Определение № 421 от 28.05.2020 г. на ВКС по гр. д. № 763/2020 г.

Производство по чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на ищцата по делото М. К. И. срещу решение № 162/16.10.2019 г., постановено по възз. гр. дело № 382/2019 г. на Пловдивския апелативен съд. С обжалваното въззивно решение, като е потвърдено първоинстанционното решение № 162/07.05.2019 г. по гр. дело № 652/2018 г. на Хасковския окръжен съд, са отхвърлени, предявените от жалбоподателката срещу М. Д. В., искове с правно основание чл. 26, ал. 2, пр. 5 и чл. 17, ал. 1 от ЗЗД за обявяване за нищожен, като привиден, на сключения между страните договор за прехвърляне на собственост срещу задължение на приобретателя да престира на прехвърлителя издръжка и гледане, обективиран в нотариален акт /№/, том III, дело № 311/22.06.2016 г. на нотариус с рег. /№/, с който ответницата е прехвърлила на ищцата правото на собственост върху ¾ идеални части от самостоятелен обект в сграда с идентификатор /№/, с административен адрес: [населено място], [улица], с предназначение жилище, апартамент (подробно описан ведно с принадлежностите му); и за разкриване на относителна симулация и обявяване за действително на прикрито съглашение – дарение; в тежест на жалбоподателката са възложени разноските по делото. Касационната жалба на ищцата И. е процесуално допустима – подадена е в срок от процесуално легитимирано за това лице срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение. В жалбата се поддържат оплаквания и съображения за неправилност на обжалваното въззивно решение поради допуснати нарушения на процесуалните правила – касационно основание по чл. 281, т. 3, пр. 2 от ГПК. Ответницата В. в отговора на касационната жалба излага становище и доводи за процесуална недопустимост на жалбата, тъй като не била приподписана от адвокат и не съдържала точно и мотивирано изложение на касационните основания по чл. 281 от ГПК; че не следва да се допуска касационното обжалване, тъй като от страна на жалбоподателката не е формулиран материалноправен или процесуалноправен въпрос по чл. 280, ал. 1 от ГПК; както и за неоснователност на жалбата. Възражението и доводите на ответницата за процесуална недопустимост на касационната жалба са неоснователни. Както вече беше посочено, жалбата съдържа оплаквания и съображения за неправилност на обжалваното въззивно решение поради допуснати от апелативния съд нарушения на процесуалния закон, като по този начин точно и мотивирано е наведено касационното основание по чл. 281, т. 3, пр. 2 от ГПК – съществено нарушение на съдопроизводствените правила. След дадени от въззивния съд указания за отстраняване нередовността на касационната жалба, от страна на жалбоподателката своевременно е представен екземпляр от жалбата, приподписан от адв. Д. С., като е приложено и пълномощно за последния. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК от страна на жалбоподателката И. се сочи, че били налице основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ГПК за допускане на касационното обжалване, тъй като въззивният съд се произнесъл по процесуалноправен и материалноправен въпрос по делото и решението му противоречало на установената от ВС и ВКС практика по казуса. В изложението обаче не е формулиран такъв процесуалноправен или материалноправен въпрос, който да е разрешен от въззивния съд в противоречие с практиката на ВС и ВКС, по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК. Вместо това се преповтарят част от оплакванията за неправилност на обжалваното въззивно решение поради допуснати от апелативния съд нарушения на процесуалния закон при формиране на изводите му, че по делото не са представени обратно писмо или начало на писмено доказателство. Съгласно задължителните указания по приложението на чл. 280, ал. 1 от ГПК, дадени с т. 1 от тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение и представляващ общо основание за допускане на касационното обжалване, е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело. Касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното решение. Върховният касационен съд не е задължен и е недопустимо да го извежда от изложението към касационната жалба, като може само да го уточни и конкретизира. Върховният касационен съд не допуска касационно обжалване по правен въпрос, по който се е произнесъл въззивният съд, различен от този, който сочи касаторът, освен ако въпросът има значение за нищожността или недопустимостта на обжалваното въззивно решение. Съгласно разясненията, дадени в мотивите към това тълкувателно решение, допускането на касационното обжалване се предпоставя от мотивирано и ясно изложение от страна на касатора на едно или повече общи (чл. 280, ал. 1) и допълнителни (т.т. 1-3 на чл. 280, ал. 1) основания за допускане на касационното обжалване, както и от обективното наличие на тези основания, които са различни от касационните основания (основанията за касационно обжалване) по чл. 281 от ГПК. Оплакванията за неправилност на въззивното решение (каквото единствено е навела жалбоподателката в случая) представляват основания за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 от ГПК, а не общи основания за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК – материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, по който се е произнесъл въззивният съд с обжалваното решение. Поради това, оплакванията на жалбоподателя (касационните основания) не могат да бъдат обсъждани по същество в селективната фаза по чл. 288 от ГПК от касационното производство, а биха подлежали на разглеждане от касационната съдебна инстанция по реда на чл. 290 от ГПК, едва и само ако се допусне касационното обжалване на въззивното решение – при наличие на основание за това по чл. 280, ал. 1 или ал. 2 от ГПК. Липсата на формулиран от страна на касатора правен въпрос, поначало само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това. Наличието на посочените в случая от жалбоподателката, допълнителни основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ГПК би могло да бъде установено, само ако тя е извела и формулирала един или няколко материалноправни или процесуалноправни въпроса, по които се произнесъл въззивният съд с обжалваното решение, за да прецени касационната съдебна инстанция дали тези правни въпроси действително са разрешени в противоречие с практиката на ВС и ВКС, респ. – дали са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. При липса, както в случая, на формулирани такива правни въпроси по чл. 280, ал. 1 от ГПК в изложението на към касационната жалба, тази преценка в производството по чл. 288 от ГПК е невъзможно да бъде извършена. Отделно от това, следва да се отбележи, че от страна на жалбоподателката са посочени единствено определения на ВКС, постановени по реда на чл. 288 от ГПК, които не формират практика на ВКС по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК (в този смисъл са и задължителните указания и разяснения, дадени с т. 2 и мотивите към нея от тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС). В заключение, касационното обжалване на въззивното решение не следва да се допуска, тъй като не са налице сочените от жалбоподателката основания за това по чл. 280, ал. 1 от ГПК, нито е налице хипотеза по чл. 280, ал. 2 от ГПК за служебно допускане на обжалването. Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение