Определение № 433 от 19.11.2020 г. на ВКС по т. д. № 2093/2020 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на ЗК”ЛЕВ ИНС”АД против определение № 266/31.07.2020г. по ч.т.д. № 401/2020г. по описа на Пловдивски апелативен съд, с което е потвърдено определение № 1187/16.06.2020г. по т.д. № 94/2020г. по описа на ОС-Пловдив, с което е прекратено производството по делото. В частната жалба се сочи, че атакуваното определение е неправилно, тъй като производството пред първата инстанция е било прекратено без съдът да се е произнесъл по искането на дружеството за издаване на съдебно удостоверение, необходимо за отстраняване на нередовностите по исковата молба. Иска се отмяна на обжалваното определение и връщане на делото на ПОС за продължаване на съдопроизводствените действия. Настоящият състав на ВКС, Търговска колегия, І отделение, прецени следното: Частната жалба е постъпила в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, но същата е нередовна. С разпореждане № 260046 от 08.09.2020г. по ч.т.д. № 401/2020г. на ПАС администриращият настоящата частна касационна жалба съд е оставил без движение същата, като е указал на частния касатор да представи подборно и мотивирано изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК. Съобщението е получено на 25.09.2020г., като в дадения срок частният касатор е подал молба вх. № 260916/02.10.2020г., в която се излагат съображения за липсата на необходимост от представяне на изложение с основания по чл.280, ал.1 ГПК. Въз основа на горното ВКС прави следните изводи: Настоящето производство се развива по реда на чл.274, ал.3 вр. ал.1, т.1 ГПК. Нормата на чл.274, ал.3 ГПК изрично препраща към чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК. Следователно производството по частна касационна жалба преминава през две фази /макар и обективирани в един съдебен акт/, по аналогия с производството по касационна жалба, като проверката за наличие на препоставките по чл.280, ал.1 и 2 ГПК има отношение към фазата по допускане на касационно обжалване. Ето защо по отношение на производството по чл.274, ал.3 ГПК се прилагат правилата на чл. 284 - 286 ГПК. Частният касатор следва да представи изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК, на осн. чл.284, ал.3, т.1 ГПК. Наличието на посочените предпоставки следва да бъде проверено във фазата по селектиране на частната касационна жалба и ако те бъдат установени, се допуска касационно обжалване, след което ВКС ще се произнесе по същество на частната жалба. Цитираните от частния касатор определения на ВКС са по въпроси относно правомощията на въззивната инстанция, която по частни жалби винаги се произнася в хипотезата на чл.274, ал.2 вр. ал.1 ГПК, но не и на чл.274, ал.3 ГПК. Поради което и тази практика е неотносима към правомощията на касационната инстанция при разглеждане на частни касационни жалби по чл.274, ал.3 ГПК. Липсата на изложение на основанията по чл.280, ал.1 ГПК представлява нередовност на частната касационна жалба, за която администриращият съд следи служебно на осн.чл.285, ал.1 вр. чл.284, ал.3, т.1 ГПК и е длъжен да даде съответните указания до частния касатор за отстраняване на нередовностите. При неизпълнение на указанията в срок, на осн.чл.286, ал.1, т.2 ГПК частната касационна жалба подлежи на връщане. В случая ПАС е констатирал нередовност на частната касационна жалба – липса на изложение на основанията по чл.280, ал.1 ГПК и е дал указания до частния касатор за отстраняването им, като надлежно е съобщил на последния своето разпореждане. Тъй като в дадения срок не е постъпило изпълнение на указанията, то частната касационна жалба следва да се остави без разглеждане. Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд