въпроса, послужил като основание за допускане на касационно обжалване, ВКС на РБ счита следното: Трудов договор се прекратява по начините и предпоставките, изрично предвидени в КТ. Сред тях са тези за прекратяване без отправяне на едностранно предизвестие. В случаите на прекратяване на трудовоправната връзка без предизвестие по силата на чл. 335, ал. 2, т. 3 КТ прекратяването настъпва от момента на получаването от насрещната страна на писменото изявление за това. Без значение за настъпването на такава правна последица е дали изявлението е съобразено или не с изискванията за мотивираност, за наличие на основанието за прекратяване или за спазване на правилата за закрила при уволнение. Това има отношение към законосъобразността на прекратяването, преценката за която се прави към момента на настъпването му. Изявления за прекратяване, отправени след друго вече получено и произвело действие, не водят до такава правна последица и не внасят каквито и да е изменения в първото. За да се произнесе по касационната жалба, ВКС на РБ взе предвид следното: С решението си от 10.ХII. 2013 г. СГС е потвърдил решението на СРС от 11.II. 2013 г. по гр. д № 29183/2011 г., с което са отхвърлени предявените от М. С. срещу [фирма] искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 - 3 КТ. За да постанови решението, въззивният съд е приел, че на 10.VI. 2011 г. на ищеца е връчена заповед № 13/04.VI. 2011 г., в която е обективирано изявление на работодателя му - ответника за прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ, че тази заповед сама по себе си няма конститутивно действие, тъй като актът, с връчването на който настъпва прекратяване на правоотношението, е заповед № 1/03.VI. 2011 г. по чл. 195, ал. 1 КТ, която ответникът не доказва да е връчил на ищеца преди предявяване на иска, но е представил по делото с отговора на исковата молба, тя следва да бъде приета за връчена на 29.ХI. 2011 г. /тъй като на тази дата е подадена молба от ищеца за оспорване автентичността на положения върху нея подпис/ и, следователно, от този момент трудовото правоотношение е прекратено, че не е налице едното от заявените две основания за незаконност на уволнението /неспазване на изискването на чл. 195, ал. 1 КТ/, тъй като заповед № 1 съдържа всички предвидени в тази разпоредба реквизити. Уволнението е законно и тъй като е установено /от обясненията на ищеца и от показанията на свидетел/ извършването от С. на вмененото му със заповедта /№ 1/03.VI. 2011 г./ дисциплинарно нарушение - на 02.VI. 2011 г. той товари стока на товарните бусове на предприятието за изнасяне от складовия район, без същата да е упомената в поръчките за деня. При тези обстоятелства и с оглед отговора на въпроса, послужил като основание за допускане на касационно обжалване, се налага извод, че атакуваното въззивно решение е необосновано и незаконосъобразно. Неправилно е приетото, че връчената на ищеца на 10.VI. 2011 г. заповед № 13/04.VI. 2011 г. не е произвела целеното действие - прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ, т. е. поради дисциплинарно уволнение. По силата на чл. 335, ал. 2, т. 3 във вр. с чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ именно такъв ефект е настъпил от момента на получаването от С. /на 10.VI. 2011 г./ на съдържащото се в тази заповед писмено изявление на работодателя за това. Изявлението не отговаря на задължителното изискване на чл. 195, ал. 1 КТ за мотивиране /с индивидуализиране на нарушението - в него като основание е посочена само разпоредбата на чл. 330, ал. 1, т. 6 КТ/, което само по себе си обуславя незаконността на уволнението. А тъй като преценката за това се прави към момента на прекратяването на правоотношението, впоследствие получената от ищеца /с отговора на ответника на исковата му молба, въз основа на която е образувано производството по настоящото дело/ мотивирана заповед № 1/03.VI. 2011 г. нито е санирала първата, нито е произвела прекратително действие. По изложените съображения и на основание чл. 293, ал. 2 ГПК атакуваното въззивно решение следва да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго за разрешаване на спора по същество /тъй като не се налага повтарянето или извършването на нови съдопроизводствени действия/. Предявеният иск по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ е основателен, тъй като уволнението на ищеца е незаконно. С оглед този извод и сключеният трудов договор за неопределено време основателна е и претенцията за възстановяването му на работа на длъжността "склададжия". Доказана и основателна е и претенцията по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ. От констатацията по трудовата книжка на ищеца, направена в с. з. на 06.II.2012 г., се установява, че през исковия период 11.VI. - 11.ХII.2011 г. ищецът е останал без работа поради незаконното му уволнение. Ето защо и на основание чл. 225, ал. 1 КТ на него му се дължи обезщетение в размер на 4403.26 лв., представляващо брутното му трудово възнаграждение за този период, ведно със законната лихва, считано от 06.VII. 2011 г. до окончателното му изплащане. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК на касатора следва да бъдат присъдени и 950 лв. разноски за производството пред въззивния и касационния съдилища /за производството пред първоинстанционния съд няма доказателства за заплащане на договореното адвокатско възнаграждение в размер на 700 лв. по договор за правна защита и съдействие от 05.VII. 2011 г./. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,