Определение № 5458 от 27.11.2025 г. на ВКС по гр. д. № 731/2025 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на В. Р. Л. и В. Т. Л. чрез пълномощника му адвокат М. Г. против решение № 367 от 21.11.2024 г., постановено по гр. д. № 624 по описа за 2024 г. на Окръжен съд - Перник, с което е потвърдено решение № 742 от 26.08.2024 г. по гр. д. № 1834/2023 г. на Районен съд - Перник в частта, с която е оставено без уважение искането им по чл. 247 ГПК за допускане на поправка на очевидна фактическа грешка в мотивите на решение № 671 от 12.07.2024 г. относно фамилното име на ответника от И. на С.. Н. А. С. и И. Б. С. не са изразили становище по касационната жалба. За да се произнесе по наличието на основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, касационният съдебен състав съобрази следното: Въззивният съд е констатирал, че първоинстанционното дело е образувано по предявен от В. Р. Л. срещу Н. А. С., В. Т. Л. и И. Б. С. иск за делба, като с решение № 671//12.07.2024 г. е допуснато извършване на делба на сгради с идентификатор **** и **** с 1/2 ид. ч. от поземления имот, в който са построени с идентификатор ***, както и на УПИ *-* от кв. 23 по плана на [населено място], махала Д. и построената в него едноетажна жилищна сграда между страните по делото, като са определени правата им в съсобствеността на всеки от обектите. В. Р. Л. и В. Т. Л. са поискали от първоинстанционния съд да поправи допусната очевидна фактическа грешка при изписване на фамилното име на Н. С. като И.. Районният съд е отхвърлил искането, тъй като в диспозитива на решението фамилното име на съделителката е изписано правилно, а наличието на техническа грешка в мотивите не подлежи на отстраняване по реда на чл. 247 ГПК. Въззивният съд е потвърдил произнасянето на първоинстанционния като е констатирал, че навсякъде в диспозитива на решението името на съделителката Н. А. С. е изписано правилно и се е позовал на практика на ВКС, съгласно която на поправка по реда на чл. 247 ГПК подлежат допуснатите от съда очевидни фактически грешки само в диспозитива, но не и в мотивите на съдебния акт. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК В. Р. Л. и В. Т. Л. се позовават на основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК, както и по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по въпроса: длъжен ли е съдът да допусне поправка на очевидна фактическа грешка навсякъде в съдебното решение относно реквизитите, които идентифицират страните по делото – три имена, ЕГН, постоянен адрес – съгласно Закона за гражданската регистрация и ако не бъде допусната поправката, това ще създаде ли трудности при изпълнение на съдебното решение относно идентификацията на страните по него с оглед субективните предели на силата на пресъдено нещо И двете основания за допускане на касационно обжалване са обосновани с тезата на касаторите, че навсякъде в решението трябва да бъде посочено правилното фамилно име на съделителката С., а не погрешното И., тъй като при липса на поправка разминаването във фамилното име ще им донесе сериозни трудности при бъдещото изпълнение на съдебното решение, когато всяка администрация ще иска доказателства за идентичност на имената, а такава не е налице, тъй като правилното фамилно име на тази съделителка е С. а не И. и като се има предвид,че всяко лице в България се идентифицира н три имена, ЕГН и постоянен адрес, съгласно Закона за гражданската регистрация и всяка грешка в имената следва да се поправи. С оглед посочената обосновка липсва основание за допускане на касационно обжалване. В мотивите към т. 18 на Тълкувателно решение № 1 от 4.01.2001 г. по т. д. № 1/2000 г., ОСГК на ВКС е разяснено, че източник на силата на пресъдено нещо е дипозитивът на съдебното решение, а мотивите не са част от него и не формират сила на пресъдено нещо. Именно въз основа на разясненията в тълкувателното решение и изричната норма на чл. 236, ал. 1 и 2, уреждаща съдържанието на съдебното решение (диспозитива), към което се излагат мотиви, е формирана и практиката на ВКС, че на отстраняване по реда на чл. 247 ГПК подлежи допусната в диспозитива очевидна фактическа грешка, а поправка на очевидна фактическа грешка в мотивите към съдебното решение е допустима само когато това има значение за постановения диспозитив. Тезата на касаторите, че ще имат затруднения при изпълнение на съдебното решение е правно необоснована, доколкото съделителите са правилно идентифицирани в диспозитива на съдебното решение чрез трите си имена, включително и съделителката Н. С., поради което и няма съмнение между кои лица се разпростират субективните предели на силата на пресъдено нещо. По тези съображения липсват основания за преценка дали извода на съда, че при правилно посочване имената на съделител в диспозитива, допусната в мотивите към решението грешка в едно от тези имена не подлежи на поправка по реда на чл. 247 ГПК, не е очевидно неправилен, нито пък е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, тъй като е налице трайна практика на ВКС, с която въззивният съд се е съобразил. С оглед горните мотиви, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение