Определение № 180 от 01.03.2013 г. на ВКС по т. д. № 944/2012 г.

Производството е по чл.288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място], срещу решение № 179 от 03.07.2012г. по в.т.д. № 146/2012г. на Великотърновски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 370 от 21.12.2011г. по т.д. № 9/ 2011г. на Габровски окръжен съд, за отхвърляне на предявения от касатора против [фирма] иск по чл.92 ЗЗД за заплащане на сумата 73 550, 75 лева, представляваща неустойка за забава плащането на сумата от 48 229,60 лева за периода от 01.03.2008г. до 31.12.2008г. и за присъждане на разноски в полза на ответника по иска. В касационната жалба се сочи, че обжалваното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Ответникът, [фирма], не взема становище по жалбата. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното: Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 от ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. За да потвърди отхвърлянето на иска по чл. 92 от ЗЗД, въззивният съд е приел, че за периода от 01.03.2008г. до 31.12.2008г., мораторната неустойка във връзка със забавата на плащането на вноските по сключено между страните споразумение от 03.11.2006г. не се дължи, тъй като касаторът е бил вече обезщетен за тази забава чрез заплащането на законна лихва върху същата главницата по образувано изпълнително производство въз основа на издаден изпълнителен лист по чл.237, б.”з” ГПК /отм./ за главницата по споразумението и за лихва по чл.86, ал.1 ЗЗД, считано от датата на молбата по чл.242 ГПК /отм./ - 18.10.2007г. до 22.12.2010г. Изложени са съображения, че е недопустимо да се ангажира отговорността на ответната страна два пъти за едно и също неизпълнение, като от разпоредбата на чл.92, ал.1, изр.2 ЗЗД е изведена недопустимост на кумулирането на неустойка и обезщетение за вреди. Според решаващия състав, на кредитора се дължи алтернативно, по негов избор, или неустойка, или вреди от неизпълнението и с искането да получи сумата, представляваща мораторна лихва, ищецът – кредитор се е съгласил да бъде обезщетен именно с тази сума. Въззивната инстанция е изложила и допълнителни мотиви за нищожност на неустоечната клауза в размер на 0.5% дневно върху размера на забавената вноска до датата на плащането, като е приела, че нарушава общия принцип на справедливост в гражданските правоотношения, тъй като съпоставянето на размера на неустойката към момента на неизпълнение на договора с вече настъпилите от неизпълнението вреди, сочат на прекомерност на неустойката. В исковата молба съдът е сезиран с искане за заплащане на неустойка в размер на 44 130,45 лева за забава плащането на главницата от 48 229,60 лева за периода от 01.03.2008г. до 31.08.2008г., като след двойната размяна на книжата по реда на производството по търговски спорове е извършено така нареченото увеличение на иска по чл. 92, ал. 1 ЗЗД посредством прибавяне на неустойката в размер на 29 420,30 лева за нов период от 01.10.2008г. до 31.12.2008г. В частта, в която въззивната инстанция се е произнесла за претендираната неустойка за новия период, непосочен в исковата молба, въведена в процеса под формата на увеличение на иска, съществува вероятност обжалваното решение да е частично недопустимо, поради което само на това основание, съгласно т.1 от Тълкувателно решение №1/19.02.2010г. по т.д. №1/2009г. на ОСГТК на ВКС, в тази част въззивният акт следва да бъде допуснат до касационен контрол. Допускането на касационното обжалване е обосновано от касатора с твърдението, че въззивното решение съдържа произнасяне по значимите за изхода на делото въпроси относно приложението на чл.309 ТЗ; характера на решение, постановено в противоречие с императивна норма или практика на ВС или ВКС, както и може ли да се отхвърли искането за присъждане на мораторна неустойка при присъдена законна лихва за една и съща забава. С изключение на последния въпрос останалите формулирани от касатора въпроси не са обусловили изхода на делото, тъй като, за да отхвърли иска по чл.92, ал.1 ЗЗД въззивният съд е изходил единствено от становището, че с присъждането на неустойката при вече заплатена законна лихва за същото неизпълнение би се нарушил общия принцип за недопустимост на неоснователно обогатяване, като едновременно с това е прието, че неустоечната клауза е нищожна, поради противоречие с добрите нрави. Въпросът за възможността за кумулиране на обезщетение по чл.86, ал.1 ЗЗД за забавено изпълнение на парично задължение с договорна мораторна неустойка е включен в предмета на делото и е обусловил правните изводи на въззивния съд, поради което по отношение на него е осъществена общата предпоставка по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационен контрол. В постановеното по реда на чл.290 ГПК решение № 225 от 29.04.2010г. по т.д. № 838/ 2008г. на ВКС, II ТО, е прието, че няма законова пречка кредиторът да претендира мораторна неустойка, независимо от предхождащото предявяването на иска по чл.92, ал.1 ЗЗД присъждане с влязло в сила решение на обезщетение по чл.86, ал.1 ЗЗД за забавено изпълнение на същото парично задължение, щом размерът на лихвата за забава е приспаднат от размера на дължимата неустойка. Приемайки, че се дължи алтернативно, по избор на кредитора, или неустойка, или обезщетение за забава, въззивната инстанция имплицитно е отрекла възможността да се присъди неустойка за частта, надвишава размера на законната лихва за забава. Наличието на посочената задължителна практика, съгласно дадените разяснения в т.3 от Тълкувателно решение №1/ 19.02.2010г. по т.д. №1/2009г. на ОСГТК на ВКС, изключва приложението на основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК, поради което съдът не обсъжда приложените към изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК казуални актове на ВС и ВКС. Предвид горното, настоящият състав намира, че е налице хипотезата на чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване по конкретизирания, съобразно цитираното тълкувателно решение, въпрос „Може ли да се отхвърли иск за присъждане на договорна мораторна неустойка единствено поради това, че на кредитора вече е присъдено и изплатено обезщетение по чл.86, ал.1 ЗЗД за същото забавено изпълнение?”, с оглед проверка за съответствие на разрешението, дадено по този въпрос във въззивния акт, с това в постановеното по реда на чл.290 ГПК решение № 225 от 29.04.2010г. по т.д. № 838/ 2008г. на ВКС, II ТО. На основание чл.18, ал.2, т.2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, касаторът следва да внесе по сметката на ВКС държавна такса в размер на 1481,02 лева. Водим от горното и на основание чл.288 от ГПК, Върховният касационен съд