Определение № 1800 от 11.04.2024 г. на ВКС по гр. д. № 3635/2023 г.

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от С. Г. С. и Б. Н. К., чрез процесуалния им представител адв. Е. К., срещу онази част от Решение № 89 от 09.05.2023 г., постановено по в. гр. д. № 123/2023 г. по описа на Апелативен съд – Варна, в която Решение № 7 от 20.01.2023 г. по гр. д. № 50/2022 г. на Окръжен съд – Разград е потвърдено.

В касационната жалба се поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради допуснати съществени нарушения на материалния и процесуален закон, както и че е необосновано. Поддържа се, че неправилно въззивният съд, отказвайки да признае като приход сватбените дарения на касаторите и сумите от положен от тях труд в чужбина, е определил крайния резултат, формиращ извода налице ли е несъответствие по смисъла на § 1, т. 3 от ДР на ЗПКОНПИ (сега ЗОНПИ) между имуществото и нетния им доход.

В изложението към касационната жалба се сочи, че са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по следните процесуалноправни въпроси, обобщени и прецизирани от съда:

1. „Обосновано ли е решението на въззивния съд, постановено в противоречие със събраните доказателства?“

2. „Налице ли е процесуално нарушение в случаите, в които съдът, без да е дал указания на страната, че в нейна тежест е установяване на правнорелевантен факт, приема, че той не се е осъществил заради процесуалното бездействие на страна?“

Поддържа се, че по тези въпроси обжалваното решение е постановено в противоречие с практиката на ВКС, изразена в Решение № 74 от 25.07.2019 г. по гр. д. № 2 999/2018 г. на ВКС, IV ГО, и Решение № 97 от 18.05.2018 г. по гр. д. № 3224/2017 г. на ВКС, IV ГО.

Касаторите считат, че обжалваното решение следва да бъде допуснато до касационно обжалване и по реда на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, както и поради неговата очевидна неправилност – чл. 280, ал. 2 ГПК.

Ответникът по касационна жалба Комисия за отнемане на незаконно придобито имущество (КОНПИ) изразява становище за отсъствие на основания за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.

Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.

За да потвърди (частично) решението на първоинстанционния съд, въззивният съд е достигнал до извод за наличие на значително несъответствие между имуществото на касаторите и нетния им доход в проверявания период, и след като е направил обосновано предположение, че имуществото им е незаконно придобито, е приел, че са налице предпоставките, предвидени в ЗПКОНПИ (сега ЗОНПИ), за неговото отнемане в полза на държавата.

Установил е, че с постановление 03.06.2020 г. по ДП № 275 ЗМ -22/20 г. по описа на РУ - И. ответникът С. Г. С. е привлечен в качеството му на обвиняем за извършени престъпления по чл. 252, ал. 1 НК и чл. 253, ал. 1 НК, попадащи в предметния обхват на чл. 108, ал. 1, т. 17 и т. 18 от ЗПКОНПИ (сега ЗОНПИ). Уведомлението за привличане на С. Г. С. като обвиняем за посочените престъпления постъпило в ТД на КОНПИ - [населено място] на 09.06.2020 г., като на 12.06.2020 г. била образувана проверка за установяване значително несъответствие в имуществото му за времето от 12.06.2010 г. до 12.06.2020 година. В този период С. Г. С. бил във фактическо съжителство с ответницата Б. Н. К., с която имали общи деца, отглеждани в домакинството им. С решение № 3551/24.11.2021 г. КПКОНПИ (сега КОНПИ) образувала производство за отнемане на незаконно придобито имущество, а в решение № 1579/23.02.2022 г. обективирала воля за внасяне на искане за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество, поддържайки, че е налице значително несъответствие по смисъла на §1, т. 3 от ДР на ЗПКОНПИ (сега ЗОНПИ), а именно над 150 000 лв., между имуществото и нетния доход на ответниците за проверявания период.

Въззивният съд е приел за установено, че преди началото на проверявания период ответникът С. Г. С. е притежавал недвижимо имущество, с което не се е разпоредил, и то е останало в неговия патримониум и след края на изследвания период, поради което го е изключил от анализа, приемайки, че неговата стойност не би променила останалите релевантни за анализа стойности. Установил е, че ответниците са придобили възмездно през проверявания период следните недвижими имоти, които са тяхна собственост и понастоящем: С. Г. С. придобил: 1. по силата на договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт № .../... г., поземлен имот № ..., с площ от 1 073 кв. м., находящ се в [населено място], общ. И., ведно с изградените в него жилищна сграда и стопанска сграда, с пазарна стойност към датата на придобиване 26 700 лв. (съгласно заключението към съдебнотехническата експертиза на вещото лице В. К. от 18.10.2022 г., неоспорено от страните, която стойност съдът приел на основание чл. 148, ал. 2, т. 1 от ЗПКОНПИ (сега ЗОНПИ) при извършаване на анализа); 2. по силата на договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт № ../... г., нива с площ от 10 492 кв.м., находяща се в землището на [населено място], общ. И., м. “А. К.“, представляваща имот №..., с пазарна стойност към датата на придобиване 10 500 лв.; 3. по силата на договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт № .../... г. нива с площ от 7, 713 дка., находяща се в землището на [населено място], м. “П. Е.“, представляваща имот № 033031 по плана за земеразделяне, с пазарна стойност към датата на придобиване 8 000 лв.; 4. по силата на договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт № .../... г., поземлен имот с площ от 676 кв. м. и придаваемо място от [улица] кв.м., находящ се в [населено място], [улица], представляващо УПИ ... кв. .., ведно с изградените в него две жилищни сгради и гараж, с пазарна стойност към датата на придобиване 35 300 лева; а Б. К. придобила по договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт № .../25.05.2017 г., апартамент № .., находящ се в [населено място], [улица], [жилищен адрес] с площ от 52, 97 кв. м., с пазарна стойност към датата на придобиване 31 500 лева.

Общата стойност на придобитото недвижимо имущество апелативният съд определил на 112 000 лева.

Въззивният съд е приел, че към началото на проверявания период ответникът С. Г. С. е притежавал шест моторни превозни средства (МПС), пет от които отчуждил през проверявания период, с пазарни стойности към датата на отчуждаване общо 31 123 лв. съгласно автотехническата експертиза от 05.09.2022 г. на вещото лице И. Р., неоспорена в тази й част от страните, която сума въззивният съд отнесъл към приходите на ответниците.

Установил още, че през проверявания период ответникът С. Г. С. придобил възмездно следните МПС, които отчуждил също през проверявания период: 1. л. а. “Мерцедес Е 220 ЦДИ“, рег. [рег.номер на МПС], закупен на 22.11.2011 г., продаден на 29.10.2014 г., с пазарна стойност към датата на отчуждаване 10 906 лв. съгласно автотехническата експертиза от 05.09.2022 г. на вещото лице И. Р.; 2. л. а. „Мерцедес С 320 ЦДИ“, рег. [рег.номер на МПС], закупен на 14.10.2014 г., продаден на 09.08.2018 г., с пазарна стойност към датата на отчуждаване 7 725 лв.; 3. л. а. “Мерцедес МЛ 320 ЦДИ“, рег. [рег.номер на МПС], закупен на 01.12.2016 г., с пазарна стойност към датата на придобиване 31 151 лв., заменен на 02.12.2016 г. (без доплащане или приспадане) с л. а. “Додж Нитро“, рег. [рег.номер на МПС], последният с пазарна стойност 27 795 лева. Приемайки, че е налице преобразуване на имущество, въззивният съд не е включил в анализа сбора от двете стойности (доколкото не е имало влагане на нова парична сума за придобиване на втория автомобил в деня, следващ покупката на първия, а е осъществена замяна). Полученият при замяната автомобил бил продаден на 23.03.2017 г., като поради липса на експертиза за стойността му към този момент и близкия времеви период от втората сделка решаващият съд приел като стойност посочената от вещото лице пазарна стойност към 02.12.2016 г. на л. а. “Додж Нитро“, а именно 27 795 лева.

Въззивият съд установил, че през проверявания период ответникът придобил възмездно следните МПС, отнети понастоящем в полза на държавата на основание чл. 253, ал. 6 от НК: 1. л. а. “Мерцедес А 170 ЦДИ“, рег. [рег.номер на МПС], закупен на 08.12.2014 г., с пазарна стойност към датата на придобиване 1 279 лв.; 2. л. а. “Ауди А 8 4, 2 Куатро“, рег. [рег.номер на МПС], закупен на 31.12.2019 г., с пазарна стойност към датата на придобиване 4 298 лева. Приел още, че през проверявания период ответникът придобил възмездно следните МПС, негова собственост и понастоящем: 1. л. а. „Мерцедес МЛ 320 ЦДИ“, peг. [рег.номер на МПС], придобит на 10.01.2016 г. за сумата от 8 801, 24 лв. - призната от ищеца за действителна стойност по договора, поради което тази стойност съдът отнесъл към икономическия анализ; 2. л. а. „БМВ 330 ЦИ“, peг. [рег.номер на МПС], придобит на 16.02.2016 г., с пазарна стойност към датата на придобиване 5 293 лева.

Въззивният съд е посочил, че сборът от сумите 10 906 лв. +7 725 лв. + 27 795 лв. + 1 279 лв. + 4 298 лв. + 8 801, 24 лв. + 5 293 лв., т.е. общо 66 097, 24 лв., отнася към графата „имущество“.

Решаващият съд е приел, че през проверявания период ответникът е придобил и притежавал към неговия край (12.06.2020 г.) парични суми на обща стойност 22 755, 17лв. (500 лв. от които, отнети впоследствие в полза на държавата на основание чл. 253, ал. 6 от НК) и златни накити и изделия с общо тегло 399 грама с пазарна стойност към 03.06.2020 г. 22 012, 83 лева. Паричните суми и накитите били намерени в и иззети от жилището на ответника на 03.06.2020 г. при извършено по ДП № 275 ЗМ-22/20 г. претърсване и изземване и върнати му с постановление по същото ДП от 26.10.2020 година.

Въззивният съд не включил в графа „имущество“: 1. внесените от ответницата по банкови сметки през проверявания период парични суми - 1 200 евро с левова равностойност 2 347 лв. (тъй като не били налични по сметките към края на проверявания период и към датата на подаване на исковата молба); 2. предоставените в заем от ответника суми и преводи към трети лица на стойност 6 284, 20 лв.; 3. получени от ответниците от трети лица преводи чрез системи за бързи разплащания - 113 723, 76 лв., които суми не били налични към края на проверявания период, а само са преминали през имуществото на ответниците.

Въззиввният съд е достигнал до извода, че имуществото, придобито в проверявания период, което било налично към неговия край и/или разпоредено по противопоставим на държавата начин, поради което отнемането му било невъзможно, като се претендирала равностойността му, възлиза на сумата от 222 865, 24 лева.

Решаващият съд, кредитирайки заключението към съдебноикономическата експертиза, е признал за доходи, приходи и източници на финансиране: 1. доходите на ответника като земеделски производител - 29 568, 73 лева; 2. обезщетения от НОИ, получени от Б. К. - 6 735 лева; 3. получени доходи според подадени справки по чл. 73 от ЗДДФЛ - 181, 80 лева; 4. наличности по банкови сметки към началото на периода - 1 992, 68 лева, и сума, получена от роднини, 257 евро, равностойни на 502, 65 лева, получени чрез превод от брата на ответницата - общо 2 495, 33 лева; 5. приход от продажба на МПС, придобити преди началото на периода - 31 123 лв.; 6. получени суми чрез системи за бързи разплащания - 113 723, 76 лева. Въззивният съд е посочил, че по делото няма твърдения, нито ангажирани доказателства, мотивацията на предоставилите сумите да е свързана с незаконни действия от страната на ответниците или по повод горното да са инициирани наказателни производства.

Решаващият съд е отказал да признае като приход сумите, твърдени да са дарени по време на сватбата на сина на ответниците през 2018 година. Посочил е, че съгласно заключението към СТЕ от 08.12.2022 г. на вещото лице В. Н., за изготвянето на което били изгледани и изслушани в присъствието на преводач записи от представените от ответниците 4 бр. диска, водещият на събитието обявявал предаването на парични суми (в лева и евро) като дар за младото семейство като общи суми и ги е поставял в кашон под формата на урна. На записа се виждали банкноти, но самите купюри не се различавали и не можело да се установи тяхната номинална стойност. Според обявеното от водещия сумите били общо 102 634, 69 лв., но дали действително са получени именно тези суми от записите било невъзможно да се установи. От записите не се установявало и на кого бил предаден кашонът. Според обясненията на преводача в проведеното на 23.12.2022 г. открито съдебно заседание водещият на събитието обявявал, че сумите са за младото семейство, а в други случаи обявявал, че са за семейството, без да пояснява за кое конкретно и какви точно суми.

Апелативният съд не е включил в приходите и сумите, твърдени, че са получени от ответниците от трудова дейност в Испания през периода 2000 г. – 2007 г., тъй като от 2007 г. до началото на проверявания период изминал значителен период от 3 години, за да се приеме, че добитите до 2007 г. доходи от трудова дейност (сами по себе си невисоки, вкл. и като се отчитат разходите са храна, наем и др. режийни) са налични към 12.06.2010 година

Въззивният съд приел, че общият размер на доходите, приходите и източниците на финансиране възлиза на 183 827, 62 лева, а общият размер на разходите - 150 680, 82 лева.

При така установените стойности апелативният съд приел, че ответниците имат нетен доход за проверявания период от 33 146, 80 лева. Посочил е, че имуществото, което са придобили и което е налично и/или разпоредено по противопоставим на държавата начин, поради което отнемането му е невъзможно, възлиза на 222 865, 24 лв., и е обосновал извод за несъответствие между имуществото и нетния доход от 189 718, 44лв., което надвишава посочения в §1, т.3 от ДР на ЗПКОНПИ (сега ЗОНПИ) размер от 150 000 лв. за целия проверяван период.

Настоящият състав намира, че въззивното решение следва да бъде допуснато до касационен контрол в обжалваната част на основание чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК поради очевидна неправилност на извода на съда, че при определяне размера на несъответствието съобразно нормата на § 1, т. 3 от ДР на ЗПКОНПИ (сега ЗОНПИ) следва да участват получените от ответниците суми от придобито и впоследствие отчуждено имущество, за което не е установен законен източник на средства за придобиването му и което не е налично в патримониума на лицето в края на проверявания период.

Останалите повдигнати от касаторите въпроси ще се разгледат в решението по чл. 290 ГПК.

Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение