Определение № 215 от 22.03.2022 г. на ВКС по гр. д. № 4104/2021 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. С въззивно решение № 264 от 24.03.2021 г., постановено по в. гр. дело №2255 по описа за 2020г. Софийският апелативен съд е отменил частично решение №161 от 08.01.2020год., постановено по гр.дело №290/2018год. по описа на СГС, І-5 състав в частта, в която е осъдена Прокуратурата на РБ да заплати на В. Г. А. обезщетение за претърпени неимуществени вреди, вследствие на незаконно обвинение за извършено престъпление по чл.131, ал.1,т.12 от НК за което е бил оправдан по нохд №21103/2012год. по описа на СРС, НО, 103-ти състав за сумата над 10 000лв. до 20 000лв., както и в частта, в която Прокуратурата на РБ е осъдена да заплати на адв. Ш. адвокатско възнаграждение над сумата от 477лв. до 952,33лв., а на В. Г. А. разноски над сумата от 3,33лв. до 6,66лв. и вместо него е постановил друго, с което е отхвърлил предявения от В. Г. А. против Прокуратурата на РБ иск с правно основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ за разликата над 10 000лв. до 20 000лв. - обезщетение за неимуществени вреди. Потвърдено е първоинстанционното решение, в частта, в която искът на В. Г. А. е уважен за сумата от 10 000лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от описаното наказателно производство, ведно със законната лихва от 24.08.2017год., както и в отхвърлителната част за разликата до пълния претендиран размер на обезщетението от 30 000лв. Подадена е касационна жалба от В. Г. А., чрез адв. Ш. срещу въззивното решение в частта, в която първоинстанционното решение е отменено в осъдителната част за разликата над 10 000лв. до 20 000лв. и е отхвърлен предявения иск с правно основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ за тази разлика, както и е потвърдено първоинстанционното решение в отхвърлителната част до пълния претендиран размер на обезщетението от 30 000лв. В касационната жалба са релевирани оплаквания по чл. 281, ал. 1, т. 3 ГПК за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Искането е за отмяна на решението в отхвърлителната част и присъждане на обезщетението в пълния претендиран размер, което смята за дължимо обезщетение за неимуществени вреди в справедлив размер. В приложеното към касационната жалба изложение на основанията за допускане на касационното обжалване, касаторът сочи чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Формулирани са следните въпроси: 1. Съобразени ли са изцяло критериите за справедливост по смисъла на чл.52 от ЗЗД, дефинирани в ППВС № 4/1968г. и определен ли е присъденият от въззивния съд размер за обезщетение за неимуществени вреди в съотвествие с тях? 2.Следва ли съдът при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди по иска с правно основание чл.2, ал.1, т.З от ЗОДОВ, в мотивите си да посочи всички обстоятелства, въз основа на които го определя?, 3. При определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди по иска с правно основание чл.2, ал.1, т.З от ЗОДОВ, следва ли въззивният съд да обсъжда такива факти и обстоятелства като неудобства и притеснения на пострадалия в личен и професионален план; влошаване на общественото доверие; ограничаване на социалните контакти; последици в личната емоционална сфера; отражението на наказателното преследване върху семейството и приятелите; засягане на гражданското чувство на пострадалия; засягане на чувството му за справедливост; накърнената репутация? Като по тези въпроси решението е постановено в противоречие с решение № 66/09.03.2018г. постановено по гр.д.№ 2785/2017г., ГК, IV-то ГО на ВКС, решение№ 50/14.03.2018г., постановено по гр.д.№2896/2017г., ГК, IV-то ГО на ВКС; решение №28/06.02.2018г., постановено по гр.д.№1639/2017г., ГК, IV-то ГО на ВКС; решение№ 25/13.03.2018г., постановено по гр.д.№2167/2017г., ГК, ІІІ ГО на ВКС; решение№ 292/11.03.2015г. постановено по гр.д.№ 3435/2014г., ГК, ІІІ-то ГО на ВКС. Също така е поставен и въпрос: 4.При определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди, следва ли въззивният съд да съобразява този размер с обществените критерии за справедливост, свързани с икономическите условия в страната и жизнения стандарт на населението за съответния период, следвайки принципа за пропорционалност между претърпените вреди и паричното им възмездяване, средностатистическите показатели за доходите по време на възникване на увреждането, покупателната способност в страната. По този въпрос посочва, че въззивното решение е постановено в противоречие с решение № 200 /16.06.2016г. постановено по гр.д.№ 1019 /2016г., IV-то ГО на ВКС, решение № 108/13.08.2018г., постановено по гр.д.№ 3053/2017г., IV-то ГО на ВКС, решение № 93/04.07.2018г., постановено по гр.д.№ 3460/2017г., ГК, ІІІ-то ГО, на ВКС, решение №32 /04.05.2020г., постановено по гр.д.№ 1517/2019г., ГК, IV-то ГО на ВКС, решение № 145/06.07.2017г., постановено по гр.д.№ 4132/2016г., IV-то ГО на ВКС, решение №161/ 03.06.2016г., постановено по гр.д.№ 377/2016г., ГК, IV-то ГО на ВКС. Смята, че въззивното решение е и очевидно неправилно. Ответникът по касация Прокуратура на РБ е подал писмен отговор по чл. 287 ГПК, в който оспорва касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК срещу подлежащо на обжалване въззивно решение и е допустима. Върховният касационен съд, състав на ІІІ гражданско отделение на Гражданската колегия, след преценка на изложените основания за касационно обжалване и по допускане на обжалването намира следното: Въззивният съд е приел за установено, че на 10.04.2012г., ищецът В. Г. А. е привлечен като обвиняем за извършено на 04.04.2012год. престъпление по чл.131, ал.1,т.12, вр. с чл.128, ал.2, пр.9, вр. ал.1 от НК по ДП №670/2012год. на 07 РПУ-СДВР, пр. пр. №12537/2012год. на СРП и спрямо него е взета мярка за неотклонение “парична гаранция“. С влязла в сила присъда на 24.08.2017год., постановена по внохд №792/2017год., от СГС, НО, ІІІ в. състав, след като е потвърдена присъдата на СРС, НК, 103-ти състав, по нохд №21103/2012год. от 22.04.2016год., е признат за невиновен в извършването на престъплението, за което е привлечен към наказателна отговорност. По делото е разпитан свидетелят Г. А., баща на ищеца, чиито показания въззивният състав е взел предвид в мотивите си при съобразяване на чл.172 ГПК и кредитиране на показанията на свидетеля, като непосредствени относно това, че ищецът е бил психически потиснат, затворил се в себе си, станал раздразнителен и избухлив спрямо близките си, чувствал се изолиран от приятелския си кръг. Не са кредитирани показанията на свидетеля относно обстоятелствата, че ищецът е останал без работа в следствие на повдигнатото обвинение, пътувал в чужбина, за да търси работа, но и там не могъл да намери, имал влошено здравословно състояние и което е прието, че не коренспондира с останалите събрани по делото доказателства. При така установената фактическа обстановка въззивният съд е приел, че са осъществени предпоставките за носене на отговорност по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, както и ищецът е претърпял вреди от незаконното обвинение, които подлежат на обезщетяване. При определяне размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди е съобразил, че в резултат на воденото срещу ищеца наказателно производство, същият е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в изживян психически стрес и душевно безпокойство, станал раздразнителен и избухлив, чувствал се изолиран от приятелите си. Като е отчел тези обстоятелства, както и че наказателното производство е приключило с оправдателна присъда в производство пред две съдебни инстанции, в които са събирани доказателства за изясняване на делото от фактическа страна с цел разкриване на обективната истина, но също така е взета мярка за неотклонение -парична гаранция, която не ограничава свободното предвижване на лицето, времето, през което се е водило наказателното производство, социално икономическата обстановка в страната към влизане в сила на оправдателната присъда, съдът е преценил, че справедливият размер на обезщетението за неимуществени вреди е 10 000лв. Отхвърлен е искът за разликата над определения размер до пълния претендиран по искова молба от 30 000лв.-обезщетение за неимуществени вреди. При тези мотиви на въззивния съд се обосновава извод, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване поради следните съображения: Поставените в изложението въпроси са обуславящи за изводите на съда, но не са разрешени от въззивния съд в противоречие с приложните от касатора решения на ВКС. Съгласно ППВС № 4/1968 г. и постановени по реда на чл. 290 ГПК съдебни решения, при определяне обезщетението за неимуществените вреди следва да се вземат под внимание всички обстоятелства, които обуславят тези вреди. На обезщетяване подлежат неимуществените вреди, които са в пряка причинна връзка с увреждащото действие. Размерът на обезщетението се определя по справедливост от съда, който за всеки отделен случай извършва преценка на редица конкретни и обективно съществуващи обстоятелства – тежестта на обвинението, продължителността на наказателното производство, данните за психическото състояние и негативните последици, претърпени от ищеца, а също и редица други обстоятелства от значение за конкретния спор. В практиката на ВКС са дадени разяснения за критериите, по които при всеки отделен случай се определя размерът на обезщетението. Въпрос на фактическа преценка на решаващия съд е определянето на обезщетението по чл. 52 ЗЗД при спазване на тези критерии. По правилността на тази преценка касационната инстанция се произнася, ако бъде допуснато касационното обжалване. В случая тезата на касатора за необоснованост на мотивите и присъдено обезщетение в занижен размер не може да бъде споделена. При определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди въззивният съд е взел предвид вида и тежестта на престъплението, което в случая е тежко престъпление, обстоятелството, че вследствие на образуваното наказателно производство срещу ищеца той е бил психически потиснат, затворил се в себе си, станал раздразнителен и избухлив спрямо близките си, чувствал се изолиран от приятелския си кръг, както и обществения критерий за справедливост при съществуващите в страната обществено-икономически условия на живот. В този смисъл поставените от касатора въпроси в изложението не са разрешени от въззивния съд в противоречие с цитираната от касатора практика на ВКС. Не са установени вреди над обичайните като интензитет и вид, като са изложени съображения за това при съобразяване на какви специфични за конкретния случай обстоятелства е определен размерът на обезщетението, включително отчитайки, че ищецът е търпял вреди от предприетото срещу него наказателно производство и процесуално следствени действия, повдигнатото обвинение е за тежко престъпление, до постановяване на влязлата в сила оправдателна присъда е изминал период от пет години, като мярката за неотклонение е парична гаранция, което не е ограничило свободното му предвижване, възможност да работи, както и извеждане от семейна и социална среда. Следва да се посочи и че размерът на обезщетението за неимуществени вреди се определя за всеки отделен случай, като се отчитат конкретните факти и обстоятелства. В този смисъл не може да се приеме, че атакуваното решение противоречи на посочените съдебни решения на състави на Върховния касационен съд – разликата в присъдените обезщетения за неимуществени вреди се дължи на спецификите на всеки отделен казус. Посочените от касатора решения, включително и решение №50/14.03.2018год., постановено по гр.дело №2896/2017год., ІV ГО на ВКС, където е определено по-високо обезщетение, касае случай, в който спрямо лицето срещу което е предприето незаконно наказателно преследване е постановена по-тежка мярка за неотклонение като задържане под стража и домашен арест, извършен е показен арест при задържането, широко разгласяване в пресата за извършено престъпление в предвид изпълняваната от него служба в областта на правораздаването, където изискванията на обществото са завишени, повдигнато второ обвинение, последвало дисциплинарно уволнение и отстраняване от длъжност от което са последвали неимуществени вреди, причинили срив на професионалната реализация и търпените негативи на обществените нагласи се отразяват изключително неблагоприятно на неимуществената сфера на лицето. Същото се отнася и до решение № 145/06.07.2017год., постановено по гр.дело №4132/2016год., ІV ГО на ВКС, в което също е определено по-високо обезщетение за неимуществените вреди по иск с правно основание чл.2, ал.1,предл.3 ЗОДОВ, в който случай претендиращото обезщетението лице за незаконно наказателно преследване е било задържано под стража за триста дни. Не е налице и основание за допускане на касационно обжалване, съгласно чл.280 ал.2 ГПК. Съгласно константната непротиворечива практика на съставите на ВКС, за да е налице очевидна неправилност по смисъла на съдържанието на това понятие, в цитираната законова разпоредба е необходимо да е налице постановен правораздавателен акт, с който законът е приложен в неговия обратен, т.е. противоположен смисъл или е приложена несъществуваща или отменена правна норма или при произнасянето си съдът да е допуснал явна необоснованост на съдебния акт, вследствие на грубо явно нарушение на правилата на формалната логика. Във всички случаи, за да е очевиден подобен порок, то това следва да се установява в самия акт, без да е необходим допълнителен анализ и нова преценка на събраните по делото доказателства за приетите като установени факти, което в случая не е налице по отношение на въззивното решение. Предвид изложеното, не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение. При изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр. отделение