Определение № 5062 от 05.11.2025 г. на ВКС по д. № 2472/2025 г.

Производството е по чл. 135, ал. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по повдигнат с определение № 27397 от 25.06.2025 г. по гр. д. № 26081/2025 г. на Софийския районен съд (СРС) спор за подсъдност с Административния съд София - град (АССГ) за определяне на компетентния съд, който да разгледа исковата молба на П. И. Г. от [населено място], заведена под вх. рег. № 5785 от 10.03.2025 г. по описа на АССГ. Настоящият състав на съдии от Върховния касационен съд и Върховния административен съд, сформиран съобразно чл. 135, ал. 5 АПК, за да разреши спора за подсъдност, взе предвид следното: С посочената искова молба П. Г. е поискал от АССГ да задължи Министерството на транспорта и „БДЖ - Пътнически превози“ ЕООД да му предоставят наредба - правилник или друг нормативен акт, или заповед, който да регламентира задълженията на кондуктора и началник влака към превозваните с автобус пътници. Разяснил е, че същите са му необходими, за да подаде искова молба за заплащане на обезщетение, каквото му било отказано от „БДЖ - Пътнически превози“ ЕООД. С определение № 10879 от 28.03.2025 г. по образуваното адм. д. № 3001/2025 г. производството е оставено без движение с указания до ищеца да посочи кой административен акт оспорва с неговите номер, дата и издател, и в частност дали това е писмо изх. № 03-05-126 от 26.02.2025 г. на управителя на „БДЖ - Пътнически превози“ ЕООД; да изложи подробни твърдения в какво се състои незаконосъобразността на този административен акт съобразно основанията за неговото оспорване пред съда по смисъла на чл. 146 АПК; ясно да формулира искането си за правна защита, което е отправил към съда. В изпълнение на тези указания до АССГ е подадено становище от 17.04.2025 г., в което се разясняват фактите и обстоятелствата относно отправеното до правораздавателния орган искане. Посочено е, че след като въз основа на искане, отправено съгласно Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ), „БДЖ - Пътнически превози“ ЕООД и Помирителната комисия за разглеждане на спорове в областта на железопътния транспорт към КЗП отказали да предоставят наредба-правилник за задълженията на служебните лица и не са удовлетворили претенцията за заплащане на обезщетение в размер на 140 лева за нанесени морални и материални вреди вследствие нарушени служебни задължения с неактивното отношение на служителите на „БДЖ - Пътнически превози“ ЕООД, се иска да се заплати обезщетение от 140 лева за направени принудителни извънредни разходи за придвижване с друг обществен транспорт до гара Русе и закупуване на скъпи лекарства за остро респираторно заболяване, получено вследствие принудително пътуване с друг междуградски автобус, пълен с много хора от гр.Разград до гара Русе. При така изложените разяснения АССГ е приел, че са предявени осъдителни искове с правна квалификация чл. 45 и сл. ЗЗД за сумата 140 лева срещу търговско дружество „БДЖ - Пътнически превози“ ЕООД (а не чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ), чиято отговорност следва да се реализира по правилата на гражданския исков процес. С оглед цената на претенцията и седалището на ответника, на основание чл. 103 и чл. 105 ГПК, е приел, че делото е родово и местно подсъдно на Софийския районен съд, поради което и му го е изпратил по компетентност с определение № 15214 от 06.05.2025 г. Софийският районен съд на свой ред е намерил исковата молба за нередовна. С разпореждане № 89494 от 06.06.2025 г. по образуваното пред него гр. д. № 26081/2025 г. е указал на ищеца да уточни исковата си претенция, като посочи дали предявява и иск за претърпени неимуществени вреди, в който случай да изложи конкретни фактически твърдения и да индивидуализира надлежно претенцията; да уточни начина на формиране на сумата от 140 лева - имуществени вреди; дали поддържа искането за предоставяне на информация от страна на „БДЖ - Пътнически превози“ ЕООД; да представи доказателства за внесена държавна такса за предявения иск в размер на 50 лева. С молба-отговор на тези указания вх. № 218201 от 20.06.2025 г. Г. е заявил, че е платил дължимата държавна такса от 10 лева по сметка на АССГ за разглеждане на искова молба по чл. 1 и чл. 2, ал. 1 и ал. 2 ЗДОИ, тъй като иска да му бъдат предоставени наредба-регламент или заповед, уреждащи задълженията на кондуктора и началник-влака към пътниците по време на пътуване както във влака, така и когато прехвърлят пътниците в автобус за превоз в различни участъци, каквато практика имат „БДЖ - Пътнически превози“ ЕООД. Посочил е, че очаква делото да се върне на АССГ, защото е от негова компетентност да предостави търсената информация, след като „БДЖ - Пътнически превози“ ЕООД и КЗП са отказали да сторят това; че желае да му се предостави търсената информация, както и компенсация по ЗОДОВ на основание условията на наредбата за задълженията на служебните лица. Посочил е, че държавна такса от 50 лева по сметка на Софийския районен съд не дължи, защото не е подавал иск до този съд, искът му е подсъден на АССГ и е заплатил държавна такса от 10 лева. В заключение е изразил становище, че, ако няма наредба, регламент или заповед, трябва АССГ да определи по установен от закона ред, че „БДЖ - Пътнически превози“ ЕООД не предоставят наредба, регламент или заповед и техните служители работят без правилник и тогава искът му за компенсация би бил на различно правно основание, защото точно ще бъде обосновано кои норми са нарушени. В определението си от 25.06.2025 г. Софийският районен съд е приел, въз основа на исковата молба и направените уточнения, че Г. обжалва отказ за предоставяне на обществена информация по чл. 2, ал. 1 ЗДОИ. С оглед разпоредбата на чл. 40, ал. 1 ЗДОИ е обосновал извод, че спорът е от компетентността на административните съдилища, поради което и е повдигнал настоящия спор за подсъдност. Като съобрази изложеното, настоящият смесен съдебен състав на съдии от ВКС и ВАС намира, че компетентен да се произнесе по подадената искова молба е Административният съд София - град. Разпоредбата на чл. 40, ал. 1 ЗДОИ постановява, че решенията за предоставяне на достъп до обществена информация или за отказ за предоставяне на достъп до обществена информация се обжалват пред съответния административен съд, по реда на Административнопроцесуалния кодекс. В случая жалбоподателят не е успял да изготви напълно ясна и редовна жалба по смисъла на ЗДОИ, което е наложило двукратното оставяне без движение на искането с указания за неговото уточняване. От подадената искова молба и уточненията към нея обаче недвусмислено се извежда правният характер на отправеното искане и то правилно е квалифицирано от Софийския районен съд като такова по чл. 40 ЗДОИ. Обстоятелството, че в подадените книжа до съда се споменава и за търсено обезщетение, което доставчикът на превозна услуга е отказал да заплати доброволно, не е достатъчно основание да се квалифицира искането като претенция по чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД, което да обоснове компетентност на гражданския съд. Още повече след направеното уточнение, че исканата информация е нужна с оглед предявяване на бъдещи претенции (би следвало да се разбира осъдителни). Извод като възприетия от АССГ не следва и от неточното изпълнение на първоначално дадените указания от административния съд за посочване на изричния административен акт, който се оспорва, или по-конкретно казано, с който е отказано предоставянето на исканата обществена информация. В случая АССГ преждевременно е пристъпил към квалификация на отправеното до него искане, преди да са отстранени противоречията и неяснотите в него, поради което и неправилен е изводът му, че производството е от компетентността на гражданските съдилища. По изложените съображения настоящият петчленен състав на Върховния касационен съд и Върховния административен съд на РБ