Определение № 65 от 17.02.2014 г. на ВКС по гр. д. № 7525/2013 г.

Производството е с правно основание чл.288 от ГПК.Постъпила е молба от касатора Ю. С. Ц. от [населено място] с искане за спиране на производството по делото на основание чл.229 ал.1 т.4 от ГПК до приключване на това по гр.д.№ 70204 по описа за 2013г.на РС Монтана, за което твърди,че е преюдициално. В изричното си становище с вх.№ 1179 от 5.02.2014г.ответната страна – държавата, представлявана от министър на финансите чрез процесуалния представител юрисконсулт Ч.-К. – счита, че подадената молба следва да бъде оставена без уважение като недопустима и неоснователна. Мотивира се с т.9 от ТР №2 от 2.07.2004г. по т.д.№2/04г. на ОСГК на ВКС и със спецификата на производството / касационния съд по реда на чл.288 от ГПК не разглежда спора по същество, а по чл.290 от ГПК –не събира и не обсъжда нови доказателства/. Счита, че ВКС няма правомощия да спира производството по делото извън случаите когато по поставен в жалбата въпрос е сезирано Общото събрание за уеднаквяване на констатирана противоречива практика. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като разгледа искането, изразените от страните доводи и материалите по делото, намира същото за неоснователно по следните съображения: Насрочено е произнасяне по допустимост на подадена касационна жалба срещу въззивно решение № 1225 от 20.06.2013г.по гр.д.№ 2691/12г. на Софийски апелативен съд за отмяна на решение № 69 от 14.07.08г. по гр.д.№ 250/08г.на СГС в частта, с която предявения от държавата иск с правно основание чл.55 ал.1 изр.3 от ЗЗД е отхвърлен за сумата от 6 037 886.58лв. и в частта за разноските и вместо това е постановено друго, с което е осъдена Ю. Ц. да заплати на държавата посочената сума, представляваща пазарната цена на получени на отпаднало основание компенсаторни записи с номинална стойност 14 051 400лв.,ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 24.01.08г. до окончателното й изплащане, потвърден е първоинстанционния акт в останалата му отхвърлителна част и са присъдени следващите се разноски. Искането е за спиране на това производство до произнасяне по гр.д. № 70204/ по описа за 2013г.на РС Монтана, с предмет чл.124 ал.5 от ГПК за установяване на престъпно обстоятелство – престъпление по чл.319 от НК /скриване на молба с вх.№ 828 от 21.05.1998г./ Това производство поради недопустимост на иска е прекратено с определение от 5.12.13г., което понастоящем е предмет на инстанционен контрол. Така направеното искане за спиране на настоящето производство, на основание чл.229 ал.1 т.4 от ГПК с твърдение за наличие на преюдициален спор в друг съд, е неоснователно. В производството с правно основание чл.288 от ГПК се изследват единствено и само наличието на предпоставките, посочени в чл.280 от ГПК. Висящите спорове, в други съдилища са ирелевантни, защото в производството по допустимост съдът не се произнася по съществото на спора /В това производство не е налице „решаване на спора” по смисъла на чл.229 ал.1 т.4 от ГПК/. Мотивиран от изложеното, Върховен касационен съд,състав на Трето гражданско отделение