Определение № 5911 от 17.12.2025 г. на ВКС по гр. д. № 3959/2023 г.

Производството е по чл.248 вр. чл.290 ГПК. Страната по делото „Синдикална взаимозастрахователна кооперация - СиВЗК" (нататък и само - СиВЗК) иска от ВКС да допълни и измени касационното решение № 763 /20.12.2024 г. по делото в частта за разноските, като и присъди разноски за първоинстанционното и въззивното производство, като твърди, че за тях са представени списъци по чл.80 ГПК и доказателства във всяка от тези инстанции. Иска също да бъдат намалени присъдените на ищеца (насрещната страна) разноски за първата и въззивната инстанции. Молителят твърди, че ВКС не му е присъдил разноски за първата и за въззивната инстанция, съответно, че не е отменил въззивното решение в частта за разноските на насрещната страна. Молителят твърди, че в рамките на първоинстанционното производство е представен списък на разноски, с който са претендирани 4 488 лева за адвокатско възнаграждение с ДДС и са представени фактура, преводно нареждане и извлечение от сметка, удостоверяващо получаването на сумата и че в рамките на въззивното производство е представен списък на разноски, с който са претендирани 1 787.70 лева държавни такси, 4 488 лева за адвокатско възнаграждение с ДДС или общо 6 275.70 лева и са представени фактура, преводно нареждане и извлечение от сметка, удостоверяващо получаването на сумата и че с касационното решение исковете на ищеца са отхвърлени в общо съотношение 9.49 % /90.51 %, поради което следва да му бъдат присъдени 4 062.09 лева за първа инстанция и 5 680.14 лева за въззивната инстанция, а присъдените на ищеца разноски следва да бъдат намалени до 304.77 лева за адвокатско възнаграждение и 339.31 лева за държавна такса за първа инстанция и до 794.69 лева адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция. Насрещната страна Б. Г. Г. в писмен отговор оспорва допустимостта на молбата с доводи, че в касационното производство „СиВЗК“ е представила списък само на разноските си за касационната инстанция, а не за трите съдебни инстанции – позовава се на приетото в т.9 от ТР № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС. С определение № 5740 /09.12.2025 г. по ч.гр.д. № 4176 /2025 г. на IV г.о. на ВКС е прието, че молбата е подадена в срок. По нейната основателност: С касационното решение е отменено въззивното решение в частта, с която е уважен искът на Б. Г. Г. срещу „Синдикална взаимозастрахователна кооперация - СиВЗК" с правно основание чл.128, т.2 КТ за разликата над сумата 6 262.08 лева до сумата 72 013.92 лева и в частта, с която е уважен искът на Б. Г. Г. срещу „Синдикална взаимозастрахователна кооперация - СиВЗК" с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД за разликата над сумата 1 786.42 лева до сумата 17 371.16 лева, както и в частта за разноските и вместо това исковете са отхвърлени за тези разлики. Въззивното решение е потвърдено в частта, с която искът с правно основание чл.128, т.2 КТ е уважен за сумите 6 262.08 лева, ведно със законната лихва върху исковата молба от 25.11.2020 г., а искът с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД е уважен за сумата 1 786.42 лева. Б. Г. Г. е осъден да заплати на „Синдикална взаимозастрахователна кооперация - СиВЗК" сумата 6 000 лева разноски за адвокатско възнаграждение за процесуално представителство в касационната инстанция, която включва ДДС, и сумата 1 692.26 (хиляда шестстотин деветдесет и два лева и 26 ст.) разноски за държавни такси за касационното производство „Синдикална взаимозастрахователна кооперация - СиВЗК" е осъдена да заплати на адвокат В. Т. П., процесуален представител на Б. Г. Г., сумата 500 лева адвокатско възнаграждение за касационната инстанция за предоставената адвокатска защита на основание чл.38, ал.1, т.2 ЗА. С касационната си жалба „СиВЗК" е поискала да и бъдат заплатени разноските за трите съдебни инстанции съгласно представените по делата на трите инстанции списъци на основание чл.80 ГПК. При проверка на първоинстанционното дело настоящият съдебен състав установи, че с отговора на исковата молба „СиВЗК“ е представила списък на разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 4 488 лева с ДДС (л.218), фактура за адвокатско възнаграждение в размер на 4 488 лева с ДДС (л.185 и л.219), кредитен превод за същата сума и основание (л.220) и извлечение от сметката на адвоката, в което е отразено получаването на сумата (л.221). В хода по същество процесуалният представител на „СиВЗК“ е поискал присъждането на разноски съобразно списък по чл.80 ГПК. При проверка на въззивното дело настоящият съдебен състав установи, че с въззивната жалба „СиВЗК“ е поискал присъждането на разноски и е представил фактура за адвокатско възнаграждение в размер на 4488 лева с ДДС (л.15 и л.54), фактура за заплатени държавни такси в размер на 1 787.70 лева (л.29), с отбелязване от счетоводството на съда, че таксата е постъпила по сметка на СГС, кредитен превод за сумата 4 488 лева с ДДС за адвокатско възнаграждение (л.55) и извлечение от сметката на адвоката, в което е отразено получаването на сумата (л.56). В хода по същество процесуалният представител на „СиВЗК“ е поискал присъждането на разноски съобразно списък по чл.80 ГПК, който съдът е приложил по делото. Настоящият състав приема, че в първата и въззивната съдебни инстанции „СиВЗК“ е направил своевременно искане за присъждане на разноски, представил е списъци на разноски и доказателства за направени разноски, така както твърди в молбата по чл.248 ГПК. Поради това искането му е допустимо, а с оглед изхода от производството в касационната инстанция и основателно, така, както е направено: 4 062.09 лева за адвокатско възнаграждение в първа инстанция; 5 680.14 лева за адвокатско възнаграждение и държавни такси във въззивната инстанция. Настоящата инстанция намира, че присъдените на ищеца разноски за първа инстанция следва да бъдат намалени до 500 лева адвокатско възнаграждение на адвокат В. Т. П., процесуален представител на Б. Г. и 339.31 лева държавна такса и до 794.69 лева адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция на адвокат В. Т. П., процесуален представител на Б. Г.. Воден от изложеното съдът