Определение № 597 от 07.02.2025 г. на ВКС по гр. д. № 209/2024 г.

Производството е по чл. 248 ГПК. Постъпила е молба на 06.01.2025 г. от Д. Х. С., ЕГН [ЕГН] за допълване на определение № 5908/18.12.2024 г. по настоящото дело, като й се присъдят документираните деловодни разноски за касационна инстанция в размер на 2000 лв. Ответникът по молбата С. И. Г., ЕГН [ЕГН] оспорва молбата като счита прекомерен претендирания хонорар, тъй като касационното производство не се е развило във втората си фаза, защото не е допуснато касационно обжалване на въззивното решение, поради което моли да бъде намален. Съдът, като прецени искането и данните по делото, намира следното: С определение № 5908 от 18.12.2024 г. по настоящото гр.д.№ 209/2024 г. не е допуснато касационно обжалване на въззивно решение № 4197 от 26.07.2023 г. по гр.д.№ 10215/2022 г. на Софийски градски съд по касационна жалба, подадена от С. И. Г.. Ответницата по касация е подала чрез пълномощника си адвокат П. С. отговор на касационната жалба, с който е претендирала присъждане на деловодни разноски за касационна инстанция и е представила договор за правна помощ с уговорено и изплатено в брой адвокатско възнаграждение в размер на 2000 лв. Молбата по чл. 248 ГПК е подадена в законово определения едномесечен срок и е допустима. Разгледана по същество, молбата е основателна предвид постановения резултат и на основание чл. 78, ал.3 ГПК. Не е допуснато касационно обжалване на въззивното решение по касационна жалба на другата страна. Ответницата по касация е претендирала своевременно присъждане на разноски с отговора на касационната жалба и е доказала, че е направила такива с договора за правна помощ, в който е отразено, че уговорения хонорар е изплатен. Основателно е възражението на ответницата по касация за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение с оглед данъчната оценка на имота /към 2014 г. е 20 643 лв./, обстоятелството, че се касае за защита пред касационна инстанция, когато не се променя фактическата обстановка, т.е. няма нови факти, не се събират доказателства, не се правят и нови правни възражения по същество на спора. Съдът съобразява, че производството е протекло само във фазата по селекция, когато основният въпрос е дали са обосновани наведените основания за допускане до касация. В случая са наведени само основанията по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК, като не е бил формулиран въпрос и основанието по чл. 280, ал.2, пр.3 ГПК. Защитата по двете наведени основания не е изисквала преценка на голям обем съдебна практика. Предвид изложеното, съдът намира, че следва да намали претендираното адвокатско възнаграждение от 2000 лв. до размер на 1200 лв. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение