Определение № 1410 от 02.06.2023 г. на ВКС по гр. д. № 4843/2022 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на И. Ф. Т., чрез адв.Е. Г., срещу решение № 265/13.07.2022г. по в.гр.д.№204/2022г. на Софийски окръжен съд, с което е уважен иска по чл. 2, ал.1, т.3 ЗОДОВ за неимуществени вреди от незаконно обвинение в престъпление до размер от 1000 лева, отхвърлен е за разликата до пълния предявен размер от 4000 лева и е отхвърлен изцяло иска по чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ за присъждане на 7335 лева като обезщетение за имуществени вреди от незаконно обвинение в престъпление, изразяващи се в пропуснати ползи от реализиране на трудов доход в размер на минималната работна заплата в периода август 2018г. – септември 2019г. Касаторът Т. обжалва въззивното решение в отхвърлителната част с твърдения за неговата неправилност и необоснованост. Ответникът Прокуратура на Р България не е подал отговор на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок, представено е изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК и е недопустима в частта, с която се обжалва решението по иска по чл. 2, ал.1, т.3 ЗОДОВ за неимуществени вреди. Съображенията на касационната инстанция са следните: Ищецът Т. е предявил при условията на кумулативно съединение два иска по чл. 2, ал.1, т.3 ЗОДОВ, основани на незаконното му обвинение в престъпление по чл. 325, ал.1 НК, по което е оправдан с влязло в сила решение по нахд № 230/2018г. на РС Своге: за присъждане обезщетение за неимуществени вреди и за присъждане на обезщетение за имуществени вреди. Първият иск е с цена 4000 лева, а вторият с цена 7335 лева. Цената на първия иск е под прага за касационен контрол по чл. 280, ал.3, т.1, предл.1 во ГПК, поради което въззивното решение в частта по иска за неимуществени вреди не подлежи на касационно обжалване и в тази част касационната жалба следва да бъде оставена без разглеждане. В подлежащата на касационно обжалване част - срещу решението по иска по чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ за имуществени вреди, такова не следва да бъде допускано по следните съображения: За да отхвърли предявения иск по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ за обезщетение за имуществени вреди, въззивният съд е приел, че не се доказва пряка причинна връзка между незаконното обвинение в престъпление и невъзможността на ищеца да започне работа по трудово правоотношение в исковия период. Този извод е изведен при обсъждане на относимите доказателства, които са показанията на св. Т., майка на ищеца и писмо от управителя на „Макс Секюрити Груп –Нови Искър“ ЕООД от 15.11.2021г., съгласно което ищецът е сключил трудов договор с дружеството на 01.08.2020г., а в досието му се съдържат две молби за назначаване на работа – от 23.07.2018г. и от 16.12.2019г., както и декларации от същите дати за обработване на лични данни. Според въззивния съд, съвкупната им преценка не позволява категоричен извод, че липсата на трудов договор между ищеца и дружеството в периода на наказателното преследване е по причина съществуването на последното. Затова и като е преценил, че пропускът да бъде увеличено имуществото, следва да съществува с висока степен на сигурност, каквато не е налице, съдът е отрекъл правото на ищеца да получи обезщетение за пропуснати ползи от нереализиране на доход от минимална работна заплата за процесния период. Поставените от касатора в изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК въпроси, които са относими към иска за имуществени вреди, са процесуалноправният ( в хипотезата на чл.280,ал.1, т.1 ГПК) за задълженията на въззивния съд да извърши своя самостоятелна преценка на всички доказателства, доводите и възраженията на страните, и да формира свои правни изводи, които да отрази мотивите си, както и следните два материалноправни въпроса: 1/ Когато лицето е кандидатствало за длъжност, на която впоследствие е било назначено и за упражняването на която е налице нормативно ограничение за заемането й от лица, срещу които е образувано наказателно производство, доколко то (ограничението) може да се приеме за обуславящо невъзможността за осъществяване на трудова дейност по причина на незаконното обвинение ? и 2/ Следва ли въззивният съд да обсъди в мотивите си доколко е налице причинно следствена връзка между получения от незаконното обвинение психически и емоционален срив на обвинения, и невъзможността му да упражнява трудова дейност? И за двата се сочи допълнителния селективен критерий по чл. 280, ал.1, т.3 ГПК. Процесуалноправният въпрос кореспондира с оплакванията в касационната жалба, че събраните доказателства не са обсъдени в съвкупност, която би позволила извод за причинно следствена връзка между незапочване на работа от ищеца в „Макс Секюрити Груп –Нови Искър“ ЕООД и незаконното обвинение; че не е обсъдено възражението, основано на чл. 50, ал.3, т.3 от Закона за частната охранителна дейност, който забранява ръководител или изпълнител на такава да е привлечено като обвиняем за умишлено престъпление от общ характер лице; не са формирани мотиви за обективната невъзможност на ищеца да полага труд, с оглед установеното от доказателствата по делото негово емоционално и психическо състояние. Първият материалноправен въпрос е поставен в контекста на твърдението, че съгласно разпоредбата на чл. 50, ал.3, т.3 от Закона за частната охранителна дейност ръководител или изпълнител на такава не може да е лице, което е привлечено като обвиняем за умишлено престъпление от общ характер. Вторият - с оглед на това, че е житейски логично и поради това следва да бъде правно регламентирано, че когато обвиненото лице е в психическо и емоционално състояние, което възпрепятства напускането на дома му и полагането на грижи за себе си, не може да се очаква то да упражнява трудова дейност. Процесуалноправният въпрос на ищеца относно задължението на въззивния съд при мотивиране на акта си по съществото на спора да обсъди всички доводи, твърдения и възражения на страните и събраните доказателства, като подложи последните на самостоятелна преценка, е принципно обуславящ по всяко дело, но в случая не е разрешен в отклонение от константната практика на ВКС. Според нея въззивният съд прави своите фактически и правни изводи по съществото на спора при самостоятелната преценка на събрания пред него и пред първата инстанция фактически и доказателствен материал. За да даде защита и санкция на спорните права, съдът е длъжен в мотивите на решението си да изложи фактическите си и правни изводи след обсъждане в тяхната съвкупност на всички доводи на страните и на всички релевантни за спора доказателства, които са били събрани по делото. /решение № 92/ 06.11.2019 г. по т.д.№ 2100/ 2018 г., І т.о. и цитираните в него/. Съдът е длъжен да обсъди всички събрани по делото доказателства, които са относими към релевантните за изхода на спора факти; доказателствата следва да бъдат обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, като съдът не може да основе изводите си по съществото на спора на произволно избрани от него доказателства /решение № 108/ 25.06.2020 г. по гр.д.№ 1538/ 2019 г., ІV г.о. и цитираните в него/. Обжалваното решение е съобразено с цитираните разрешения, доколкото относимите към предпоставките на иска за имуществени вреди доказателства са преценени поотделно и в съвкупност, а изводът за липса на причинно – следствената връзка между незаконното обвинение и имуществените вреди е мотивиран от тази преценка и при обсъждане на своевременно изтъкнатите доводи на страните и конкретно наведените оплаквания по въззивната жалба на ищеца, сред които не са тези за приложимостта на чл. 50, ал.3, т.3 от Закона за частната охранителна дейност. Тези пък, касаещи емоционалното състояние на ищеца, са били изтъкнати с въззивната жалба единствено във връзка с иска за обезщетение за неимуществени вреди и единствено в тази връзка са обсъждани. Определянето на психическото състояние на ищеца като обективна пречка за упражняване на труд се прави едва с касационната жалба. Отделно, следва да се има предвид, че доводите на ищеца относно причината връзка между незаконното обвинение и незапочването на работа са взаимно изключващи се, доколкото основаният на психическото му състояние предполага ищецът да е в невъзможност нито да търси работа, нито да упражнява труд, а в такъв случай причина да не полага такъв не би могъл да е отказът на конкретен работодател да го назначи. Нито един от двата материалноправни въпроса не покрива общия критерий на чл.280,ал.1 ГПК за достъп до касация - правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по делото. Въпросът за конкретната длъжност, на която ищецът е искал да постъпи на работа в „Макс Секюрити Груп –Нови Искър“ ЕООД, не е бил предмет на спора пред въззивния съд, поради което и предпоставките за заемането й, включително има ли нормативни ограничения за това, не са били обсъждани от въззивната инстанция и съответно не са обусловили извода й за недоказаност на причинно- следствената връзка между незаконното обвинение и пропускът да се реализира трудов доход. Вторият въпрос съдържа условие, което не е било прието от въззивната инстанция – да е доказано такова емоционално и психическо състояние, което да води до невъзможността да се упражнява трудова дейност. Подобна причинно – следствена връзка не е приемана нито като установена от доказателствата по делото, нито като житейски логична. В обобщение, липсват основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение в подлежащата на обжалване негова част. Воден от изложеното, настоящият състав на ВКС