Определение № 60137 от 17.09.2021 г. на ВКС по гр. д. № 696/2021 г.

Производството е по реда на чл. 248 ГПК. С молба вх. № 65574 от 6.07.2021 год. И. К. К., чрез адв. С. Ц. и адв. Юл. Н., иска да бъде изменено постановеното в настоящето производство определение № 60274 от 22.06.2021 год. в частта му за разноските, като присъдените на ответника Ч. Д. К. разноски бъдат намалени до размер на минималното адвокатско възнаграждение. Основанията на молителя се свеждат до твърдението, че присъденото адвокатско възнаграждение не е реално заплатено от Ч. К., за което молителят представя писмени доказателства за образувано срещу него изпълнително производство, по което има данни за частично изпълнение от негова страна на сума, далеч по-ниска от присъдената като разноски за платено възнаграждение на адвокат. На второ място – цената на иска в размер на данъчната оценка на имота обосновава размер на възнаграждението от 494.69 лв., определен на основание чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, което отговаря и на правната и фактическа сложност на делото. Поради това и заплатеното от другата страна възнаграждение за адвокат е прекомерно, като надвишава повече от пет пъти определеното в Наредба № 1 такова, като счита това възражение за процесуално допустимо с оглед характера на производството по чл. 288 ГПК и невъзможността в по-ранен момент да бъде направено. Молбата е оспорена от другата страна – Ч. Д. К., чрез адв. В. М., като неоснователна. Същият поддържа становище за доказано по делото плащане на адвокатското възнаграждение в присъдения размер и процесуална недопустимост на възражението за неговата прекомерност. Останалите основания на молителя счита за неотносими, поради което и иска подадената молба за изменение на определението в частта за разноските да се остави без уважение. С молба вх. № 65942 от 23.07.2021 год. /пощенско клеймо от 22.07.2021 год./ Г. Д. К., чрез адв. В. М. от САК, иска да бъде допълнено същото определение № 60274 от 22.06.2021 год. в частта му за разноските, като й се присъдят направените от нея такива в размер на 2 550 лв. Молбата е оспорена като процесуално недопустима, респ. неоснователна от И. К. К., чрез адвокатите Ц. и Н. по съображенията в представения отговор. Върховният касационен съд, в настоящият състав на Второ гражданско отделение, намира следното: И двете молби по чл. 248 ГПК са процесуално допустими, като подадени в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК от легитимирани да заявят исканията страни. При разглеждането им по същество, съдът намира следното: Молителят И. К. К. е касатор в производството по чл. 288 ГПК, приключило с постановеното определение № 60274 от 22.06.2021 год. С него не е допуснато до касационно обжалване въззивното решение № 260049 от 25.11.2020 год. по гр. д. № 355/2020 год. на Силистренския окръжен съд и при този изход същият е осъден да заплати на ответника по жалбата Ч. Д. К. направените от него разноски в размер на 2 550 лв., представляващи заплатено адвокатско възнаграждение, съгласно представените договор за правна защита и съдействие и списък на разноските по чл. 80 ГПК, приложени към подадения от него писмен отговор на касационната жалба /л. л. 119 и 120, респ. 274 и 275 от касационното производство/. Отговор на касационната жалба /вх. № 260261 от 25.01.2021 год./ от ответницата по нея Г. Д. К. е подаден в срока по чл. 287 ГПК /съобщението с препис от касационната жалба е получен от пълномощника на двамата ответници - адв. М. на 5.01.2021 год./. Поради неправилното подреждане на книжата по делото същият се намира в отделна приложена папка към делото, неномерирана, което е обосновало и направената в определението по чл. 288 ГПК констатация за липса на становище по жалбата от тази ответница. В отговора е заявено искане за присъждане на направените разноски съобразно представения списък и договор за правна защита и съдействие, установяващ заплатено адвокатско възнаграждение в размер на сумата 2 550 лв. Тъй като липсата на произнасяне по отношение на присъждане на разноски на Г. Д. К. се дължи на пропуск на съда да вземе предвид постъпилия от нея писмен отговор със заявено искане и приложено доказателство за заплащане на адвокатското възнаграждение в посочения размер, то молбата й за допълване на определението по чл. 288 ГПК в частта му за разноските е основателна. По молбата на касатора И. К. К., респ. по възраженията в писмения му отговор по молбата на Г. К., съдът намира следното: Възражението му за прекомерност на присъденото адвокатско възнаграждение на ответника Ч. К. е процесуално допустимо с оглед приключване на делото в закрито заседание. Поради това касаторът е разбрал за него едва с постановеното определение по чл. 288 ГПК, с което то е присъдено с оглед изхода на производството. Доказателство за заплащане на сумата 2 550 лв. за възнаграждение в полза на адв. В. М. е приложено към отговора на касационната жалба, препис от който не се връчва на касатора, и това е договора за правна защита и съдействие от 21.01.2021 год., установяващ плащането му в брой. С оглед на това и доводите на касатора, сега молител, по оспорване на плащането на възнаграждението са неоснователни, а представените към молбата писмени доказателства за образувано изпълнително производство са неотносими. Същите съображения за процесуална допустимост на възражението за прекомерност са относими и по отношение молбата на Г. К. за допълване на определението по чл. 288 ГПК в частта му за разноските, претендирани от нея за платено адвокатско възнаграждение в размер на посочената в договора сума, респ. неотносимостта на представените доказателства за образувано срещу нея изпълнително производство. По същество възраженията за прекомерност на заплатените адвокатски възнаграждения са основателни, поради следните съображения: Съгласно чл. 9, ал. 3 от Наредба № 1/2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, за изготвяне на отговор по касационна жалба с основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК, без процесуално представителство, възнаграждението е в размер ѕ от възнаграждението по чл. 7 или чл. 8, но не по-малко от 500 лв. Предмет на предявения иск, по който е постановено въззивното решение, което не е допуснато до касационно обжалване, е иск по чл. 108 ЗС срещу И. К., с цена на иска съгласно чл. 69, ал. 1, т. 2 ГПК в размер на данъчна оценка на имота от 3 762.40 лв. към 23.01.2020 год. /л. 32, 33 от първоинстанционното производство/. С оглед горния размер на цената на иска минималният размер на адвокатското възнаграждение по чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/2004 год. възлиза на сумата 493.37 лв., а съгласно чл. 9, ал. 3 от същата наредба минималният размер на адвокатското възнаграждение за отговора на касационната жалба не може да е по-малко от 500 лв. Настоящият състав счита, че заплатените от ответниците в настоящето производство Ч. К. и Г. К. адвокатски възнаграждения от по 2 550 лв. са прекомерни и следва да се намалят, но не в предвидения в наредба № 1/2004 год. минимален размер, а до размер на сумата от по 1 500 лв. за всеки от тях. Съображението за този извод е действителната фактическа и правна сложност на делото – касае се за иск по чл. 108 ЗС, като преценката за основателността му обхваща съобразяване на влязло в сила решение по предходен спор срещу праводател на настоящия ответник по иска И. К., както и предприетата защита по релевираните в касационната му жалба няколко основания за допускане на касационно обжалване с приложена съдебна практика, а и представяне на доказателства към жалбата, предпоставящи обсъждането им. В постъпилите от Ч. К. и Г. К., чрез пълномощника им адв. В. М., писмени отговори са развити съображения за недопускане на касационното обжалване на въззивното решение по въведените в касационната жалба основания по чл. 280, ал. 1 ГПК, както и позоваване на съдебна практика, приложена към всеки от отговорите и анализирана в тях. Без значение е обстоятелството, че съдържанието на постъпилите отговори на жалбата е идентично, тъй като всеки от ответниците има право на защита, респ. да му бъдат присъдени направените за осъществяването й разноски, доказани с представените договори за правна защита и съдействие. Поддържаният от И. К. довод за заплащане на едно адвокатско възнаграждение в случай на нает един адвокат от двамата ответници е неоснователен. И не на последно място, по въпроса за размера на адвокатското възнаграждение, съдът съобрази и размера на заплатеното такова от самия молител, което също надвишава в значителна степен предвидения в наредбата минимум. При тези съображения, настоящият състав на ВКС, ІІ г. о.