Определение № 1184 от 11.02.2025 г. на ВАС по адм. д. № 1009/2025 г.

Производството е по чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на М. Г. Е. от гр.Бургас. Жалбата е срещу определение №16 от 02.01.2025г., постановено по адм.дело №2257/2024г. на Административен съд - Бургас. В частната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното определение поради нарушение на материалния закон и необоснованост – отменителни основания по чл.209, т.3 вр. чл.236 от АПК. Претендира се отмяната му. Ответникът Общински съвет – Бургас, с представен писмен отговор изразява становище за неоснователност на частната жалба. Моли да бъде оставено в сила обжалваното определение. Върховният административен съд, състав на четвърто отделение, намира частната жалба за допустима - подадена срещу подлежащо на обжалване определение, с което се прегражда по-нататъшното развитие на производството, от страна по делото, за която то е неблагоприятно и в срока по чл.230 АПК. Разгледана по същество частната жалба е основателна по следните съображения: С обжалваното определение №16 от 02.01.2025г., постановено по адм.дело №2257/2024г. на Административен съд - Бургас, е оставена без разглеждане и е прекратено производството по жалбата на М. Г. Е. против протоколно решение №16/26.11.2024г. по т.9 от ОбС 08-0016325 на Общински съвет – Бургас, с което не е подкрепена докладната записка и проекта за решение на кмета на Община – Бургас. За да постанови този резултат административният съд се е основал на чл.159, т.1 от АПК и е приел, че оспореното протоколно решение на Общински съвет – Бургас не притежава характеристиките на административен акт, съгласно разпоредбите на чл.21, ал.1 от АПК, който би подлежал на съдебен контрол. Приел е, че Законът за общинската собственост (ЗОС) и Наредбата за условията и реда за установяване на жилищните нужди на граждани, настаняване под наем и продажба на общински жилища (Наредбата) на Общински съвет - Бургас не пораждат задължение за Общински съвет - Бургас да приеме решение за продажба на общинско жилище, дори е да е било направено такова предложение от кмета на Община – Бургас. Съдът е счел, че както разпоредбите на ЗОС, така и тези на Наредбата предоставяли само възможност за решение в този смисъл. Освен това първоинстанционният съд е счел, че оспореното протоколно решение на Общински съвет – Бургас нямало разпоредителна част, с която да се отричат или засягат права или законни интереси на жалбоподателя М. Г. Е., поради което за същата не бил налице и правен интерес от оспорването му. Обжалваното определение е неправилно, тъй като е необосновано и е постановено при нарушение на материалния закон. С оспореното протоколно решение №16/26.11.2024г. по т.9 от ОбС 08-0016325 на Общински съвет – Бургас, не е подкрепена докладната записка и проекта за решение на кмета на Община – Бургас. С тях е предложено на Общински съвет - Бургас, на основание чл.21, ал.1, т.8 от Закона за местното самоуправление и местната администрация, чл.47, ал.1, т.3 и ал.2 от Закона за общинската собственост (ЗОС), чл.40 от Наредбата, решение от 09.04.2024 г. (Протокол №3) на комисията по чл.8, ал.2 от Наредбата, прието в изпълнение на решение №2739/07.03.2024г. по адм. дело №9254/2023г. по описа на Върховен административен съд, да вземе решение да продаде на М. Г. Е., [ЕГН], общинско жилище, находящо се в гр.Бургас, [улица] (четиридесет и пет), [адрес], представляващо самостоятелен обект в сграда - апартамент с идентификатор 07079.610.107.1.1 по одобрени КККР на гр.Бургас. Както правилно е посочено в обжалваното решение, за преценката дали оспореното решение на Общински съвет – Бургас представлява индивидуален административен акт се съди по неговото съдържание и разпоредените с него правни последици. В случая независимо от неточния диспозитив на оспореното решение - „не подкрепя докладната записка и проекта за решение“, с този акт по същество е отказано за бъде продадено на М. Г. Е. общинското жилище, посочено в докладната записка и проекта за решение на кмета на Община – Бургас. Решението на общинския съвет е взето на основание чл.21, ал.1, т.8 от Закона за местното самоуправление и местната администрация (ЗМСМА), чл.47, ал.1, т.3 и ал.2 от ЗОС и чл.40 от Наредбата, които правни основания са изрично посочени в решението на общинския съвет. В този смисъл оспорваното решение представлява конкретен акт, за определен имот, с който е отказано разпореждане с общинска собственост. В конкретната хипотеза оспорено решение на общински съвет, взето на основание чл.21, ал.1, т.8 от ЗМСМА, касае разпореждане с общинско жилище. В този случай разпоредбата на чл.8, ал. 11 от ЗОС, предвижда изрична възможност актовете на общинския съвет за придобиване, управление и разпореждане с имоти и вещи- общинска собственост, взети на основание чл.21, ал.1, т.8 от ЗМСМА, да бъдат оспорвани по реда на чл.45 от ЗМСМА. Нормата на чл.45, ал.3 от ЗМСМА установява обща обжалваемост на актовете на общинския съвет, без да конкретизира лицата, на които принадлежи това право на оспорване. Съобразно чл.147 от АПК право да оспорват административните актове имат гражданите и организациите, чиито права, свободи или законни интереси са нарушени или застрашени от тях, или за които те пораждат задължение. В настоящата хипотеза решението на общинския съвет представлява отказ да бъде продадено на М. Г. Е. общинското жилище при условията на чл.47, ал.1, т.3 и ал.2 от ЗОС и чл.40 от Наредбата и е постановено в производството, образувано по заявление на частния жалбоподател за закупуване на общинското жилище. Ето защо следва да се приеме, че с решението, с което по същество общинският съвет отказва да продаде общинското жилище, правната сфера на М. Г. Е. се засяга неблагоприятно, поради което следва да й се признае и правото да оспори това решение на общинския съвет. В този смисъл определение №731 от 27.01.2022г. по адм. д. №11821/2021г. на ВАС, IV отд., определение №12222 от 4.10.2012г. по адм. д. №11832/2012г. на ВАС, VIII отд., определение №8518 от 5.10.2022г. по адм. д. №8218/2022г. на ВАС IV отд. С обжалваното определение неправилно първоинстанционният съд се е позовал на определение № 5229/01.06.2022г. по адм. дело №4198/2022г. по описа на ВАС. По това дело предмет на оспорване е бил мълчалив отказ на кмета на район „Люлин“ при Столична община. Този административен орган не издава административен акт по заявление за закупуване на общинско жилище. И изрично е посочено с определението на ВАС, че Общинският съвет е този, който вземе решения за продажба на жилището. В случая точно решението на Общинският съвет е предмет на оспорване, което подлежи за оспорване на основание чл.8, ал. 11 от ЗОС във вр. с чл.45 от ЗМСМА. В допълнение следва да се посочи, че дали общинският съвет е бил длъжен да продаде общинското жилище, респ. дали законосъобразно е постановил отказа си за това, е въпрос по съществото на спора, който не може да бъде обсъждан във фазата по допустимостта на жалбата. Като е приел обратното, административният съд е постановил неправилно определение, което следва да бъде отменено. Делото следва да се върне на същия съд за продължаване на процесуалните действия по него. Мотивиран така и на основание чл.236 във връзка с чл.221, ал.2, предл. ІІ от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение