Определение № 4459 от 21.09.2026 г. на ВКС по гр. д. № 637/2026 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Камарата на независимите оценители в България срещу въззивно решение № 4545 /10.07.2025 г. по в.гр.д. № 5986 /2021 г. на Софийския градски съд, с което е потвърдено решение № 20272698 /09.12.2020 г. по гр.д. № 67400 /2018 г. на Софийския районен съд, с което е признато за установено по предявените от П. Й. С., Т. И. И., В. С. К., И. К. М., О. Р. П., Г. В. К., И. Л. Х., срещу жалбоподателя Камарата на независимите оценители в България отрицателни установителни искове с правно основание чл.124, ал.1 ГПК, че ищците не дължат на ответника заплащане на годишни вноски за 2018 г. в размер на по 25.00 лева и на годишни вноски за 2019 г. в размер на по 50.00 лева, съгласно решения на Управителния съвет на Камара на независимите оценители в България по т.7.1, т.7.3 и т.7.4 от Протокол № 74 /28.09.2018 г. във вр. с глава ІV, чл.10, ал.8 от Кодекс на професионалната етика на независимите оценители. Ответниците по касационната жалба П. Й. С., Т. И. И., В. С. К., О. Р. П., Г. В. К. са подали писмен отговор за липса на основанията за допускане на касационно обжалване и неоснователност на подадената касационна жалба. Настоящият състав намира, че съгласно разпоредбата на чл.280, ал.3, т.1 ГПК въззивното решение не подлежи на касационно обжалване по следните съображения: Съгласно чл.280, ал.3, т.1 ГПК не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5 000 лева - за граждански дела, с изключение на решенията по искове за собственост и други вещни права върху недвижими имоти и по съединените с тях искове, които имат обуславящо значение за иска за собственост. Предмет на настоящото дело са субективно и обективно съединени отрицателни установителни искове с правно основание чл.124, ал.1 ГПК, че ищците не дължат на ответника заплащане на годишни вноски за 2018 г. в размер на по 25.00 лева (двадесет и пет лева) и годишни вноски за 2019 г. в размер на по 50.00 лева (петдесет лева) за всеки един от тях, съгласно решения на Управителния съвет на Камара на независимите оценители в България. Тези искове са облигационни и оценяеми и съгласно чл.69, ал.1, т.1 ГПК цената на всеки един от тях е в размер на търсената сума - съответно на по 25.00 лева (двадесет и пет лева) и на по 50 лева (петдесет лева) по всеки от обективно съединените искове срещу всеки един от жалбоподателите. Допустимостта на касационно обжалване на въззивното решение по всеки един от исковете се преценява поотделно. Предявените и разгледани искове не попадат в изключенията, предвидени в разпоредбата на чл.280, ал.3, т.1 ГПК. От изложеното следва крайният извод, че касационната жалба е подадена срещу неподлежащо на касационно обжалване въззивно решение, което съгласно разпоредбата на чл.296, т.1 ГПК е влязло в сила от датата на постановяването и обявяването му, тя е недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане по същество. С оглед изхода от това производство касационният жалбоподател няма право на разноски, а трябва да бъде осъден да заплати на ответниците по жалбата направените от тях в настоящото производство разноски в размер на общо 1 000 лева. Следва да се присъди равностойността на тази сума в евро – в размер на 511.29 евро. Воден от изложеното и на основание чл.286, ал.1, т.3 ГПК съдът