Определение № 967 от 01.08.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1753/2010 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Й. С. Т. срещу решение от 25.05.2010 год., постановено по гр.д № 3204 на Софийски апелативен съд, ГК, 2-ри състав, с което е оставено в сила решението по гр.д. № 38/2007 год. на Благоевградския окръжен съд, с което е отхвърлен като неоснователен предявеният от касатора срещу „ А.- С - О.", [населено място] иск за обявяване на сделката за покупко- продажба, изповядана с нот. Акт №81, t.VII, per. №5074, за недействителна спрямо него, както и за обезсилване на нотариалния акт. В касационната жалба, се правят оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради противоречието му с материалния закон, нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. /касационни основания за отмяна по чл. 281,т.З ГПК./ Касаторът моли въззивното решение да бъде отменено изцяло и вместо него да се постанови ново решение, с което предявените искове да бъдат отхвърлени. Претендира и разноски. Ответникът по касация [фирма], [населено място] оспорва както допустимостта на касационното обжалване, така и основателността на жалбата по същество, в писмен отговор по делото. Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о. с оглед правомощията по чл. 288 ГПК, приема следното: Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Не са налице обаче предвидените в ГПК условия за допустимост на касационното обжалванеДа е формулиран материалноправен въпрос, който да е бил предмет на разглеждане във въззивното решение и да е обусловил изхода на спора и неговото разрешаване да попада в една от хипотезите на чл. 280,ал.1,т1,2 и 3 ГПК. Съображенията за това са следните: С представеното по делото изложение като материалноправен въпрос се поставя този дали управителят на дружеството разполага с представителна власт да сключва предварителен договор без за това да е взето решение от Общото събрание на дружеството. Досежно този въпрос касаторът твърди, че съдът се е произнесъл в противоречие със представените с изложението решения, постановени при усл. на чл. 218а ГПК / отм./ и по чл. 290 ГПК, поради което счита, че в случая е изпълнен както критерия по чл. 280,ал.1,т.1 ГПК, така и този по чл. 280,ал.1,т.2 ГПК За да постанови своето решение, въззивният съд е приел, че сключеният между страните предварителен договор, въз основа на който ищецът е легитимира като кредитор по отношение на ответното дружество, е недействителен като сключен от лице без представителна власт.В тази връзка се излагат съображения, че дружественият договор на ответника е предвиждал въпросите относно придобиването и отчуждаването на недвижими имоти и вещни права да бъдат от изключителна компетентност на Общото събрание на съдружниците като тези решения е следвало да се вземат единодушно от тях.Независимо, че предварителния договор за продажба на недвижим имот няма транслативен ефект, а обвързва страните само на облигационно основание, съдът е приел, че спрямо него следва да се приложат изискванията на дружествения договор спрямо разпоредителните сделки. Доколкото по делото не е установено Общото събрание да е взело решение за сключването на договора, управителят не е имал правомощието да сключва такъв договор и да упълномощи с по- големи от своите права лицето С. Т., подписал договора от името на дружеството. Тези съображения на съда действително влизат в противоречие с представените с изложението решения, където принципно е прието, че изискванията касаещи разпоредителни сделки на отделни търговски субекти не се отнасят до предварителните договори, предвид техния облигационен характер. За да отхвърли предявеният иск обаче, въззивният съд приема и това, че дори другата теза / застъпена в представените с изложението решения/ да бъде споделена, при сключване на сделката, Т. е действал без представителна власт, доколкото упълномощаването за сключване на предварителния договор следва да бъде в писмена форма/ чл. 37 ЗЗД/, а той не е разполагал с такова пълномощно. Даденото му от управителя на дружеството пълномощно е общо, в него липсва изрична клауза, която да го оправомощава да сключи конкретния предварителен договор, поради което не може да се приеме, че изискването на чл. 37 ЗЗД е спазено. Следователно изхода на спора в случая е обусловен не само от решаването на правния въпрос, посочен от касатора, но и от други решаващи мотиви, по отношение на които касаторът не е формулирал такъв. Останалите съображения, които се съдържат в изложението по чл. 284,ал.3,т.1 ГПК имат характер на оплаквания за неправилност на решението, които могат да бъдат разгледани в евентуално производство по чл. 290 ГПК,ако касационното обжалване бъде допуснато, но не и в настоящото производство. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о.