Определение № 237 от 30.05.2022 г. на ВКС по гр. д. № 1025/2022 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на П. К. Д. срещу решение № 1769 от 25.11.2021 г. по в.гр.д.№ 1307 от 2021 г. на Варненския окръжен съд, гражданско отделение, с което е потвърдено решение № 261181 от 05.04.2021 г. по гр.д.№ 12040 от 2020 г. на Варненския районен съд за допускане на делба на апартамент № 94, находящ се в [населено място], район М.,[жк], бл.18 ет.8, ведно с избено помещение № 94 и 0,9075 % ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, при равни квоти между П. К. Д. и „Мид инвест“ ООД и при отчитане на запазено право на ползване върху 1/2 ид.ч. от имота в полза на М. П. П..

В жалбата се твърди, че решението на Варненския окръжен съд в частта му, касаеща признатото вещно право на ползване на М. П. П. само върху 1/2 ид.ч. от делбения имот, а не върху целия имот, е неправилно- основание за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 ГПК.

Като основания за допускане на касационното обжалване касаторът сочи чл.280, ал.1, т.1 ГПК и чл.280, ал.2, предл.2 ГПК. Твърди че решението е очевидно неправилно и че противоречи на практиката на ВКС /решение № 123 от 22.01.2015 г. по гр.д.№ 137 от 2014 г. на ВКС, ГК, II г.о., решение № 63 от 28.02.2014 г. по гр.д.№ 839 от 2012 г. на ВКС, IV г.о. и др./ по въпроса за точността на доклада пред съответната инстанция.

В писмен отговор пълномощникът на ответника „Мид инвест“ ООД оспорва касационната жалба. Моли касационното обжалване на решението на Варненския окръжен съд да не бъде допускано. Претендира за направените по делото пред ВКС разноски.

Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, състав на първо гражданско отделение по допустимостта на жалбата и наличието на основания за допускане на касационното обжалване счита следното: Касационната жалба е подадена от легитимирано лице, в срока по чл.283 ГПК и срещу въззивно решение по иск за делба на недвижим имот, което съгласно чл.280, ал.3, т.1 ГПК подлежи на касационно обжалване, независимо от цената на иска.

За да постанови решението си за потвърждаване на първоинстанционното решение, въззивният съд е приел за установена следната фактическа обстановка: че ищецът П. К. Д. е собственик на 1/2 ид.ч. от процесния апартамент на основание нотариален акт за дарение № ....от 12.11.2012 г. от баща си К. А. Д., а ответникът „Мид инвест“ ООД е собственик на останалата 1/2 ид.ч. от апартамента на основание влязло в сила постановление от 21.11.2019 г. по изп.д.№ 20187110400671 за възлагане на тази 1/2 ид.ч., бивша собственост на майката на ищеца и длъжник по изпълнителното дело М. П. П..

Тъй като с нотариален акт № ....от 12.11.2012 г. М. П. П. си е запазила правото на ползване на притежаваната от нея част от делбения апартамент безсрочно и безвъзмездно, въззивният съд е приел, че правилно в диспозитива на първоинстанционното решение изрично е посочено, че върху 1/2 ид.ч. от допуснатия до делба имот има запазено право на ползване в полза на М. П..

Що се отнася до посоченото в нотариалния акт, че М. П. си запазва правото на ползване и върху останалата 1/2 ид.ч. от апартамента /тоест и върху притежаваната от К. А. Д. 1/2 ид.ч./ съдът е приел, че то няма вещноправно действие, тъй като към 12.11.2012 г. М. П. не е била собственик на тази ид.ч. от апартамента: към този момент М. П. и К. Д. вече са били разведени с влязло в сила на 14.07.2006 г. бракоразводно решение и съществувалата до 2006 г. съпружеска имуществена общност върху апартамента е била трансформирана в обикновена съсобственост между бившите съпрузи при равни квоти. Поради това, за да може М. П. да придобие вещното право на ползване и върху тази ид.ч. от делбения апартамент, е трябвало преди 12.11.2012 г. собственикът на тази ид.ч. К. Д. или след 12.11.2012 г. приобретателят по нотариалния акт № ....от 12.11.2012 г., неин син и ищец по делото П. Д. да й учреди вещно право на ползване и върху тази ид.ч. По делото обаче доказателства за това или за последваща учредителна сделка нямало.

По довода на ищеца във въззивната жалба, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че вещното право на ползване на М. П. върху 1/2 ид.ч. от апартамента тежи само върху притежаваната от ищеца 1/2 ид.ч., въззивният съд е приел, че този извод на първоинстанционния съд е неправилен. Изрично е посочил, че правото на ползване на М. П. върху 1/2 ид.ч. от имота е в тежест и на двамата съделители, тоест че всеки от тях има право да ползва по 1/4 ид.ч. от имота и е длъжен да зачита правото на М. П. да ползва останалата 1/2 ид.ч. Тъй като обаче горепосоченият неправилен извод на първоинстанционния съд касае не диспозитива, а само мотивите на първоинстанционното решение, които не подлежат на самостоятелно обжалване, въззивният съд е приел, че няма основание за уважаване на въззивната жалба срещу така постановеното първоинстанционно решение за допускане на делбата.

С оглед тези мотиви на съда в обжалваното решение няма основания за допускане на касационното обжалване на това решение:

1. Не е налице соченото от касатора основание на чл.280, ал.1, т.1 ГПК, тъй като поставеният във връзка с това основание въпрос за пълнотата и точността на доклада пред съответната инстанция не е правен, по смисъла, разяснен в т.1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк.д.№ 1 от 2009 г. на ОСГТК на ВКС- защото не е обусловил изводите на съда в обжалваното решение. По този въпрос въззивният съд въобще не се е произнасял, а и не е бил длъжен да се произнася предвид разпоредбата на чл.269 ГПК и обстоятелството, че във въззивната жалба на ищеца не се съдържа довод за допуснато от първоинстанционния съд процесуално нарушение във връзка с доклада. Поради това и тъй като други правни въпроси не са посочени от касатора, не е налице основанието на чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационното обжалване на решението на Варненския окръжен съд.

2. Решението не е и очевидно неправилно, както твърди касаторът. За да е налице очевидна неправилност на решението като предпоставка за допускане до касационен контрол по чл.280, ал.2, предл.3 ГПК, е необходимо неправилността на решението да е дотолкова съществена, че да може да бъде констатирана от съда само при простия прочит на решението, без да е необходимо запознаване с и анализ на доказателствата по делото. Очевидната неправилност е квалифицирана форма на неправилност, която предполага наличието на видимо тежко нарушение на закона или явна необоснованост. В случая обжалваното решение не е очевидно неправилно: То не е постановено нито в явно нарушение на материалния или процесуалния закони /такова нарушение, което да е довело до приложение на законите в техния обратен, противоположен смисъл/, нито извън тези закони /въз основа на несъществуваща или несъмнено отменена правна норма/, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика. За да постави решението си, съдът е приложил относимите към спора норми на ЗС и ГПК, в действащите им редакции и съобразно с техния точен смисъл. Изводите, до които е достигнал съдът, не са в противоречие с правилата на формалната логика и в този смисъл не са явно необосновани.

3. Не са налице и другите предвидени в чл.280, ал.2 ГПК основания за служебно допускане на касационното обжалване на решението на Варненския окръжен съд: Няма вероятност решението да е нищожно или недопустимо, тъй като същото е постановено от съд в надлежен състав; в пределите на правораздавателната власт на съда; изготвено е в писмен вид и е подписано; изразява волята на съда по начин, от който може да се изведе нейното съдържание; постановено е по редовна искова молба и по предявения иск за делба, без да са били налице процесуални пречки за разглеждането на този иск.

Поради всичко гореизложено касационното обжалване на решението на Варненския окръжен съд не следва да се допуска.

С оглед изхода на делото и на основание чл.81 ГПК във връзка с чл.78 ГПК касаторът П. Д. дължи и следва да бъде осъден да заплати на ответника по жалбата „Мид инвест“ ООД направените от него разноски за адвокат по делото пред ВКС в размер на 400 лв.

По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, първо отделение