Определение № 3208 от 02.12.2024 г. на ВКС по т. д. № 2554/2024 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на ответника ЕТ „Н.-69 Н. Г.“ срещу решение № 494/03.06.2024г. по в.гр.д.№ 1573/2023г. на ОС Бургас, с която след частично обезсилване и частична отмяна на решението по гр.д.№ 746/2022г. на Районен съд Айтос, едноличният търговец е осъден да заплати на Потребителна кооперация „Свобода“, [населено място] суми, произтичащи от задължения на ответника като наемател на ресторант в [населено място] по договор за наем от 01.10.2011г. и Анекс от 01.10.2020г. - неплатена наемна цена, неплатени разходи за ел.енергия и вода. Потвърдено е първоинстанционното решение, с което наемателят е осъден да предаде на наемодателя наетия обект. Съставът на ВКС констатира, че атакуваното въззивно решение не подлежи на касационно обжалване на основание чл.280, ал.3 ГПК, тъй като е постановено по търговски спор, с предмет обективно съединени искове, всеки с цена под 20 000лв., т.е. под законовоустановения размер на подлежащите на обжалване пред ВКС решения по търговски дела. Търговският характер на делото произтича от обстоятелството, че страните по договора за наем, на който е основана претенцията на ищеца, са търговци, договорът за наем има за предмет обект, който едноличният търговец ползва за своите търговци цели, а цената на исковете е: по иска по чл.233,ал.1 ЗЗД за връщане на наетия обект - 4 620 лв. (при договорена месечна наемна цена с Анекса 385лв. месечно), по исковете по чл.232,ал.2 ЗЗД - за неплатена наемна цена 5 005лв.; за неплатени задължения за ел. енергия -14 451.75лв. и по претенцията за неплатена вода - 527лв. Спорът е за права, произтичащи от сделка, сключена между търговци и във връзка с тяхната дейност като такива. По тези съображения решението е постановено по търговско дело с цена на искове под 20 000лв., което обуславя недопустимостта то да бъде предмет на касационно обжалване. Касационната жалба като насочена срещу неподлежащ на обжалване съдебен акт следва да бъде оставена без разглеждане. Разноски на насрещната страна не се присъждат, тъй като не са претендирани. По изложените съображения ВКС, състав на Първо т.о.