Определение № 1295 от 16.03.2026 г. на ВКС по гр. д. № 3449/2025 г.

Производството е по чл.248 вр. чл.288 ГПК. С определение № 180/ 15.01.2026 г. по делото настоящият състав на ВКС не е допуснал касационно обжалване на въззивно определение № 602 /16.05.2025 г. по ч.гр.д. № 313 /2025 г. на Старозагорския окръжен съд и е осъдил частния жалбоподател И. И. Б. да заплати на А. А. С. сумата 766.94 евро (равностойността на 1 500 лева), представляваща разноски за процесуално представителство в касационното производство. С молба от 16.01.2026 г. с вх. № 948/16.01.2026 г. процесуалният представител на И. И. Б. иска от съда да измени определението в частта за разноските поради прекомерност. Позовава се на решение на СЕС по дело C-438/22 за това, че съдът не е обвързан от размерите на адвокатските възнаграждения по Наредба № 1/2004 г., твърди, че по делото липсва материален интерес (т.к. се касае за частна жалба) и че фактическата му и правна сложност е ниска, тъй като защитата му се изчерпва с депозиране на отговор. Като се позовава на разпоредбите на чл.9, ал.3 вр. чл.7, ал.1, т.7, прел.2 и чл.7, ал.4 от Наредба № 1/2004 г. иска присъденото възнаграждение да бъде намалено на 200 лева. Процесуалният представител на ответника А. С. адв. Ц. В. е подал отговор на частната жалба, в който е изложил доводи за неоснователността на твърденията и исканията на частната жалбоподателка И. Б.. Молбата е подадена в срока по чл.248 от страна по делото и искането е допустимо. По основателността на молбата по чл.248 ГПК: Настоящият съдебен състав намира, че доводите, че възнаграждението се отнася до частно производство, в което процесуалното представителство на ответника по частната жалба се свежда до подаване на писмен отговор и за което Наредба № 1/2004 г. предвижда по-ниско възнаграждение от това, което предвижда за исковите производства в различните инстанции, са основателни. Но настоящият съдебен състав намира, че доводите за липсата на фактическата и правна сложност на частното производство не съответстват на доводите в подадената от И. Б. частна касационна жалба на 7 страници със ситен шрифт, в което излага доводи по множество фактически и правни въпроси и се позовава на изобилна съдебна практика и не съответстват на съдържанието на представеното от процесуалния представител на И. Б. адв. П. К. изложение на основания за допускане на касационно обжалване на 5 страници със ситен шрифт, в което във връзка с доводите са поставени три правни въпроса, за двата от които се твърди, че са разрешени в противоречие с установената практика на ВКС, а за третия – че има значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото - основания за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК, а отделно процесуалният представител на И. Б. излага и доводи за очевидната неправилност на въззивното определение – основание по чл.280, ал.2, пр.3 ГПК. От изложеното следва, че с частната си жалба на И. Б. и изложението по чл.284, ал.1, т.3 ГПК на нейния процесуален представител е обосновано, че производството е с фактическа сложност и с висока правна сложност. Основателен е и доводът на ответницата А. С., че позоваването на молителката на разпоредбата на чл.7, ал.4 от Наредба № 1/2004 г. е неоснователно, защото тази разпоредба се отнася до дела за делба, каквото настоящото не е. Поради изложеното настоящият съдебен състав намира искането по чл.248 ГПК за намаляване на присъдените разноски поради прекомерност за частично основателно. Възнаграждението следва да бъде намалено от присъдения размер 766.94 евро (равностойността на 1 500 лева) до размер на 306.78 евро (равностойността на 600 лева). Воден от изложеното и на основание чл.248 ГПК съдът