Определение № 4367 от 29.09.2025 г. на ВКС по гр. д. № 3272/2025 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба вх. №2395/07 .0 7.2025г. на Л. Ст. Л., чрез адв. Д., срещу определение №308/13.06.2025г. по в. ч. гр. д. №101/2025г. на Видинския окръжен съд, с което е потвърдено определение №463/18.03.2025г. по гр. д. №434/2024г. на Видинския районен съд за отхвърляне искането на жалбоподателя за приемане за съвместно разглеждане в делбеното производство на предявения от него срещу С. С. иск с правно основание чл. 29, ал. 3 СК за определяне на по-голям дял от общото имущество, придобито по време на брака им, състоящо се от апартамент с идентификатор [№] по КККР на [населено място]. Жалбоподателят счита определението за незаконосъобразно, поради което моли за отмяната му и връщане на делото на районния съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Твърди, че в първата фаза на делбата съдът се произнася по всички въпроси с преюдициален характер, в т.ч. и по споровете по чл. 29, ал. 3 СК, по отношение на правото на делба. Като основания за допускане на касационното обжалване се сочат тези по чл. 280, ал. 2 ГПК- нищожност и недопустимост на определението, както и очевидна неправилност. Чрез депозирания писмен отговор, ответницата по частната касационна жалба С. С., чрез адв. С., оспорва наличието на основания за допускане на определението на въззивния съд до касационно обжалване, респективно излага становище за неоснователност на жалбата. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение намира следното: Частната касационна жалба е процесуално допустима - подадена е в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Производството по гр. д. №434/2024г. на Видинския районен съд е образувано по искова молба на С. П. С. срещу Л. С. Л. за делба на придобития по време на брака между страните недвижим имот, представляващ апартамент с идентификатор [№] по КККР на [населено място]. С отговора на исковата молба Л. С. Л. е направил искане за определяне на по-голям дял от имота, предмет на делбата, поради значително по-големия му принос в придобиването му, в сравнение с приноса на бившата му съпруга. Първоинстанционният съд е приел, че така предявеният от Л. Л. иск с правно основание чл. 29, ал. 3 СК е процесуално недопустим. Изложени са съображения, че искът за определяне на по-голям дял от съсобствеността, каквото изрично с отговора си на исковата молба е претендирал съделителя Л. Л. в размер на 2/3 ид. ч. от съсобствеността за него и 1/3 ид.ч. от съсобствеността за ищцата С. С., е недопустим, тъй като същият е предявен след изтичане на преклузивния срок по чл. 31 СК. Съдът е приел, че бракът между страните е прекратен с влязло в сила на 31.07.2017г. съдебно решение, а искът по чл. 29, ал. 3 СК е предявен на 04.12.2024г. Отделно от това, съдът е посочил, че с иска за делба не могат да бъдат съединявани конститутивни искове, тъй като не отразяват състоянието на съсобствеността към момента на образуване на делото, а целят да създадат друга съсобственост, а и разглеждането на такива не е предвидено в разпоредбата на чл. 343 ГПК. Въззивният съд е споделил крайните изводи на първоинстанционния съд за недопустимост на предявения иск с правно основание чл. 29, ал. 3 СК. Изложени са събражения, че производството за съдебна делба е особено исково производство и нормите на процесуални закон определят кръга от въпроси, които могат да бъдат включени в предмета на това производство в първото по делото заседание. Съдът е посочил, че съгласно трайно установената съдебна практика с иска за делба не могат да бъдат съединявани конститутивни искове за създаване на съсобственост или на различни от законните дялове, т.е. не могат да се предявяват конститутивни искове за потестативни права, поради което правилно първоинстанционният съд е отказал да разгледа иска по чл. 29, ал. 3 СК. За да се произнесе относно наличието на основанията за допустимост на касационно обжалване, настоящият състав на Върховния касационен съд съобрази следното: Съгласно чл. 274, ал. 3 ГПК касационното обжалване на определенията се осъществява при условията по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК, доколкото жалбоподателят е повдигнал правен въпрос, с предвиденото в процесуалния закон значение, при наличие на някоя от допълнителните предпоставки - да е решен в противоречие със задължителната практика на Върховния касационен съд и Върховния съд в тълкувателни решения и постановления, както и в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, да е решен в противоречие с актове на Конституционния съд на Република България или на Съда на Европейския съюз, да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото или независимо от предпоставките по ал. 1, въззивното определение се допуска до касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност на основание чл. 280, ал. 2 ГПК. Настоящият състав на Върховния касационен съд счита, че касационно обжалване следва да бъде допуснато на осн. чл. 280, ал.2 ГПК с оглед необходимостта от извършване на преценка дали въззивното определение не е очевидно неправилно по следните съображения: Когато един иск не може да бъде обективно съединен с иска за делба, сезираният съд съгласно разпоредбата на чл. 211, ал.2 ГПК следва да отдели този иск за разглеждане в отделно производство. В писмения си отговор, ответникът претендира по-голям дял -2/3 ид. части поради наличието на съществен принос при закупуването на имота. В първото, проведено по делото о.с.з., ответникът чрез своя пълномощник уточнява, че възражението за по-голя, дял е направено под формата на иск, който да се разгледа съвместно с иска за делба. Тази изявления не биха могли да се квалифицират като иск по чл. 29, ал.3 СК, тъй като се неясни- не е ясно дали претенцията касае цялото имущество или само дял от конкретния имот, предмет на делбеното производство. Според константната съдебна практика, този иск трябва да се предяви за определяне на по-голям дял от цялото имущество, а не от една вещ или група от вещи, представляващи част от общото имущество, тъй като приносът може да се изрази в различни форми, поради което може да е значителен на единия съпруг в придобиването на конкретна вещ, но незначителен в придобиването на съпружеската имуществена общност като цяло. Съдът е следвало да остави без движение производството по така предявения иск с указания за уточняване на предявения петитум – дали се претендират 2/3 ид. части от цялото имущество, или само от делбения имот, след което да извърши преценка за редовността на иска и допустимостта за съединяването му с иска за делба съобразно извършеното уточнение. Изложеното налага извод, че въззивното определение е очевидно неправилно -основание по чл. 280, ал. 1, т. 2, предл. трето ГПК -като постановено в противоречие с процесуалните правила, поради което следва да бъде допуснато до касационно обжалване и отменено, а делото да бъде върнато на първоинстанционния съд за изпълнение на горните указания. В случай, че след отстраняване на нередовностите, съдът констатира недопустимо обективно съединяване предвид разясненията в т. 3, б. "а" от ППВС №7/1973 г. и практиката на ВКС, че с иск за делба не може да бъде съединен конститутивен иск за създаване на съсобственост или на различни от законовите дялове, но прецени, че е сезиран с иск по чл.29, ал.3 СК, съобразно разпоредбата на чл. 211, ал.2 ГПК следва да постанови отделянето му за разглеждане в друго производство. Воден от изложеното, Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.